1След като се спасиха, тогава научиха, че островът се казва Малта.2Местните жители показаха към нас необикновено дружелюбие. Приеха всички, а понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.3Но когато Павел събра голям наръч съчки и ги хвърли в огъня, една змия се измъкна поради горещината и се впи в ръката му.4Местните хора, като видяха змията, увиснала на ръката му, си рекоха помежду си: „Този човек наистина е убиец. Макар да се е избавил от морето, Божията справедливост не го оставя да живее.“5Той обаче отърси змията в огъня и не го сполетя никакво зло.6А те очакваха да му се яви оток или веднага да падне мъртъв. Но след като изчакаха дълго време и видяха, че не му се случи нищо лошо, те си промениха мнението и заговориха, че той е бог. (Д А 14:11)7Около това място бяха имотите на Поплий, висшия управник на острова. Той ни прие любезно и му гостувахме три дена.8И се случи бащата на Поплий да лежи в треска, страдайки от дизентерия. Павел влезе при него, помоли се и като възложи върху му ръце, го изцели.9След тази случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идваха и се изцеляваха.10Те ни почетоха с много дарове, а на тръгване ни снабдиха с онова, от което имахме нужда.
От Малта до Рим
11След три месеца отплавахме с един александрийски кораб, презимувал на острова, който носеше знака на Диоскурите,12и стигнахме до Сиракуза, където останахме три дена.13Оттам отплавахме и достигнахме до Регия, а на следващия ден, понеже духна южен вятър, пристигнахме за два дена в Потиоли.14Тук намерихме братя и бяхме поканени да останем при тях седем дена. А после отидохме в Рим.15Братята там, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад[1] и до Трите кръчми[2]. Щом ги видя, Павел благодари на Бога и се ободри.16Когато пристигнахме в Рим, стотникът предаде затворниците на началника на лагера[3]. На Павел обаче позволиха да живее отделно заедно с войника, който го пазеше.
Апостол Павел проповядва в Рим
17След три дена Павел свика юдейските първенци и като се събраха, се обърна към тях с думите: „Братя, макар и да не съм сторил нищо против народа и обичаите на прадедите ни, от Йерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните.18След като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото те установиха, че нямам никаква вина, заслужаваща смъртно наказание. (Д А 23:29)19И понеже юдеите се възпротивиха, бях принуден да искам съд пред императора, но не с цел да обвиня в нещо народа си. (Д А 25:11)20По тази причина ви повиках да ви видя и да говоря с вас. Защото заради надеждата на Израил съм окован с тези вериги.“ (Д А 26:6)21А те му отговориха: „Ние нито писма сме получили за тебе от Юдея, нито някой от братята е дошъл да извести или да каже нещо лошо за тебе.22Все пак желаем да чуем от тебе това, което мислиш, защото ни е известно, че навред се говори против това учение.“ (Д А 24:5)23И като му определиха ден, мнозина дойдоха при него в странноприемницата. А той от сутринта до вечерта им излагаше със свидетелства учението за Божието царство и се опитваше да ги убеди за Иисус и чрез Мойсеевия закон, и чрез Пророците.24Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха.25И понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват. Тогава Павел им каза още и тези думи: „Добре е рекъл Светият Дух на предците ни чрез пророк Исаия:26„Иди и кажи на този народ: „С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите. (Ис 6:9; Мт 13:14; Мк 4:12; Лк 8:10)27Защото сърцето на този народ е закоравяло – с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат, и Аз да ги спася“. (Йн 12:40)28Затова знайте, че Божието спасение е изпратено на езичниците. И те ще чуят!“ (Д А 13:46)29Като каза това, юдеите се разотидоха, спорейки разпалено помежду си[4].30Павел живя цели две години в отделна къща под наем и приемаше всички, които идваха при него,31като проповядваше Божието царство и учеше за Господ Иисус Христос съвсем открито и безпрепятствено.
1After we were brought safely through, we then learned that the island was called Malta. (Д А 27:26; Д А 27:39)2The native people[1] showed us unusual kindness, for they kindled a fire and welcomed us all, because it had begun to rain and was cold. (Д А 27:3; Д А 28:4; Рим 1:14; 1 Кор 14:11; Кол 3:11)3When Paul had gathered a bundle of sticks and put them on the fire, a viper came out because of the heat and fastened on his hand.4When the native people saw the creature hanging from his hand, they said to one another, “No doubt this man is a murderer. Though he has escaped from the sea, Justice[2] has not allowed him to live.” (Чис 32:23; Йов 4:7; Ам 5:19; Ам 9:3; Лк 13:2; Лк 13:4; Йн 9:2; Д А 28:2)5He, however, shook off the creature into the fire and suffered no harm. (Мк 16:18; Лк 10:19)6They were waiting for him to swell up or suddenly fall down dead. But when they had waited a long time and saw no misfortune come to him, they changed their minds and said that he was a god. (Д А 8:10; Д А 14:11; Д А 14:19)7Now in the neighborhood of that place were lands belonging to the chief man of the island, named Publius, who received us and entertained us hospitably for three days.8It happened that the father of Publius lay sick with fever and dysentery. And Paul visited him and prayed, and putting his hands on him, healed him. (Мк 5:23; Д А 9:40; Як 5:14)9And when this had taken place, the rest of the people on the island who had diseases also came and were cured.10They also honored us greatly,[3] and when we were about to sail, they put on board whatever we needed.
Paul Arrives at Rome
11After three months we set sail in a ship that had wintered in the island, a ship of Alexandria, with the twin gods[4] as a figurehead. (Д А 27:6)12Putting in at Syracuse, we stayed there for three days.13And from there we made a circuit and arrived at Rhegium. And after one day a south wind sprang up, and on the second day we came to Puteoli.14There we found brothers[5] and were invited to stay with them for seven days. And so we came to Rome. (Йн 21:23)15And the brothers there, when they heard about us, came as far as the Forum of Appius and Three Taverns to meet us. On seeing them, Paul thanked God and took courage. (Д А 28:14; Рим 1:9)16And when we came into Rome, Paul was allowed to stay by himself, with the soldier who guarded him. (Д А 24:23; Д А 27:3)
Paul in Rome
17After three days he called together the local leaders of the Jews, and when they had gathered, he said to them, “Brothers, though I had done nothing against our people or the customs of our fathers, yet I was delivered as a prisoner from Jerusalem into the hands of the Romans. (Д А 6:14; Д А 15:1; Д А 21:21; Д А 25:8)18When they had examined me, they wished to set me at liberty, because there was no reason for the death penalty in my case. (Д А 23:29; Д А 26:31)19But because the Jews objected, I was compelled to appeal to Caesar—though I had no charge to bring against my nation. (Д А 24:17; Д А 25:11; Д А 26:4; Д А 26:32)20For this reason, therefore, I have asked to see you and speak with you, since it is because of the hope of Israel that I am wearing this chain.” (Лк 2:25; Д А 21:33; Д А 23:6; Д А 26:29; Еф 6:20; Фил 1:7; 2 Тим 1:16)21And they said to him, “We have received no letters from Judea about you, and none of the brothers coming here has reported or spoken any evil about you. (Д А 22:5)22But we desire to hear from you what your views are, for with regard to this sect we know that everywhere it is spoken against.” (Лк 2:34; Д А 24:5; 1 Пет 2:12; 1 Пет 3:16; 1 Пет 4:14; 1 Пет 4:16)23When they had appointed a day for him, they came to him at his lodging in greater numbers. From morning till evening he expounded to them, testifying to the kingdom of God and trying to convince them about Jesus both from the Law of Moses and from the Prophets. (Д А 8:35; Д А 17:2; Д А 19:8; Д А 24:14; Д А 26:22; Д А 28:31)24And some were convinced by what he said, but others disbelieved. (Д А 14:4; Д А 17:4; Д А 19:9; Д А 23:7)25And disagreeing among themselves, they departed after Paul had made one statement: “The Holy Spirit was right in saying to your fathers through Isaiah the prophet: (Мт 15:7)26“‘Go to this people, and say, “You will indeed hear but never understand, and you will indeed see but never perceive.” (Ис 6:9; Мт 13:14; Мк 4:12; Лк 8:10)27For this people’s heart has grown dull, and with their ears they can barely hear, and their eyes they have closed; lest they should see with their eyes and hear with their ears and understand with their heart and turn, and I would heal them.’ (Лк 22:32; Йн 12:40; Рим 11:8)28Therefore let it be known to you that this salvation of God has been sent to the Gentiles; they will listen.”[6] (Пс 67:2; Ис 40:5; Мт 8:11; Мт 21:43; Лк 2:30; Лк 3:6; Йн 10:16; Д А 13:26; Д А 13:46; Д А 13:48; Рим 11:11)30He lived there two whole years at his own expense,[7] and welcomed all who came to him, (Фил 1:13)31proclaiming the kingdom of God and teaching about the Lord Jesus Christ with all boldness and without hindrance. (Мт 12:28; Мт 13:19; Д А 4:29; Д А 8:12; Д А 20:25; Д А 28:23; Фил 1:12; 2 Тим 2:9)