Изход 16 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Манната (небесният хляб) и пъдпъдъците

1 След това потеглиха от Елим. Цялата израилска общност дойде в пустинята Син, която се намира между Елим и Синай, в петнадесетия ден на втория месец след излизането от Египет. 2 Тогава цялата общност от израилтяни заропта срещу Мойсей и Аарон в пустинята. (Чис 11:1) 3 Израилтяните им казаха: „О, да бяхме умрели от ръката на Господа в Египет, когато седяхме при котлите с месо, когато предоволно ядяхме хляб. А вие ни доведохте в тази пустиня, за да уморите от глад цялата общност.“ 4 Господ каза на Мойсей: „Ето ще направя да вали хляб от небето. Нека народът излиза всеки ден и да събира колкото му е необходимо за през деня, за да го изпитам ще постъпва ли според Моя закон или не. (Пс 78:24; Йн 6:31; Йн 6:49)

Пс 78:24Йн 6:31Йн 6:49

5 А на шестия ден нека всички приготвят за ядене това, което донесат, и то ще бъде двойно повече от това, което събират през другите дни.“ 6 Тогава Мойсей и Аарон казаха на цялата общност от израилтяни: „Довечера ще разберете, че Господ ви е извел от Египет, 7 а утре ще видите славата на Господа, защото Той чу вашия ропот, с който Го огорчавате. А какво сме ние, та роптаете против нас?“ 8 Мойсей каза още: „Това ще стане, когато Господ вечер ви даде месо за храна, а сутрин – хляб до насита. Господ чу ропота ви, който вдигнахте против Него, ние какво сме? Вашият ропот не е против нас, а против Господа.“ 9 Мойсей каза на Аарон: „Извести на цялата общност от израилтяни: „Застанете пред Господа, защото Той чу ропота ви.“ 10 Когато Аарон говореше на общността от израилтяни, те обърнаха поглед към пустинята, и ето Господнята слава се яви в облак. 11 Тогава Господ каза на Мойсей: 12 „Аз чух ропота на израилтяните. Обяви им: „Вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще разберете, че Аз съм Господ, вашият Бог“.“ 13 Вечерта долетя ято пъдпъдъци и покриха лагера, а на сутринта бе паднала роса около лагера. (Чис 11:31; Вт 8:3; Вт 8:16; Пс 105:40)

Чис 11:31Вт 8:3Вт 8:16Пс 105:40

14 Росата се вдигна и ето върху пустинната почва имаше нещо дребно, съсирено, ситно като скреж по земята. (Чис 11:7) 15 Като видяха това, израилтяните недоумяваха един към друг: „Какво е това?“ Защото не знаеха какво е то. И Мойсей им отговори: „Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете. (1 Кор 10:3) 16 Това нарежда Господ: „Събирайте от него – всеки толкова, колкото му е нужно да яде. По гомор на човек, събирайте според броя на хората, всеки за тези, които живеят в шатрата му“.“ 17 Така и постъпиха израилтяните: събраха – едни много, други малко. 18 А когато измериха събраното с гомор, тогава този, който беше събрал много, нямаше излишък и който беше събрал малко, нямаше недостиг: всеки събра толкова, колкото му беше нужно да изяде. (2 Кор 8:15) 19 Мойсей им нареди още: „Никой да не оставя от това до утре.“ 20 Но те не послушаха Мойсей и някои оставиха от това до сутринта. То червяса и се вмириса. Мойсей се разгневи на тези хора. 21 И те го събираха сутрин рано, всеки колкото му беше нужно да изяде. А когато припечеше слънце, то се топеше. 22 А в шестия ден събраха двойно от този хляб – по два гомора за всеки. Дойдоха всички началници на общността и съобщиха това на Мойсей. 23 А той им каза: „Ето какво нареди Господ: утре е ден на покоя – света събота, посветена на Господа. Каквото трябва да се опече, опечете, и каквото трябва да се сготви, сгответе днес, а каквото остане, отделете настрана и го запазете за утрешния ден.“ (Изх 20:8) 24 Останалото те отделиха настрана до сутринта според заповедта на Мойсей и то не се вмириса, нито червяса. 25 Тогава Мойсей каза: „Яжте го днес, защото днес е събота, посветена на Господа. Днес няма да го намерите на полето. 26 Шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: тогава няма да го има.“ 27 А някои от народа излязоха в седмия ден да събират, но нищо не намериха. 28 Тогава Господ каза на Мойсей: „Докога ще отказвате да спазвате заповедите Ми и наставленията Ми? 29 Вижте, Господ ви е дал събота, затова в шестия ден дава храна за два дена: всеки да остава вкъщи, в седмия ден никой да не излиза от жилището си.“ 30 И така, на седмия ден народът празнуваше съботата. 31 Израилевият дом нарече тази храна манна. Тя беше бяла като кориандрово семе, а на вкус като медена питка. (Чис 11:7; Пс 78:24; Йн 6:31; Йн 6:49)

Чис 11:7Пс 78:24Йн 6:31Йн 6:49

32 След това Мойсей оповести: „Ето какво заповяда Господ: „Напълнете с нея един гомор и го запазете за вашите бъдещи поколения, за да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египет“.“ 33 Мойсей нареди на Аарон: „Вземи един^[1] съд и сипи в него пълен гомор манна и го постави пред Господа, за да се пази за вашите бъдещи поколения.“ (Евр 9:4) 34 Както заповяда Господ на Мойсей, Аарон постави този съд пред скрижалите на свидетелството, за да се запази. 35 Израилтяните ядоха тази манна четиридесет години, докато влязоха в обитаема земя. Те ядоха манна, докато пристигнаха до границите на земята Ханаан. (И Н 5:12) 36 А гоморът е една десета част от една ефа.

English Standard Version

от Crossway

Bread from Heaven

1 They set out from Elim, and all the congregation of the people of Israel came to the wilderness of Sin, which is between Elim and Sinai, on the fifteenth day of the second month after they had departed from the land of Egypt. (Чис 33:10) 2 And the whole congregation of the people of Israel grumbled against Moses and Aaron in the wilderness, (Изх 15:24; Изх 17:3; 1 Кор 10:10) 3 and the people of Israel said to them, “Would that we had died by the hand of the Lord in the land of Egypt, when we sat by the meat pots and ate bread to the full, for you have brought us out into this wilderness to kill this whole assembly with hunger.” (Чис 11:4; Чис 20:3) 4 Then the Lord said to Moses, “Behold, I am about to rain bread from heaven for you, and the people shall go out and gather a day’s portion every day, that I may test them, whether they will walk in my law or not. (Изх 15:25; Неем 9:15; Пс 78:24; Пс 105:40; Йн 6:31; 1 Кор 10:3)

Изх 15:25Неем 9:15Пс 78:24Пс 105:40Йн 6:311 Кор 10:3

5 On the sixth day, when they prepare what they bring in, it will be twice as much as they gather daily.” (Изх 16:22) 6 So Moses and Aaron said to all the people of Israel, “At evening you shall know that it was the Lord who brought you out of the land of Egypt, (Изх 6:7; Изх 16:12; Чис 16:28) 7 and in the morning you shall see the glory of the Lord, because he has heard your grumbling against the Lord. For what are we, that you grumble against us?” (Изх 13:21; Изх 14:24; Изх 40:34; Чис 16:11; Чис 16:19; 3 Цар 8:10)

Изх 13:21Изх 14:24Изх 40:34Чис 16:11Чис 16:193 Цар 8:10

8 And Moses said, “When the Lord gives you in the evening meat to eat and in the morning bread to the full, because the Lord has heard your grumbling that you grumble against him—what are we? Your grumbling is not against us but against the Lord.” (Изх 16:7; Чис 14:27; 1 Цар 8:7; Лк 10:16; Рим 13:2)

Изх 16:7Чис 14:271 Цар 8:7Лк 10:16Рим 13:2

9 Then Moses said to Aaron, “Say to the whole congregation of the people of Israel, ‘Come near before the Lord, for he has heard your grumbling.’” (Изх 4:14; Чис 16:16) 10 And as soon as Aaron spoke to the whole congregation of the people of Israel, they looked toward the wilderness, and behold, the glory of the Lord appeared in the cloud. (Изх 16:7) 11 And the Lord said to Moses, 12 “I have heard the grumbling of the people of Israel. Say to them, ‘At twilight you shall eat meat, and in the morning you shall be filled with bread. Then you shall know that I am the Lord your God.’” (Изх 16:6; Изх 16:7; Изх 16:8) 13 In the evening quail came up and covered the camp, and in the morning dew lay around the camp. (Чис 11:9; Чис 11:31; Пс 78:27; Пс 105:40)

Чис 11:9Чис 11:31Пс 78:27Пс 105:40

14 And when the dew had gone up, there was on the face of the wilderness a fine, flake-like thing, fine as frost on the ground. 15 When the people of Israel saw it, they said to one another, “What is it?”^[1] For they did not know what it was. And Moses said to them, “It is the bread that the Lord has given you to eat. (Изх 16:4; Изх 16:31; Вт 8:3) 16 This is what the Lord has commanded: ‘Gather of it, each one of you, as much as he can eat. You shall each take an omer,^[2] according to the number of the persons that each of you has in his tent.’” (Изх 16:36) 17 And the people of Israel did so. They gathered, some more, some less. 18 But when they measured it with an omer, whoever gathered much had nothing left over, and whoever gathered little had no lack. Each of them gathered as much as he could eat. (2 Кор 8:15) 19 And Moses said to them, “Let no one leave any of it over till the morning.” 20 But they did not listen to Moses. Some left part of it till the morning, and it bred worms and stank. And Moses was angry with them. (Изх 16:24) 21 Morning by morning they gathered it, each as much as he could eat; but when the sun grew hot, it melted. 22 On the sixth day they gathered twice as much bread, two omers each. And when all the leaders of the congregation came and told Moses, (Изх 16:5) 23 he said to them, “This is what the Lord has commanded: ‘Tomorrow is a day of solemn rest, a holy Sabbath to the Lord; bake what you will bake and boil what you will boil, and all that is left over lay aside to be kept till the morning.’” (Бит 2:3; Изх 20:8; Изх 31:14; Изх 35:2; Лев 23:3)

Бит 2:3Изх 20:8Изх 31:14Изх 35:2Лев 23:3

24 So they laid it aside till the morning, as Moses commanded them, and it did not stink, and there were no worms in it. (Изх 16:20) 25 Moses said, “Eat it today, for today is a Sabbath to the Lord; today you will not find it in the field. (Изх 16:23) 26 Six days you shall gather it, but on the seventh day, which is a Sabbath, there will be none.” 27 On the seventh day some of the people went out to gather, but they found none. 28 And the Lord said to Moses, “How long will you refuse to keep my commandments and my laws? (Пс 78:10; Ез 20:13) 29 See! The Lord has given you the Sabbath; therefore on the sixth day he gives you bread for two days. Remain each of you in his place; let no one go out of his place on the seventh day.” 30 So the people rested on the seventh day. (Лк 23:56) 31 Now the house of Israel called its name manna. It was like coriander seed, white, and the taste of it was like wafers made with honey. (Изх 16:15; Чис 11:7) 32 Moses said, “This is what the Lord has commanded: ‘Let an omer of it be kept throughout your generations, so that they may see the bread with which I fed you in the wilderness, when I brought you out of the land of Egypt.’” 33 And Moses said to Aaron, “Take a jar, and put an omer of manna in it, and place it before the Lord to be kept throughout your generations.” (Евр 9:4) 34 As the Lord commanded Moses, so Aaron placed it before the testimony to be kept. (Изх 25:16; Изх 25:21; Изх 26:33; Изх 27:21; Изх 30:6; Изх 30:26; Изх 30:36; Изх 40:21)

Изх 25:16Изх 25:21Изх 26:33Изх 27:21Изх 30:6Изх 30:26Изх 30:36Изх 40:21

35 The people of Israel ate the manna forty years, till they came to a habitable land. They ate the manna till they came to the border of the land of Canaan. (Вт 8:2; И Н 5:12; Неем 9:20) 36 (An omer is the tenth part of an ephah.)^[3] (Лев 5:11; Лев 6:20)