Влезте безплатно

Деяния 7

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society
1 Тогава първосвещеникът попита: „Това тъй ли е?“ 2 А той отговори: „Братя и бащи, чуйте! Бог на славата се бе явил на баща ни Авраам, когато той беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, (Бит 11:31; Д А 7:55; Д А 22:1) 3 и му каза: „Напусни твоята земя и рода си и иди в земята, която ще ти покажа.“ 4 Тогава той напусна Халдейската земя и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тази земя, където сега вие живеете. 5 И не му даде в нея наследство ни една стъпка, но обеща да я даде за владение на него и на потомството му след него, макар той още да нямаше дете. (Бит 17:8; Бит 48:4; Вт 2:5) 6 А Бог каза това: „Потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя и ще бъдат поробени и угнетени четиристотин години. (Бит 15:13) 7 Но Аз ще съдя онзи народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място.“ (Изх 3:12) 8 И Бог му даде завет за обрязване. От Авраам се роди Исаак и той го обряза на осмия ден. От Исаак се роди Яков, а от Яков пък – дванадесетте патриарси. (Бит 17:10; Бит 21:2; Бит 25:26; Бит 29:31; Бит 35:18) 9 Патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет. Но Бог беше с него, (Бит 37:11; Бит 37:28; Бит 39:2; Бит 39:21) 10 избави го от всичките му неволи и му дари благоволение и мъдрост пред фараона, египетския цар. И той го постави за управител на Египет и на целия си дом. (Бит 41:39; Пс 105:21) 11 Тогава настана глад и голяма неволя по цялата египетска и ханаанска земя и нашите прадеди не намираха храна. (Бит 41:54) 12 Като чу, че в Египет имало жито, Яков изпрати прадедите ни за първи път. (Бит 42:1) 13 А на втория път Йосиф се откри на братята си и Йосифовият род стана известен на фараона. (Бит 45:1) 14 Тогава Йосиф изпрати да повикат баща му Яков и целия му род – седемдесет и пет души. (Бит 45:9; Бит 45:17; Бит 46:27; Изх 1:5) 15 Яков дойде в Египет и се помина там – той и прадедите ни. (Бит 46:1; Бит 49:33) 16 И ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроб, който Авраам бе купил със сребро от синовете на Емор Сихемски. (Бит 23:3; Бит 33:19; Бит 49:29; Бит 50:7; И Н 24:32) 17 Когато наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог с клетва бе дал на Авраам, народът се увеличаваше и се умножаваше в Египет, (Изх 1:7) 18 докато дойде друг цар, който не познаваше Йосиф. 19 Той постъпи коварно с нашия род, като угнетяваше прадедите ни и ги принуждаваше да изхвърлят новородените деца, за да не остават живи. 20 В това време се роди Мойсей, който беше мил на Бога. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом. (Изх 2:1; Евр 11:23) 21 А когато беше изхвърлен, прибра го дъщерята на фараона и си го отгледа като син. 22 Мойсей бе обучен на цялата египетска мъдрост и стана силен в думи и дела. (Лк 24:19) 23 Когато той навърши четиридесет години, дойде му наум да навести своите братя, синовете на Израил. (Изх 2:11) 24 И като видя, че обиждат един от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина. 25 Той се надяваше братята му да разберат, че Бог чрез неговата ръка ще им дари спасение, но те не разбраха. 26 На другия ден дойде, когато те се биеха, и се опита да ги помири с думите: „Мъже, вие сте братя! Защо се обиждате един друг?“ 27 Но онзи, който обиждаше своя ближен, го блъсна и попита: „Кой те е поставил за надзорник и съдия над нас? (Д А 7:35) 28 Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?“ 29 Заради тези думи Мойсей забегна и стана пришълец в мадиамската земя, където му се родиха двама синове. (Изх 2:22; Изх 18:2) 30 Като се изминаха четиридесет години, яви му се в пустинята на планината Синай Господен ангел в огнения пламък на една къпина. (Изх 3:1) 31 Като видя това видение, Мойсей се учуди; а когато се приближи да разгледа, дойде до него гласът на Господ: 32 „Аз съм Бог на твоите прадеди, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.“ Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне. (Мт 22:32; Д А 3:13) 33 А Господ му каза: „Събуй обувките от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. 34 Аз видях добре неволите на Своя народ в Египет, чух стенанията му и слязох да го избавя. И сега ела, ще те изпратя в Египет.“ 35 Този Мойсей, когото те бяха отхвърлили с думите: „Кой те е поставил за предводител и съдия?“ – него Бог, чрез явилия му се в къпината ангел, изпрати за предводител и избавител. (Изх 2:14; Д А 7:27) 36 Той ги изведе, като правеше чудеса и знамения в египетската земя, в Червено море и в пустинята в продължение на четиридесет години. (Изх 7:3; Изх 14:21; Вт 8:2; Вт 11:3; Вт 34:10) 37 Този е Мойсей, който бе казал на синовете на Израил: „Господ, вашият Бог, ще ви издигне измежду братята ви Пророк като мене. Него слушайте!“[1] (Вт 18:15; Д А 3:22) 38 Този е, който по време на събранието[2] в пустинята стоеше с говорещия му ангел на планината Синай и с нашите прадеди, който прие слова за живот, за да ги предаде на нас. (Изх 19:1; Изх 31:18; Вт 5:1; Вт 32:47; Д А 7:53) 39 Но нашите прадеди не искаха да му се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет, (Чис 14:3) 40 като рекоха на Аарон: „Направи ни богове, които да вървят пред нас! Защото не знаем какво е станало с този Мойсей, който ни изведе от египетската земя.“ (Изх 32:1; Изх 32:23) 41 И направиха в онези дни телец, принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце. 42 Тогава Бог се отвърна и ги остави да служат на небесните звезди, както е писано в книгата на пророците: „На Мене ли, народе на Израил, принасяхте кръвни и безкръвни жертви през четиридесетте години в пустинята? (Ам 5:25) 43 Вие възприехте скинията на Молох и звездата на вашия бог Ремфан – образи, които направихте, за да им се покланяте. Затова ще ви преселя оттатък Вавилон.“ 44 Скинията на свидетелството беше дадена на нашите прадеди в пустинята, както Онзи, Който беше говорил на Мойсей, му заповяда да я направи – по образец, какъвто беше видял. (Изх 25:9; Изх 25:40; Изх 33:7) 45 Нея нашите прадеди наследиха и заедно с Иисус[3] внесоха във владенията на онези народи, които Бог беше прогонил от очите на прадедите ни. И тя остана до дните на Давид. (И Н 18:1) 46 Той спечели благоволението на Бога и поиска да съгради жилище на Бога на Яков, (2 Цар 7:1; Пс 132:5) 47 а Соломон Му построи дом. (3 Цар 6:1) 48 Но Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът: (3 Цар 8:27; Д А 17:24) 49 „Небето е Мой престол, а земята – подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми построите, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? (Ис 66:1; Мт 5:34) 50 Нали Моята ръка направи всичко това?“ 51 Твърдоглавци! Сърцата ви са корави, а ушите ви не чуват! Вие винаги се противите на Светия Дух – както прадедите ви, тъй и вие. (Ис 63:10) 52 Кого от пророците не преследваха прадедите ви? Те убиха онези, които предизвестиха идването на Праведника, а вие сега станахте Негови предатели и убийци – (2 Лет 36:16; Лк 6:23; Лк 13:34; Д А 3:14; Евр 11:32) 53 вие, които приехте Закона, даден ви чрез ангелите, а не го спазихте.“ (Гал 3:19; Евр 2:2) 54 Като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него. 55 А Стефан, изпълнен със Светия Дух, погледна към небето и като видя Божията слава и Иисус, застанал отдясно на Бога, 56 рече: „Ето виждам небесата отворени и Сина човешки застанал отдясно на Бога.“ (Мт 26:64; Мк 16:19) 57 Но те закрещяха с висок глас, запушиха ушите си и вкупом се нахвърлиха върху него. 58 Изведоха го вън от града и започнаха да хвърлят камъни върху него. А свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един младеж на име Савел (Д А 22:20) 59 и хвърляха камъни върху Стефан, който се молеше с думите: „Господи Иисусе, приеми духа ми!“ (Лк 23:46) 60 После коленичи и извика с висок глас: „Господи, не им вменявай това за грях!“ И като каза това, почина. (Мт 5:44; Лк 23:34) 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Деяния 7

English Standard Version

от Crossway
1 And the high priest said, “Are these things so?” 2 And Stephen said: “Brothers and fathers, hear me. The God of glory appeared to our father Abraham when he was in Mesopotamia, before he lived in Haran, (Бит 11:31; Бит 15:7; И Н 24:3; Неем 9:7; Пс 29:3; Д А 22:1; 1 Кор 2:8; Як 2:1) 3 and said to him, ‘Go out from your land and from your kindred and go into the land that I will show you.’ (Бит 12:1) 4 Then he went out from the land of the Chaldeans and lived in Haran. And after his father died, God removed him from there into this land in which you are now living. (Бит 11:32; Бит 12:4; Д А 7:2) 5 Yet he gave him no inheritance in it, not even a foot’s length, but promised to give it to him as a possession and to his offspring after him, though he had no child. (Бит 12:7; Бит 13:15; Бит 15:3; Бит 15:18; Бит 17:8; Бит 18:10; Бит 48:4; Евр 11:8) 6 And God spoke to this effect—that his offspring would be sojourners in a land belonging to others, who would enslave them and afflict them four hundred years. (Бит 15:13; Изх 2:22; Изх 12:40; Д А 7:17; Евр 11:9) 7 ‘But I will judge the nation that they serve,’ said God, ‘and after that they shall come out and worship me in this place.’ (Изх 3:12; Ер 25:12; Ер 30:20) 8 And he gave him the covenant of circumcision. And so Abraham became the father of Isaac, and circumcised him on the eighth day, and Isaac became the father of Jacob, and Jacob of the twelve patriarchs. (Бит 17:9; Бит 21:2; Бит 25:26; Бит 29:31; Бит 30:5; Бит 35:18; Бит 35:23; Лк 1:59) 9 “And the patriarchs, jealous of Joseph, sold him into Egypt; but God was with him (Бит 37:11; Бит 37:28; Бит 39:2; Бит 39:21; Бит 39:23; Бит 45:4; Пс 105:17) 10 and rescued him out of all his afflictions and gave him favor and wisdom before Pharaoh, king of Egypt, who made him ruler over Egypt and over all his household. (Бит 41:37; Бит 41:41; Бит 41:43; Бит 41:46; Бит 42:6; Пс 105:21) 11 Now there came a famine throughout all Egypt and Canaan, and great affliction, and our fathers could find no food. (Бит 41:54; Бит 42:5; Пс 105:16) 12 But when Jacob heard that there was grain in Egypt, he sent out our fathers on their first visit. (Бит 42:1) 13 And on the second visit Joseph made himself known to his brothers, and Joseph’s family became known to Pharaoh. (Бит 43:2; Бит 45:1; Бит 45:16) 14 And Joseph sent and summoned Jacob his father and all his kindred, seventy-five persons in all. (Бит 45:9; Бит 45:27; Бит 46:26; Изх 1:5; Вт 10:22) 15 And Jacob went down into Egypt, and he died, he and our fathers, (Бит 46:5; Бит 46:28; Бит 49:33; Изх 1:6; Пс 105:23) 16 and they were carried back to Shechem and laid in the tomb that Abraham had bought for a sum of silver from the sons of Hamor in Shechem. (Бит 23:16; Бит 33:19; Бит 50:25; Изх 13:19; И Н 24:32) 17 “But as the time of the promise drew near, which God had granted to Abraham, the people increased and multiplied in Egypt (Изх 1:7; Изх 1:12; Пс 105:24; Д А 7:5; Д А 13:17) 18 until there arose over Egypt another king who did not know Joseph. (Изх 1:8) 19 He dealt shrewdly with our race and forced our fathers to expose their infants, so that they would not be kept alive. (Изх 1:9; Изх 1:16; Изх 1:22; Пс 105:25) 20 At this time Moses was born; and he was beautiful in God’s sight. And he was brought up for three months in his father’s house, (Изх 2:2; Евр 11:23) 21 and when he was exposed, Pharaoh’s daughter adopted him and brought him up as her own son. (Изх 2:3) 22 And Moses was instructed in all the wisdom of the Egyptians, and he was mighty in his words and deeds. (3 Цар 4:30; Ис 19:11; Дан 1:4; Дан 1:17; Лк 24:19) 23 “When he was forty years old, it came into his heart to visit his brothers, the children of Israel. (Изх 2:11) 24 And seeing one of them being wronged, he defended the oppressed man and avenged him by striking down the Egyptian. 25 He supposed that his brothers would understand that God was giving them salvation by his hand, but they did not understand. 26 And on the following day he appeared to them as they were quarreling and tried to reconcile them, saying, ‘Men, you are brothers. Why do you wrong each other?’ (Изх 2:13) 27 But the man who was wronging his neighbor thrust him aside, saying, ‘Who made you a ruler and a judge over us? (Лк 12:14; Д А 7:35) 28 Do you want to kill me as you killed the Egyptian yesterday?’ 29 At this retort Moses fled and became an exile in the land of Midian, where he became the father of two sons. (Изх 2:15; Изх 2:22; Изх 18:3) 30 “Now when forty years had passed, an angel appeared to him in the wilderness of Mount Sinai, in a flame of fire in a bush. (Изх 3:1; Изх 3:2) 31 When Moses saw it, he was amazed at the sight, and as he drew near to look, there came the voice of the Lord: 32 ‘I am the God of your fathers, the God of Abraham and of Isaac and of Jacob.’ And Moses trembled and did not dare to look. (Изх 3:6) 33 Then the Lord said to him, ‘Take off the sandals from your feet, for the place where you are standing is holy ground. (Изх 3:5; И Н 5:15) 34 I have surely seen the affliction of my people who are in Egypt, and have heard their groaning, and I have come down to deliver them. And now come, I will send you to Egypt.’ (Изх 2:24; Изх 3:7; Изх 3:8; Изх 3:10) 35 “This Moses, whom they rejected, saying, ‘Who made you a ruler and a judge?’—this man God sent as both ruler and redeemer by the hand of the angel who appeared to him in the bush. (Изх 3:2; Изх 14:19; Изх 23:20; Чис 20:16; Д А 7:27) 36 This man led them out, performing wonders and signs in Egypt and at the Red Sea and in the wilderness for forty years. (Изх 7:3; Изх 12:41; Изх 14:21; Изх 14:27; Изх 16:1; Изх 16:35; Изх 17:1; Изх 33:1; Чис 14:33; Пс 78:15; Пс 78:43; Пс 78:53; Пс 95:10; Пс 105:27; Пс 106:9; Д А 7:42; Д А 13:18; Евр 3:9; Евр 3:17; Евр 8:9) 37 This is the Moses who said to the Israelites, ‘God will raise up for you a prophet like me from your brothers.’ (Вт 18:15; Д А 3:22) 38 This is the one who was in the congregation in the wilderness with the angel who spoke to him at Mount Sinai, and with our fathers. He received living oracles to give to us. (Изх 19:3; Изх 19:17; Вт 5:27; Вт 5:31; Вт 32:47; Вт 33:4; Ис 63:9; Йн 1:17; Д А 7:53; Рим 3:2; Евр 5:12; 1 Пет 4:11) 39 Our fathers refused to obey him, but thrust him aside, and in their hearts they turned to Egypt, (Изх 16:3; Чис 11:4; Чис 14:3; Ез 20:8; Ез 20:24) 40 saying to Aaron, ‘Make for us gods who will go before us. As for this Moses who led us out from the land of Egypt, we do not know what has become of him.’ (Изх 32:1; Изх 32:23) 41 And they made a calf in those days, and offered a sacrifice to the idol and were rejoicing in the works of their hands. (Изх 32:4; Изх 32:35; Вт 9:16; Пс 106:19; Ис 2:8; Ер 1:16; Ер 25:6; Ам 6:13) 42 But God turned away and gave them over to worship the host of heaven, as it is written in the book of the prophets: “‘Did you bring to me slain beasts and sacrifices, during the forty years in the wilderness, O house of Israel? (Вт 4:19; И Н 24:20; 4 Цар 17:16; 4 Цар 21:3; 4 Цар 23:5; Пс 81:12; Ис 63:10; Ер 19:13; Ез 20:39; Ам 5:25; Соф 1:5; Д А 7:36; Рим 1:28) 43 You took up the tent of Moloch and the star of your god Rephan, the images that you made to worship; and I will send you into exile beyond Babylon.’ (3 Цар 11:7) 44 “Our fathers had the tent of witness in the wilderness, just as he who spoke to Moses directed him to make it, according to the pattern that he had seen. (Изх 25:40; Изх 38:21; Отк 15:5) 45 Our fathers in turn brought it in with Joshua when they dispossessed the nations that God drove out before our fathers. So it was until the days of David, (Чис 32:5; Вт 32:49; И Н 3:10; И Н 3:14; И Н 23:9; И Н 24:18; 2 Цар 7:1; 2 Лет 20:7; Д А 13:19) 46 who found favor in the sight of God and asked to find a dwelling place for the God of Jacob.[1] (Бит 49:24; 1 Цар 16:1; 3 Цар 8:17; 1 Лет 22:7; Пс 89:19; Пс 132:5; Ис 49:26; Д А 13:22) 47 But it was Solomon who built a house for him. (2 Цар 7:13; 3 Цар 6:1; 3 Цар 8:20; 2 Лет 3:1) 48 Yet the Most High does not dwell in houses made by hands, as the prophet says, (3 Цар 8:27; 2 Лет 2:6; Д А 17:24) 49 “‘Heaven is my throne, and the earth is my footstool. What kind of house will you build for me, says the Lord, or what is the place of my rest? (Пс 11:4; Ис 66:1; Мт 5:34) 50 Did not my hand make all these things?’ 51 “You stiff-necked people, uncircumcised in heart and ears, you always resist the Holy Spirit. As your fathers did, so do you. (Изх 32:9; Лев 26:41; Вт 10:16; Ер 6:10; Ер 9:26; Ез 44:7; Ез 44:9; Мал 3:7) 52 Which of the prophets did your fathers not persecute? And they killed those who announced beforehand the coming of the Righteous One, whom you have now betrayed and murdered, (3 Цар 19:10; 2 Лет 36:16; Ер 2:30; Мт 5:12; Мт 21:35; Мт 23:31; Мт 23:37; Д А 3:14; Д А 5:28) 53 you who received the law as delivered by angels and did not keep it.” (Вт 33:2; Йн 7:19; Д А 7:38; Гал 3:19; Евр 2:2) 54 Now when they heard these things they were enraged, and they ground their teeth at him. (Йов 16:9; Пс 35:16; Пс 37:12; Д А 2:37; Д А 5:33) 55 But he, full of the Holy Spirit, gazed into heaven and saw the glory of God, and Jesus standing at the right hand of God. (Изх 24:16; Пс 110:1; Мк 16:19; Лк 2:9; Йн 12:41; Д А 6:5) 56 And he said, “Behold, I see the heavens opened, and the Son of Man standing at the right hand of God.” (Дан 7:13; Йн 1:51; Д А 7:55) 57 But they cried out with a loud voice and stopped their ears and rushed together[2] at him. 58 Then they cast him out of the city and stoned him. And the witnesses laid down their garments at the feet of a young man named Saul. (Лев 24:14; Чис 15:35; Вт 13:9; Вт 17:7; 3 Цар 21:13; Мт 21:35; Мт 23:37; Лк 4:29; Д А 6:13; Д А 8:1; Д А 22:4; Д А 22:20; Евр 11:37; Евр 13:12) 59 And as they were stoning Stephen, he called out, “Lord Jesus, receive my spirit.” (Пс 31:5; Лк 23:46; Д А 9:14) 60 And falling to his knees he cried out with a loud voice, “Lord, do not hold this sin against them.” And when he had said this, he fell asleep. (Мт 5:44; Мт 27:52; Лк 22:41; Д А 9:40; Д А 20:36; Д А 21:5; Еф 3:14) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.