Деяния 25 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Апостол Павел пред управителя Фест

1 А три дена след като пристигна в областта, Фест отиде от Кесария в Йерусалим. 2 Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му предявиха обвиненията си против Павел и го молеха 3 да прояви блогосклонност, като изпрати да го повикат в Йерусалим. А те крояха засада, за да го убият по пътя. (Д А 23:12) 4 Но Фест отговори, че Павел се пази под стража в Кесария и самият той скоро ще се върне там. 5 „Затова“, каза той, „влиятелните сред вас нека дойдат с мене и ако той е направил нещо нередно, нека го обвинят.“ 6 И след като прекара при тях над десет дена^[1], Фест се върна в Кесария. На другия ден седна на съдийското място и заповяда да доведат Павел. 7 Когато той се яви, дошлите от Йерусалим юдеи го заобиколиха и започнаха да привеждат против Павел много и тежки обвинения, които не можеха да докажат. (Д А 24:13) 8 А той в своя защита рече: „С нищо не съм съгрешил нито против юдейския закон, нито против храма, нито против императора.“ (Д А 24:10) 9 Фест обаче искаше да угоди на юдеите и отвърна на Павел: „Искаш ли да отидеш в Йерусалим и там, пред мене, да бъдеш съден за това?“ (Д А 24:27) 10 Павел отговори: „Аз стоя пред императорски съд и тук трябва да бъда съден. Юдеи не съм обиждал с нищо, както и ти много добре знаеш. 11 Защото, ако съм нарушил закона и съм извършил нещо лошо, което заслужава смърт, аз съм готов да умра. Но ако няма нищо такова, както тези ме обвиняват, никой не може да ме предаде на тях. Искам императорски съд!“ (Д А 26:32; Д А 28:19) 12 Тогава Фест, като поговори със съвета, отвърна: „Императорски съд искаш, при императора ще отидеш.“

Апостол Павел пред цар Агрипа и Вереника

13 След няколко дена цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Фест. 14 Там престояха доста дни и Фест представи на царя делото на Павел, като каза: „Има един човек, оставен от Феликс в окови. (Д А 24:1; Д А 25:2) 15 Когато първосвещениците и юдейските стареи предявиха обвинения срещу него, аз бях в Йерусалим и искаха да бъде осъден. 16 Аз им отговорих, че у римляните не е обичайно да предават човека на смърт, преди обвиненият да има пред себе си обвинителите и да му се позволи да се защити от обвинението. 17 И когато те се събраха тук, на другия ден, без никакво отлагане аз седнах на съдийското място и заповядах да доведат човека. (Д А 25:7) 18 Явиха се обвинителите, но не представиха нито едно обвинение, каквото аз очаквах. (Д А 18:14; Д А 23:29) 19 Те имаха някакви спорове с него върху тяхната вяра и за някой си Иисус, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив. 20 Понеже бях затруднен да проуча този въпрос, попитах дали той иска да отиде в Йерусалим и там да бъде съден за това. 21 Но тъй като Павел поиска да бъде оставен за императорско разследване, заповядах да го държат под стража, докато го изпратя при императора.“ (Д А 25:11) 22 Тогава Агрипа каза на Фест: „Бих желал и аз да изслушам този човек.“ А той отговори: „Утре ще го изслушаш.“ 23 На сутринта, когато Агрипа и Вереника дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната палата заедно с хилядниците и най-видните граждани, по заповед на Фест доведоха Павел. 24 Фест рече: „Царю Агрипа и всички вие мъже, които сте тук с нас! Виждате този, за когото всички юдеи дойдоха при мене, и в Йерусалим – и тук, и викаха, че той не бива повече да живее. (Д А 21:36; Д А 22:22) 25 Но аз, като разбрах, че той не е сторил нищо, заслужаващо смърт, и понеже той сам поиска съд пред императора, реших да го изпратя там. (Д А 23:29) 26 За него обаче не мога нищо определено да напиша на господаря. Затова го изведох пред вас и особено пред тебе, царю Агрипа, тъй че след разследването да имам какво да напиша. 27 Защото ми се струва неразумно да препращам затворник, без да отбележа и обвиненията против него.“

English Standard Version

от Crossway

Paul Appeals to Caesar

1 Now three days after Festus had arrived in the province, he went up to Jerusalem from Caesarea. (Д А 23:34) 2 And the chief priests and the principal men of the Jews laid out their case against Paul, and they urged him, (Д А 25:15) 3 asking as a favor against Paul^[1] that he summon him to Jerusalem—because they were planning an ambush to kill him on the way. (Д А 9:24) 4 Festus replied that Paul was being kept at Caesarea and that he himself intended to go there shortly. 5 “So,” said he, “let the men of authority among you go down with me, and if there is anything wrong about the man, let them bring charges against him.” 6 After he stayed among them not more than eight or ten days, he went down to Caesarea. And the next day he took his seat on the tribunal and ordered Paul to be brought. (Мт 27:19; Д А 25:10; Д А 25:17) 7 When he had arrived, the Jews who had come down from Jerusalem stood around him, bringing many and serious charges against him that they could not prove. (Д А 24:13) 8 Paul argued in his defense, “Neither against the law of the Jews, nor against the temple, nor against Caesar have I committed any offense.” (Йн 7:19; Йн 19:7; Йн 19:12; Д А 6:13; Д А 24:12; Д А 28:17)

Йн 7:19Йн 19:7Йн 19:12Д А 6:13Д А 24:12Д А 28:17

9 But Festus, wishing to do the Jews a favor, said to Paul, “Do you wish to go up to Jerusalem and there be tried on these charges before me?” (Д А 24:27) 10 But Paul said, “I am standing before Caesar’s tribunal, where I ought to be tried. To the Jews I have done no wrong, as you yourself know very well. (Д А 25:6; Д А 25:17) 11 If then I am a wrongdoer and have committed anything for which I deserve to die, I do not seek to escape death. But if there is nothing to their charges against me, no one can give me up to them. I appeal to Caesar.” (Д А 26:32; Д А 28:19) 12 Then Festus, when he had conferred with his council, answered, “To Caesar you have appealed; to Caesar you shall go.”

Paul Before Agrippa and Bernice

13 Now when some days had passed, Agrippa the king and Bernice arrived at Caesarea and greeted Festus. 14 And as they stayed there many days, Festus laid Paul’s case before the king, saying, “There is a man left prisoner by Felix, (Д А 24:27) 15 and when I was at Jerusalem, the chief priests and the elders of the Jews laid out their case against him, asking for a sentence of condemnation against him. (Д А 25:2) 16 I answered them that it was not the custom of the Romans to give up anyone before the accused met the accusers face to face and had opportunity to make his defense concerning the charge laid against him. (Йн 7:51; Д А 23:30; Д А 25:4) 17 So when they came together here, I made no delay, but on the next day took my seat on the tribunal and ordered the man to be brought. (Д А 25:6; Д А 25:7; Д А 25:10; Д А 25:24)

Д А 25:6Д А 25:7Д А 25:10Д А 25:24

18 When the accusers stood up, they brought no charge in his case of such evils as I supposed. 19 Rather they had certain points of dispute with him about their own religion and about a certain Jesus, who was dead, but whom Paul asserted to be alive. (Д А 17:18; Д А 18:15; Д А 23:29) 20 Being at a loss how to investigate these questions, I asked whether he wanted to go to Jerusalem and be tried there regarding them. (Д А 25:9) 21 But when Paul had appealed to be kept in custody for the decision of the emperor, I ordered him to be held until I could send him to Caesar.” (Д А 25:11; Д А 25:25) 22 Then Agrippa said to Festus, “I would like to hear the man myself.” “Tomorrow,” said he, “you will hear him.” (Д А 9:15) 23 So on the next day Agrippa and Bernice came with great pomp, and they entered the audience hall with the military tribunes and the prominent men of the city. Then, at the command of Festus, Paul was brought in. (Д А 25:13; Д А 26:30) 24 And Festus said, “King Agrippa and all who are present with us, you see this man about whom the whole Jewish people petitioned me, both in Jerusalem and here, shouting that he ought not to live any longer. (Д А 22:22; Д А 25:2; Д А 25:7) 25 But I found that he had done nothing deserving death. And as he himself appealed to the emperor, I decided to go ahead and send him. (Д А 23:29; Д А 25:11; Д А 25:21) 26 But I have nothing definite to write to my lord about him. Therefore I have brought him before you all, and especially before you, King Agrippa, so that, after we have examined him, I may have something to write. 27 For it seems to me unreasonable, in sending a prisoner, not to indicate the charges against him.”