Влезте безплатно

Деяния 20

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society
1 Когато вълненията утихнаха, Павел повика учениците и след като даде наставления, сбогува се с тях и тръгна, за да отиде в Македония. (Д А 19:21; 2 Кор 2:12) 2 А като премина през онези области и с много слова насърчи вярващите, отиде в Гърция. 3 Там престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той взе решение да се върне през Македония. (Д А 9:23; Д А 20:19; Д А 23:12) 4 До Мала Азия го придружаваха бериецът Сосипатър, син на Пир – от Бер, солуняните Аристарх и Секунд, Гай от Дерва и Тимотей, и азийците Тихик и Трофим. (Д А 16:1; Д А 19:22; Д А 19:29; Д А 21:29; Д А 27:2; Еф 6:21; Кол 4:10; 2 Тим 4:12; 2 Тим 4:20; Тит 3:12; Флм 1:24) 5 Те тръгнаха преди нас и ни чакаха в Троада. 6 А ние отплавахме от Филипи след дните на Безквасниците и за пет дена стигнахме при тях в Троада, където прекарахме седем дена. (2 Тим 4:13) 7 В първия ден на седмицата учениците се бяха събрали да разчупят хляба и Павел говореше с тях. И понеже на другия ден щеше да тръгне, продължи речта си до полунощ. 8 В горната стая, където се бяхме събрали, горяха много свещи. 9 Един младеж на име Евтих беше седнал на прозореца. И докато Павел продължаваше да говори, налегна го дълбок сън. Унесен в съня си, той падна от третия етаж и го вдигнаха мъртъв. 10 Павел слезе, спусна се към него и като го прегърна, рече: „Не се безпокойте, душата му си е в него!“ (3 Цар 17:21; 4 Цар 4:32; Мк 5:39) 11 И като се качи горе, разчупи хляба, яде и говори дълго, чак до зори, а след това отпътува. 12 Тогава заведоха момчето живо вкъщи и утехата им беше голяма. 13 А ние отидохме по-отрано на кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да вземем Павел. Така беше и поръчал, защото имаше намерение сам да отиде пеша. 14 И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин. 15 На другия ден отплавахме оттам и се спряхме недалеч от Хиос. А на следващия стигнахме в Самос и като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милет. 16 Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Мала Азия, понеже бързаше, ако му е възможно, да бъде в Йерусалим за деня Петдесетница. (Д А 19:21) 17 От Милет обаче изпрати в Ефес да повикат църковните презвитери. 18 И когато пристигнаха при него, той им рече: „Вие знаете как от първия ден, когато стъпих в Мала Азия, бях с вас през цялото време, (2 Кор 1:8; 1 Сол 1:5; 1 Сол 2:1) 19 служейки на Господа с голямо смирение и много сълзи сред изпитания, които ме сполетяваха поради злите замисли на юдеите; (2 Кор 11:23) 20 как не пропуснах да ви съобщя нищо полезно и да ви поуча пред народа и по къщите, (Д А 20:27) 21 как проповядвах на юдеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос. 22 И ето сега, пленник на Духа, аз отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ми се случи там (Д А 19:21) 23 освен онова, което Светият Дух свидетелства по всички градове – че ме чакат окови и скърби. (Д А 21:4; Д А 21:11; Д А 21:33) 24 Но аз за нищо не се безпокоя, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието за Божията благодат. (Д А 26:15; Фил 1:20; 2 Тим 4:6) 25 И сега, ето аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, които обиколих и проповядвах за Божието царство. 26 Затова в днешния ден заявявам пред вас, че съм невинен за кръвта на всеки от вас, (Д А 18:6) 27 защото не пропуснах да ви известя цялата Божия воля. (Д А 20:20) 28 И тъй, внимавайте за себе си и за цялото стадо, на което Светият Дух ви е поставил за епископи, за да пасете църквата на Господа и Бога, която Той придоби чрез Своята кръв. (Еф 1:14; Евр 9:12; 1 Пет 1:18; 1 Пет 5:1) 29 Аз знам, че като си замина, сред вас ще се втурнат свирепи вълци, които няма да щадят стадото. (Мт 7:15) 30 Пък и сред вас самите ще се явят мъже, които ще говорят измамни думи, за да увличат вярващите след себе си. (2 Пет 2:1; 1 Йн 2:19) 31 Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всеки един от вас. (Д А 20:19) 32 А сега, братя, предавам ви на Бога и на Неговото благодатно слово. Той може да напътства по-добре и да ви даде наследство заедно с всички осветени. 33 От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха. (1 Цар 12:3; Мт 10:8; 1 Сол 2:9; 2 Сол 3:7) 34 Сами знаете, че тези мои ръце ми послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. (Д А 18:3; 1 Кор 4:12) 35 С всичко ви показах, че така трябва да се трудите и да подпомагате слабите, и да помните думите на Господ Иисус, защото Сам Той каза: „По-блажено е да се дава, отколкото да се взима“.“ (Еф 4:28) 36 И като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях. 37 Тогава всички плакаха много, прегръщаха Павел и го целуваха, 38 наскърбени най-много от това, което каза – че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба. (Д А 20:25) 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Деяния 20

English Standard Version

от Crossway
1 After the uproar ceased, Paul sent for the disciples, and after encouraging them, he said farewell and departed for Macedonia. (Д А 19:21) 2 When he had gone through those regions and had given them much encouragement, he came to Greece. 3 There he spent three months, and when a plot was made against him by the Jews[1] as he was about to set sail for Syria, he decided to return through Macedonia. (Д А 9:24; Д А 13:50; Д А 20:19) 4 Sopater the Berean, son of Pyrrhus, accompanied him; and of the Thessalonians, Aristarchus and Secundus; and Gaius of Derbe, and Timothy; and the Asians, Tychicus and Trophimus. (Д А 14:6; Д А 14:21; Д А 16:1; Д А 19:29; Д А 21:29; Еф 6:21; Кол 4:7; 2 Тим 4:12; 2 Тим 4:20; Тит 3:12) 5 These went on ahead and were waiting for us at Troas, (Д А 16:8; Д А 20:6; Д А 20:13) 6 but we sailed away from Philippi after the days of Unleavened Bread, and in five days we came to them at Troas, where we stayed for seven days. (Изх 12:14; Изх 23:15; Д А 12:3) 7 On the first day of the week, when we were gathered together to break bread, Paul talked with them, intending to depart on the next day, and he prolonged his speech until midnight. (Мк 16:9; Йн 20:19; Д А 2:42; Д А 20:11; 1 Кор 10:16; 1 Кор 11:23; 1 Кор 16:2; Отк 1:10) 8 There were many lamps in the upper room where we were gathered. (Д А 1:13; Д А 9:37; Д А 9:39) 9 And a young man named Eutychus, sitting at the window, sank into a deep sleep as Paul talked still longer. And being overcome by sleep, he fell down from the third story and was taken up dead. (4 Цар 1:2) 10 But Paul went down and bent over him, and taking him in his arms, said, “Do not be alarmed, for his life is in him.” (3 Цар 17:21; 4 Цар 4:34; Мт 9:23; Мк 5:39) 11 And when Paul had gone up and had broken bread and eaten, he conversed with them a long while, until daybreak, and so departed. (Д А 20:7) 12 And they took the youth away alive, and were not a little comforted. 13 But going ahead to the ship, we set sail for Assos, intending to take Paul aboard there, for so he had arranged, intending himself to go by land. 14 And when he met us at Assos, we took him on board and went to Mitylene. 15 And sailing from there we came the following day opposite Chios; the next day we touched at Samos; and[2] the day after that we went to Miletus. 16 For Paul had decided to sail past Ephesus, so that he might not have to spend time in Asia, for he was hastening to be at Jerusalem, if possible, on the day of Pentecost. (Д А 2:1; Д А 19:21; Д А 20:6; Д А 20:22; Д А 24:11; 1 Кор 16:8) 17 Now from Miletus he sent to Ephesus and called the elders of the church to come to him. (Д А 11:30) 18 And when they came to him, he said to them: “You yourselves know how I lived among you the whole time from the first day that I set foot in Asia, (Д А 18:19; Д А 19:1; Д А 19:10; Д А 20:31; Д А 20:34; 1 Сол 1:5) 19 serving the Lord with all humility and with tears and with trials that happened to me through the plots of the Jews; (Д А 20:3; Д А 20:31; Рим 12:11; 2 Кор 2:4; Еф 4:2; Фил 3:18; Кол 3:24; 1 Сол 2:6) 20 how I did not shrink from declaring to you anything that was profitable, and teaching you in public and from house to house, (Д А 20:27; Д А 20:31) 21 testifying both to Jews and to Greeks of repentance toward God and of faith in our Lord Jesus Christ.[3] (Мк 1:15; Д А 2:38; Д А 18:5; Д А 20:24; Еф 1:15; Кол 1:4; 1 Тим 3:13; Евр 6:1) 22 And now, behold, I am going to Jerusalem, constrained by[4] the Spirit, not knowing what will happen to me there, (Д А 17:16) 23 except that the Holy Spirit testifies to me in every city that imprisonment and afflictions await me. (Д А 8:29; Д А 9:16; Д А 14:22; Д А 21:4; Д А 21:11; Д А 21:33; 1 Сол 3:3) 24 But I do not account my life of any value nor as precious to myself, if only I may finish my course and the ministry that I received from the Lord Jesus, to testify to the gospel of the grace of God. (Д А 1:17; Д А 11:23; Д А 15:7; Д А 20:21; Д А 20:32; Д А 21:13; Д А 26:16; Гал 1:1; 1 Сол 2:4; 1 Тим 1:12; 1 Тим 1:14; 2 Тим 4:7; Тит 1:3) 25 And now, behold, I know that none of you among whom I have gone about proclaiming the kingdom will see my face again. (Д А 28:31; Фил 1:25) 26 Therefore I testify to you this day that I am innocent of the blood of all, (Вт 8:19; Д А 18:6) 27 for I did not shrink from declaring to you the whole counsel of God. (Ер 26:2; Ез 33:8; Лк 7:30; Д А 2:23; Д А 13:36; Д А 20:20; Еф 1:11; Евр 6:17) 28 Pay careful attention to yourselves and to all the flock, in which the Holy Spirit has made you overseers, to care for the church of God,[5] which he obtained with his own blood.[6] (Лк 12:32; Йн 21:16; Д А 13:2; Д А 20:17; Д А 20:29; 1 Кор 1:2; 1 Кор 10:32; 1 Кор 11:16; 1 Кор 12:8; 1 Кор 15:9; Еф 1:7; Еф 4:11; Фил 1:1; 1 Тим 3:2; 1 Тим 4:16; Тит 1:7; Евр 9:12; Евр 9:14; 1 Пет 1:18; 2 Пет 2:1; 1 Йн 1:7; Отк 5:9) 29 I know that after my departure fierce wolves will come in among you, not sparing the flock; (Мт 7:15; Йн 10:12; Д А 20:28; Кол 2:8) 30 and from among your own selves will arise men speaking twisted things, to draw away the disciples after them. (1 Кор 11:19; 2 Кор 11:13; 1 Тим 1:19; 1 Йн 2:18) 31 Therefore be alert, remembering that for three years I did not cease night or day to admonish every one with tears. (Мт 24:42; Д А 19:8; Д А 19:10; Д А 20:19; Д А 24:17; Кол 1:28; Евр 13:17) 32 And now I commend you to God and to the word of his grace, which is able to build you up and to give you the inheritance among all those who are sanctified. (Мт 25:34; Д А 14:3; Д А 14:23; Д А 20:24; Д А 26:18; Рим 8:17; Еф 1:14; Еф 1:18; Еф 5:5; Кол 1:12; Кол 2:7; Кол 3:24; Евр 9:15; 1 Пет 1:4) 33 I coveted no one’s silver or gold or apparel. (1 Цар 12:3; Мт 10:8; 1 Кор 9:12; 2 Кор 7:2; 2 Кор 11:9; 2 Кор 12:17; 1 Сол 2:5) 34 You yourselves know that these hands ministered to my necessities and to those who were with me. (Д А 18:3; Д А 19:22; Д А 19:29; Д А 20:18) 35 In all things I have shown you that by working hard in this way we must help the weak and remember the words of the Lord Jesus, how he himself said, ‘It is more blessed to give than to receive.’” (Мт 10:8; Д А 11:16; 1 Кор 12:28; Еф 4:28; 1 Сол 5:14; 2 Сол 3:7) 36 And when he had said these things, he knelt down and prayed with them all. (Д А 7:60) 37 And there was much weeping on the part of all; they embraced Paul and kissed him, (Лк 15:20; 2 Тим 1:4) 38 being sorrowful most of all because of the word he had spoken, that they would not see his face again. And they accompanied him to the ship. (Д А 15:3; Д А 20:25) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.