1А Господ, както беше обещал, си спомни за Сарра; и Господ изпълни обещанието Си към нея.2Сарра зачена и роди син на Авраам в старините му, в определеното от Бога време. (Гал 4:22; Евр 11:11)3Авраам нарече с името Исаак сина си, който му се роди от Сарра.4На осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както Бог му беше заповядал. (Бит 17:12; Д А 7:8)5Авраам беше на сто години, когато му се роди неговият син Исаак.6А Сарра каза: „Смях породи у мене Бог. Който чуе за мене, ще се разсмее.“7И добави: „Кой би могъл да каже на Авраам: „Сарра ще кърми деца“? Защото родих син в старините му.“8Детето порасна и го отбиха. Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха Исаак. (Бит 16:5)
Агар и нейният син Измаил
9Сарра видя, че синът на египтянката Агар, когото тя беше родила на Авраам, се присмива[1].10Затова тя каза на Авраам: „Прогони тази робиня и сина и. Синът на тази робиня не трябва да получи наследство заедно с моя син Исаак.“ (Гал 4:30)11Авраам изживя това много болезнено заради сина си Измаил.12Но Бог каза на Авраам: „Не се огорчавай за момчето и робинята си. Постъпи така, както ти каже Сарра, защото твоят род ще продължи чрез Исаак. (Рим 9:7; Евр 11:18)13Но Аз ще направя сина на робинята родоначалник на цял народ, защото той също е твое дете.“14Авраам стана рано сутринта, взе хляб и мех с вода. Той ги даде на Агар, като ги сложи на рамото и. След това и даде и момчето и я изпрати. Тя тръгна, но се заблуди в пустинята Вирсавия.15Водата в меха обаче свърши. Агар остави детето под един храст.16След това се отдалечи колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: „Не искам да видя как детето умира.“ И като седна насреща, тя заплака с висок глас.17Но Бог чу как плаче детето и Божий ангел извика от небето на Агар: „Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е то.18Стани, вдигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще направя от него родоначалник на голям народ.“19Тогава Бог и отвори очите и тя видя кладенец с вода. Отиде, напълни меха с вода и даде на момчето да пие.20Оттогава Бог не изостави момчето. То порасна, засели се в пустинята и стана стрелец с лък.21Засели се в пустинята Фаран и майка му му доведе съпруга от Египет.
Авраам в спор с Авимелех
22В същото това време Авимелех, съпроводен от военачалника си Фихол, каза на Авраам: „Бог е с тебе във всичко, каквото вършиш. (Бит 26:26)23А сега закълни ми се тук пред Бога, че няма да постъпиш коварно нито с мене, нито с моя син, нито с внука. Както аз постъпвах добре с тебе, така и ти ще постъпваш с мене и със земята, която те е приютила като пришълец.“24Авраам отговори: „Заклевам се.“25Тогава Авраам се оплака на Авимелех за водния кладенец, който му бяха отнели Авимелеховите роби.26Но Авимелех обясни: „Не зная кой е сторил това, а и ти нищо не си ми казал – чувам за това едва днес.“27Тогава Авраам взе дребен и едър добитък и ги подари на Авимелех. Така двамата сключиха съюз.28Авраам отдели седем женски агнета от стадото на дребния добитък.29Авимелех запита Авраам: „За какво са тук тези седем женски агнета, които ти си отделил?“30Авраам отговори: „Вземи от ръката ми тези седем женски агнета като знак на това, че аз съм изкопал този кладенец.“31Затова Авраам нарече това място Вирсавия[2], понеже там се заклеха и двамата.32След като сключиха съюз във Вирсавия, Авимелех заедно с военачалника си Фихол се завърна във филистимската земя.33Авраам насади във Вирсавия свещена дъбрава и призова там името на Господ, Вечния Бог.34И живя Авраам във филистимската земя като странник дълго време.
1The Lord visited Sarah as he had said, and the Lord did to Sarah as he had promised. (Бит 17:19; Бит 18:10; Бит 18:14; 1 Цар 2:21)2And Sarah conceived and bore Abraham a son in his old age at the time of which God had spoken to him. (Бит 17:21; Гал 4:22; Евр 11:11)3Abraham called the name of his son who was born to him, whom Sarah bore him, Isaac.[1] (Бит 17:19)4And Abraham circumcised his son Isaac when he was eight days old, as God had commanded him. (Бит 17:10; Бит 17:12; Д А 7:8)5Abraham was a hundred years old when his son Isaac was born to him. (Бит 17:1; Бит 17:17; Рим 4:19)6And Sarah said, “God has made laughter for me; everyone who hears will laugh over me.” (Ис 54:1; Гал 4:27)7And she said, “Who would have said to Abraham that Sarah would nurse children? Yet I have borne him a son in his old age.” (Бит 18:11)
God Protects Hagar and Ishmael
8And the child grew and was weaned. And Abraham made a great feast on the day that Isaac was weaned.9But Sarah saw the son of Hagar the Egyptian, whom she had borne to Abraham, laughing.[2] (Бит 16:1; Бит 16:15; Гал 4:29)10So she said to Abraham, “Cast out this slave woman with her son, for the son of this slave woman shall not be heir with my son Isaac.” (Гал 4:30)11And the thing was very displeasing to Abraham on account of his son.12But God said to Abraham, “Be not displeased because of the boy and because of your slave woman. Whatever Sarah says to you, do as she tells you, for through Isaac shall your offspring be named. (Рим 9:7; Евр 11:18)13And I will make a nation of the son of the slave woman also, because he is your offspring.” (Бит 16:10; Бит 17:20; Бит 21:18)14So Abraham rose early in the morning and took bread and a skin of water and gave it to Hagar, putting it on her shoulder, along with the child, and sent her away. And she departed and wandered in the wilderness of Beersheba. (Бит 21:31)15When the water in the skin was gone, she put the child under one of the bushes.16Then she went and sat down opposite him a good way off, about the distance of a bowshot, for she said, “Let me not look on the death of the child.” And as she sat opposite him, she lifted up her voice and wept.17And God heard the voice of the boy, and the angel of God called to Hagar from heaven and said to her, “What troubles you, Hagar? Fear not, for God has heard the voice of the boy where he is.18Up! Lift up the boy, and hold him fast with your hand, for I will make him into a great nation.”19Then God opened her eyes, and she saw a well of water. And she went and filled the skin with water and gave the boy a drink. (Чис 22:31; 4 Цар 6:17; 4 Цар 6:20; Лк 24:16; Лк 24:31)20And God was with the boy, and he grew up. He lived in the wilderness and became an expert with the bow. (Бит 16:12)21He lived in the wilderness of Paran, and his mother took a wife for him from the land of Egypt.
A Treaty with Abimelech
22At that time Abimelech and Phicol the commander of his army said to Abraham, “God is with you in all that you do. (Бит 20:2; Бит 26:1; Бит 26:26; Бит 26:28)23Now therefore swear to me here by God that you will not deal falsely with me or with my descendants or with my posterity, but as I have dealt kindly with you, so you will deal with me and with the land where you have sojourned.” (Бит 20:14)24And Abraham said, “I will swear.”25When Abraham reproved Abimelech about a well of water that Abimelech’s servants had seized, (Бит 26:15; Бит 26:18; Бит 26:20)26Abimelech said, “I do not know who has done this thing; you did not tell me, and I have not heard of it until today.”27So Abraham took sheep and oxen and gave them to Abimelech, and the two men made a covenant. (Бит 26:31)28Abraham set seven ewe lambs of the flock apart.29And Abimelech said to Abraham, “What is the meaning of these seven ewe lambs that you have set apart?”30He said, “These seven ewe lambs you will take from my hand, that this[3] may be a witness for me that I dug this well.”31Therefore that place was called Beersheba,[4] because there both of them swore an oath. (Бит 26:33)32So they made a covenant at Beersheba. Then Abimelech and Phicol the commander of his army rose up and returned to the land of the Philistines.33Abraham planted a tamarisk tree in Beersheba and called there on the name of the Lord, the Everlasting God. (Бит 4:26; Бит 12:8; Пс 90:2; Ис 40:28)34And Abraham sojourned many days in the land of the Philistines.