4 Царе 19 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Библия, нов превод от оригиналните езици

Божието избавление на Йерусалим от асирийската опасност

1 Когато цар Езекия чу думите, раздра дрехите си, надяна вретище* и влезе в Господния храм. (3 Цар 21:27; Ис 37:1) 2 След това той изпрати управителя Елиаким, писаря Севна заедно с по-старите свещеници, наденали вретища*, при пророк Исаия, син на Амоц. 3 Те му казаха: „Така говори Езекия: ‘Това е ден на притеснение, на наказание и посрама, защото децата тъкмо се раждат, но сила няма да се родят. 4 Може би Господ, твоят Бог, чу всичките думи на Рабсак, когото неговият господар, царят на Асирия, изпрати, за да излива презрение срещу живия Бог, и може би Той ще укори думите, които Господ, твоят Бог е чул. Затова помоли се за остатъка, който е оцелял’.“ (2 Лет 32:20) 5 Така казаха служителите на цар Езекия, които дойдоха при Исаия, 6 и Исаия им отвърна: „Така кажете на вашия господар: ‘Така говори Господ: «Не се бой от думите, които чу и с които служителите на асирийския цар Ме хулеха. 7 Ето Аз ще поставя в него дух и той ще чуе мълва, и ще се завърне в своята страна. И Аз ще го погубя с меч в неговата земя»’.“ 8 Междувременно Рабсак се завърна и намери асирийския цар, сражаващ се против Ливна, защото беше чул, че царят е потеглил от Лахис. 9 Когато асирийският цар чу донесението за етиопския цар Тирхака: „Ето той излезе да воюва с тебе“ тогава отново изпрати пратеници при Езекия да кажат: 10 „Така кажете на юдейския цар Езекия: ‘Нека не те лъже твоят Бог, на Когото се уповаваш, като мислиш, че Йерусалим няма да бъде предаден в ръцете на асирийския цар. 11 Ето ти си чул какво асирийските царе са направили с всички страни, изцяло опустошавайки ги, така че ти как ще се избавиш? 12 Избавиха ли ги боговете на народите, които предците ми съсипаха, като Гозан, Харан, Рецеф и еденците, които бяха в Таласар? (4 Цар 17:6) 13 Къде са царят на Емат или царят на Арпад, или царят на града Сепарваим, на Ена или Ива’?“ (4 Цар 18:34) 14 Езекия получи писмата от пратениците и гласно ги прочете. Тогава отиде в Господния храм и ги разгъна пред лицето на Господа. 15 Езекия се молеше пред Господа и казваше: „О, Господи, Боже Израилев, Който седиш на херувими, Ти наистина си Бог над всички земни царства. Ти си сътворил небето и земята. (Изх 25:22; 2 Лет 32:20) 16 Наклони ухото Си и чуй, Господи. Отвори очите Си и виж, Господи. Чуй думите на Сенахирим, които той изпрати, за да похули живия Бог! 17 Наистина, Господи, асирийските царе опустошиха народи и земите им. 18 И хвърлиха боговете им в огън, въпреки че те не са богове, а само произведение на човешки ръце, парчета от дърво и камък. Затова ги унищожиха. (Ер 10:1) 19 И сега, Господи, Боже наш, избави ни от неговата ръка. Нека всички земни царства узнаят, че Ти, Господи, единствен си Бог.“ 20 Тогава Амоцовият син Исаия изпрати да кажат на Езекия: „Така говори Господ, Бог Израилев, Онзи, Когото ти призова срещу асирийския цар Сенахирим: ‘Чух те’.“ 21 Това е словото, което Господ обяви за него: „Тя те презря, тя ти се присмя, Девицата, дъщерята на Сион, зад тебе ще поклати главата си дъщерята на Йерусалим. 22 Кого си укорил и похулил? Против кого си надигнал глас или си вдигнал очите си в присмех? Против Светия Израилев! 23 Чрез твоите пратеници ти укоряваше Господа и казваше: ‘С моята колеснична мощ аз се изкачих на планинските височини, по склоновете на Ливан. Изсякох високите му кедри, най-хубавите му кипариси. И стигнах до крайния му подслон сред най-добрите насаждения в градината му. 24 Аз изкопах кладенци и пих чужда вода, и ще пресуша със стъпалата на нозете си всички египетски реки. 25 Не сте ли чули? Аз отдавна съм подготвил това, в древни времена Аз измислих това, което сега правя да се случи – че ти ще превърнеш укрепените градове в купища развалини, 26 така че техните жители, лишени от сила, да треперят и да са смутени, и да станат като полска трева, като зелено пасище, като краткотрайна зеленина по покривите, попарена преди да изкласи. 27 Аз зная твоето седене, твоето излизане, твоето влизане и твоето дръзко говорене против Мене. 28 Поради твоето дръзко говорене против Мене и твоето високомерие, което дойде до ушите Ми, Аз поставих Моята кука в ноздрите ти, Моята юзда на устните ти и ще те върна по пътя, по който си дошъл. 29 И това ще бъде знамението за тебе. Тази година ще ядете от израсналото без обработване. Следващата година – самораслото. А на третата година сейте и жънете, садете лозя и яжте плодове. 30 И спасеният в Юдиния дом остатък пак ще пусне корен и ще даде много плод, 31 защото от Йерусалим ще излезе остатъкът, а от хълма Сион – оцелялото. Ревността на Господ Бог ще направи това. 32 Затова така говори Господ относно асирийския цар: той няма да влезе в този град, нито ще изстреля стрела по него, нито ще се изправи пред него с щит, нито ще издигне обсаден вал против него. 33 Ще се върне по същия път, по който е дошъл. Той няма да влезе в този град – говори Господ. 34 Аз ще защитя този град и ще го спася, но заради Себе Си и заради Своя служител Давид.’“ 35 И ето какво се случи същата нощ: ангел Господен ангел излезе и погуби сто осемдесет и пет хиляди мъже в асирийския стан. На сутринта, когато трябваше да станат, всички те бяха мъртви. (2 Лет 32:21; Сир 48:21) 36 Тогава асирийският цар Сенахирим стана, потегли, върна се и живееше в Ниневия. 37 И когато се покланяше в капището на своя бог Нисрох, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч и избягаха в араратската страна. Тогава неговият син Асардан се възцари вместо него.

Верен

1 А когато цар Езекия чу това, той раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в ГОСПОДНИЯ дом. 2 И прати управителя на царския дом Елиаким, писаря Шевна и старейшините на свещениците, покрити с вретища, при пророк Исая, сина на Амос. 3 И те му казаха: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на опозоряване е този ден, защото децата дойдоха до раждане, но няма сила за раждане. 4 Може би ГОСПОД, твоят Бог, ще чуе всичките думи на рапсака, когото господарят му, асирийският цар, изпрати да хули живия Бог, и ще го накаже заради думите, които ГОСПОД, твоят Бог, чу. Моля те, издигни молба за остатъка, който е оцелял^[1]. 5 И така, слугите на цар Езекия отидоха при Исая. 6 И Исая им каза: Така да кажете на господаря си: Така казва ГОСПОД: Не се бой от думите, които чу, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха. 7 Ето, Аз ще сложа в него такъв дух, че като чуе слух, ще се върне в земята си^[2], и ще го поваля с меч в неговата земя^[3]. 8 И рапсакът се върна и намери асирийския цар да воюва с Ливна; защото беше чул, че той тръгнал от Лахис. 9 А царят беше чул да казват за етиопския цар Тирак: Ето, излязъл е да воюва против теб! И той пак изпрати посланици до Езекия да кажат: 10 Така да говорите на юдовия цар Езекия и да кажете: Да не те мами твоят Бог, на когото се уповаваш, като казваш: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар! 11 Ето, ти чу какво са направили асирийските царе на всичките земи, как са ги изтребили. Ти ли ще се избавиш? 12 Боговете на народите избавиха ли онези, които бащите ми унищожиха: Гозан, Харан, Ресеф и синовете на Еден, които бяха в Таласар? 13 Къде са царят на Емат, царят на Арфад и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава? 14 И Езекия взе писмото от ръката на пратениците и го прочете, и се изкачи в ГОСПОДНИЯ дом, и Езекия го разгъна пред ГОСПОДА. 15 И Езекия се помоли пред ГОСПОДА, като каза: ГОСПОДИ, Боже на Израил, който седиш на престол между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства! Ти си направил небето и земята. 16 ГОСПОДИ, приклони ухото Си и чуй! ГОСПОДИ, отвори очите Си и виж! Чуй думите на Сенахирим, който изпрати този да похули живия Бог^[4]! 17 Наистина, ГОСПОДИ, асирийските царе опустошиха народите и земята им, 18 и хвърлиха в огъня боговете им, защото не бяха богове, а дело на човешки ръце, дървета и камъни, и те ги унищожиха. 19 И сега, ГОСПОДИ, Боже наш, моля Те, спаси ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти, ГОСПОД, си единственият Бог! 20 Тогава Исая, синът на Амос, изпрати до Езекия да кажат: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Чух това, за което Ми се помоли против асирийския цар Сенахирим. 21 Ето словото, което ГОСПОД говори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионската дъщеря; зад теб поклати глава ерусалимската дъщеря. 22 Кого си обидил и похулил ти? И срещу кого си издигнал гласа си и си надигнал очите си? Срещу Светия Израилев. 23 Господа си обидил ти чрез пратениците си^[5], като си казал: С множеството на колесниците си се изкачих на височината на планините, чак до краищата на Ливан, и ще изсека високите му кедри, избраните му елхи, и ще вляза в най-далечното му обиталище, в най-гъстата му гора. 24 Изкопах и пих чужди води и със стъпалото на краката си ще пресуша всичките египетски канали. 25 Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна и от древни времена съм го образувал? И сега го изпълних, така че ти да опустошаваш укрепени градове до купища развалини. 26 И жителите им бяха безсилни, уплашиха се, посрамиха се, бяха като трева на полето, като зеленина, като трева на къщния покрив, която изсъхва, преди да е пораснала. 27 Но аз зная жилището ти, излизането ти и влизането ти, и буйството ти против Мен. 28 Понеже буйството ти против Мен и надменността ти стигнаха до ушите Ми, затова ще сложа куката Си в ноздрите ти и юздата Си в устните ти и ще те върна по пътя, по който си дошъл^[6]. 29 И това ще ти^[7] бъде знамението: Тази година ще ядете самораслото, втората година – това, което израсте от същото, а третата година посейте и пожънете, насадете лозя и яжте плода им. 30 И оцелялото от юдовия дом, което е останало, пак ще пуска корени надолу и ще дава плод нагоре. 31 Защото от Ерусалим ще излезе остатък и от хълма Сион – оцелялото^[8]. Ревността на ГОСПОДА ще извърши това. 32 Затова, така казва ГОСПОД за асирийския цар: Няма да влезе в този град, няма да изстреля там стрела, няма да дойде пред него с щит и няма да издигне против него могила! 33 По пътя, по който е дошъл, по него ще се върне^[9] и в този град няма да влезе, заявява ГОСПОД. 34 И Аз ще защитя този град, за да го избавя заради Себе Си и заради слугата Си Давид. 35 И в същата нощ Ангелът ГОСПОДЕН излезе и изби сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан. И когато станаха на сутринта, ето, всички те бяха мъртви трупове. 36 И асирийският цар Сенахирим се вдигна и си отиде; върна се и остана в Ниневия. 37 А когато се кланяше в храма на бога си Нисрох, синовете му Адрамелех и Сарасар го убиха с меч^[10] и избягаха в араратската земя. А вместо него се възцари синът му Есарадон.