1Думи, които бяха дадени на Йеремия от Господа:2Слушайте думите на този завет и кажете на мъжете от Юдея и на йерусалимските жители.3И кажи им: „Така казва Господ, Израилевият Бог: „Проклет да бъде онзи човек, който не слуша думите на този завет, (Вт 27:26)4които заповядах на вашите предци в деня, когато ги изведох от египетската земя, от пещта за желязо: „Слушайте гласа Ми, изпълнявайте всичко, което ви заповядах. И така ще бъдете Мой народ и Аз ще бъда ваш Бог, (Изх 6:7; Лев 26:12; Вт 4:20; Вт 26:17; 2 Цар 7:24; Ер 24:7; Ер 30:22; Ер 31:33; Ер 32:38; Ез 11:20)5за да изпълня клетвата, с която се клех на предците ви, да им дам земя, която изобилства с мляко и мед, тъй както е в този ден“.“ Тогава в отговор казах: „Така да бъде, Господи!“ (Бит 15:18; Бит 17:8; Вт 6:3; Вт 7:12; Вт 11:9)6И Господ ми каза: „Извикай всички тези думи по градовете на Юдея и по улиците на Йерусалим, като кажеш: „Слушайте думите на този завет и ги следвайте.“7Защото повтарях и постоянно предупреждавах от деня, когато ги извеждах от египетската земя, и до днес, като ставах рано и предупреждавах: „Слушайте гласа Ми!“8Но те не послушаха, нито приклониха ухото си, но всеки следваше упорството на злото си сърце. Затова докарах върху тях всичко, казано в този завет, който им заповядах да следват, но те не изпълняваха.“9И Господ ми каза: „Заговор се разкри сред мъжете на Юдея и сред йерусалимските жители.10Те са се върнали към беззаконията на праотците си, които се бяха отказали да слушат Моите думи и бяха последвали чужди богове, за да им служат. Израилевият дом и Юдовият дом нарушиха завета, който бях сключил с предците им.“11Затова така казва Господ: „Ето ще докарам върху тях беда, която няма да избягнат. Тогава ще викат към Мене, но няма да ги чуя. (Пр 1:28; Ис 59:2; Ез 8:18; Мих 3:4)12Тогава градовете на Юдея и йерусалимските жители ще завикат към боговете, на които принасят жертви, но те няма да ги спасят по време на бедствието им. (Съд 10:14)13Защото, колкото е броят на градовете ти, толкова са и боговете ти, Юдейо, и колкото е броят на йерусалимските улици, толкова жертвеници издигнахте за посрама, за да кадите на Ваал. (Ер 2:28)14Затова ти, Йеремия, не се моли за този народ, не издигай глас за молитва за тях, защото няма да ги послушам по времето, когато викат към Мене поради бедствието си. (Ер 7:16)15Какво право има Моят любезен в Моя дом, когато е сторил много злини? И свещеното жертвено месо ще отмъкне от тебе, защото се радваш, когато вършиш зло. (Ер 2:2)16Господ те нарече „маслина вечнозелена“, хубава, с добри плодове. Но с огромен боен шум Той запали огън на нея и нейните клони се прекършиха.17Господ Вседържител, Който те насади, определи срещу тебе бедствие заради злото, което Израилевият дом и Юдовият дом са сторили, като Ме дразнеха с кадилните си жертви на Ваал.“18Но Господ ми откри това и аз зная. Тогава Ти ми показа делата им.19И аз като кротко агне, водено на клане, дори не узнах, че са скроили замисъл против мене, като казваха: „Нека строшим дървото с неговите плодове и да го изтръгнем от земята на живите, тъй че да не се споменава повече името му.“ (Пс 83:5; Ис 53:7)20Но, Господи Вседържителю, Който съдиш праведно, нека видя Твоето възмездие спрямо тях, защото на Тебе поверих делото си! (3 Цар 8:39; Пс 7:10; Пс 44:22; Пр 15:11; Ер 17:10; Ер 20:12)21Затова така казва Господ на плътските мъже, които искат да отнемат живота ми и казват: „Да не пророкуваш в името на Господа и няма да умреш от нашата ръка!“ (Ис 30:10; Ам 2:12)22Затова така казва Господ Вседържител: „Ето Аз ще ги накажа така, че младите да умрат от меч, синовете и дъщерите им – от глад.23И остатък няма да остане от тях, защото ще докарам бедствие върху мъжете от Анатот в годината, когато ги наказвам.“
1The word that came to Jeremiah from the Lord:2“Hear the words of this covenant, and speak to the men of Judah and the inhabitants of Jerusalem. (4 Цар 23:3; Ер 11:6; Ер 11:8)3You shall say to them, Thus says the Lord, the God of Israel: Cursed be the man who does not hear the words of this covenant (Вт 27:26; Гал 3:10)4that I commanded your fathers when I brought them out of the land of Egypt, from the iron furnace, saying, Listen to my voice, and do all that I command you. So shall you be my people, and I will be your God, (Лев 26:3; Лев 26:12; Вт 4:20; Ер 7:22)5that I may confirm the oath that I swore to your fathers, to give them a land flowing with milk and honey, as at this day.” Then I answered, “So be it, Lord.” (Изх 3:8; Вт 7:12; Пс 105:9)6And the Lord said to me, “Proclaim all these words in the cities of Judah and in the streets of Jerusalem: Hear the words of this covenant and do them. (4 Цар 23:3; Ер 11:2; Ер 11:8; Ер 19:2)7For I solemnly warned your fathers when I brought them up out of the land of Egypt, warning them persistently, even to this day, saying, Obey my voice. (2 Лет 36:15; Ер 7:25; Ер 11:4)8Yet they did not obey or incline their ear, but everyone walked in the stubbornness of his evil heart. Therefore I brought upon them all the words of this covenant, which I commanded them to do, but they did not.” (Ер 3:17; Ер 7:26; Ер 11:6; Ер 32:23)9Again the Lord said to me, “A conspiracy exists among the men of Judah and the inhabitants of Jerusalem. (Ис 8:12; Ез 22:25; Ос 6:9)10They have turned back to the iniquities of their forefathers, who refused to hear my words. They have gone after other gods to serve them. The house of Israel and the house of Judah have broken my covenant that I made with their fathers. (Вт 31:16; Вт 31:20; Пс 78:8; Пс 79:8; Ер 17:23; Ез 20:18)11Therefore, thus says the Lord, Behold, I am bringing disaster upon them that they cannot escape. Though they cry to me, I will not listen to them. (Пр 1:28; Ис 1:15; Ез 8:18; Мих 3:4)12Then the cities of Judah and the inhabitants of Jerusalem will go and cry to the gods to whom they make offerings, but they cannot save them in the time of their trouble. (Ер 2:28; Д А 17:16)13For your gods have become as many as your cities, O Judah, and as many as the streets of Jerusalem are the altars you have set up to shame, altars to make offerings to Baal. (Съд 6:25; Ер 11:12; Ос 9:10)14“Therefore do not pray for this people, or lift up a cry or prayer on their behalf, for I will not listen when they call to me in the time of their trouble. (Ер 7:16; Ер 11:11; Евр 10:26; 1 Йн 5:16)15What right has my beloved in my house, when she has done many vile deeds? Can even sacrificial flesh avert your doom? Can you then exult? (Пр 2:14; Ис 1:11; Ез 16:25)16The Lord once called you ‘a green olive tree, beautiful with good fruit.’ But with the roar of a great tempest he will set fire to it, and its branches will be consumed. (Пс 52:8; Пс 83:2; Ос 14:6; Рим 11:17; Рим 11:20)17The Lord of hosts, who planted you, has decreed disaster against you, because of the evil that the house of Israel and the house of Judah have done, provoking me to anger by making offerings to Baal.” (Ис 5:2; Ер 2:21; Ер 7:18)18The Lord made it known to me and I knew; then you showed me their deeds.19But I was like a gentle lamb led to the slaughter. I did not know it was against me they devised schemes, saying, “Let us destroy the tree with its fruit, let us cut him off from the land of the living, that his name be remembered no more.” (Пс 27:13; Пс 83:4; Ис 53:7; Ис 53:8; Ер 18:18; П Ер 3:60; Отк 5:6)20But, O Lord of hosts, who judges righteously, who tests the heart and the mind, let me see your vengeance upon them, for to you have I committed my cause. (1 Цар 16:7; Пс 7:9; Ер 15:15; Ер 17:10; Ер 17:18; Ер 20:12; П Ер 3:64; Отк 2:23)21Therefore thus says the Lord concerning the men of Anathoth, who seek your life, and say, “Do not prophesy in the name of the Lord, or you will die by our hand”— (И Н 21:18; Ис 30:10; Ер 12:6; Мт 13:57)22therefore thus says the Lord of hosts: “Behold, I will punish them. The young men shall die by the sword, their sons and their daughters shall die by famine,23and none of them shall be left. For I will bring disaster upon the men of Anathoth, the year of their punishment.” (И Н 21:18; Ер 23:12)