1–; – В третата година на израилския цар Осия, син на Ила, се възцари Езекия, син на юдейския цар Ахаз. (4 Цар 18:2; 4 Цар 18:5; 2 Лет 29:1; 2 Лет 31:1; 2 Лет 31:20)2Той беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим двадесет и девет години. Името на майка му беше Авия, дъщеря на Захария.3Той вършеше добро пред очите на Господа точно така, както бе правил баща му Давид.4Той премахна високите места, изпочупи свещените стълбове и разруши ашерите. Също така разби бронзовата змия, която Мойсей беше направил, понеже дотогава израилтяните принасяха кадилна жертва пред нея и я наричаха Нехущан. (Изх 23:24; Чис 21:9; 2 Лет 31:1; 2 Лет 33:3)5Той се уповаваше на Господа, Бога Израилев, и в сравнение с всичките юдейски царе, които бяха преди него и след него, нямаше такъв като него.6Той се привърза към Господа и не отстъпваше от Него. Спазваше заповедите, които Господ даде на Мойсей.7Господ беше с него и във всичко, което предприемаше, имаше успех. Той дори се отметна и от асирийския цар и не му служеше. (Бит 39:2)8Той победи филистимците чак до Газа и пределите и, от стражева кула до укрепен град.9В четвъртата година на цар Езекия, която е също така седмата година на израилския цар Осия, син на Ила, асирийският цар Салманасар потегли против Самария и я обсади. (4 Цар 17:1)10В края на третата година асирийците я превзеха. Самария беше превзета в шестата година на Езекия, която е деветата година на израилския цар Осия.11И асирийският цар Саргон пресели израилтяните в Асирия, засели ги в Халах и при Хавор, при река Гозан и в градовете на Мидия.12Всичко това стана, защото те не се подчиниха на гласа на Господа, техния Бог, и погазиха завета Му: всичко, което Той бе заповядал на Мойсей, служителя Господен. Те нито послушаха, нито се подчиниха.
Нашествие на асирийския цар Сенахирим
13– – В четиринадесетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим тръгна против всички градове, т. е. крепостите на Юдея, и ги превзе. (4 Цар 18:17; 2 Лет 32:1; 2 Лет 32:9; Ис 36:1)14Тогава юдейският цар Езекия изпрати до асирийския цар в Лахис да кажат: „Виновен съм. Оттегли се от мене и аз ще понеса каквото и наказание да ми наложиш.“ И асирийският цар наложи на юдейския цар Езекия да заплати триста таланта сребро и триста таланта злато.15Така Езекия му даде всичкото сребро, което се намери в Господния храм и в съкровищниците на царския дворец.16По същото време Езекия свали златото от вратата на Господния храм и от стълбовете при нея, които сам юдейският цар Езекия бе позлатил, и го даде на асирийския цар.17След това асирийският цар изпрати Тартан, Рабсарис и Рабсак от Лахис с голяма войска при цар Езекия към Йерусалим. След като тръгнаха, те стигнаха до Йерусалим и се спряха при водопровода на Горния водоем, който е на пътя за нивата на тепавичаря. (Ис 7:3)18Те повикаха царя, но Елиаким, син на Хелкия, управителя на двореца, излезе при тях заедно със Севна, писаря, и Йоах, син на Асаф, летописеца. (Ис 22:15)19Тогава Рабсак им каза: „Кажете на Езекия: „Така говори великият цар, царят на Асирия: „Каква е тази увереност, на която се уповаваш?20Изглежда смяташ, че празните думи, ум и сила са достатъчни за битка. И у кого е твоето упование, че се бунтуваш против мене?21Ето ти се уповаваш на тази скършена тръстика Египет. Но тя ще прониже ръката на всеки, който се облегне на нея за подкрепа! Това е фараонът, египетският цар, за всички, които се уповават на него! (Ис 30:1; Ис 31:1; Ез 29:6)22Ако пък ми кажете: Уповаваме се на Господа, нашия Бог, то на този ли, чиито високи места и жертвеници Езекия премахна, обявявайки в Юдея и Йерусалим, че трябва да се покланяте само пред жертвеника тук в Йерусалим?“23И така, обзаложи се с моя господар, царя на Асирия. Ще ти дам две хиляди коня, ако би могъл да си намериш конници за тях.24Как ще надделееш и на един военачалник от най-малките служители на господаря ми или разчиташ на Египет за колесници и коне?25При това нима съм тръгнал против това място без волята на Господа, за да го разоря? Той ми каза да тръгна против тази земя и да я разоря“!“26Тогава Елиаким, син на Хелкия, Севна и Йоах отвърнаха на Рабсак: „Говори на слугите си на арамейски, защото разбираме, а недей ни говори по юдейски, защото народът, който е на стената на града, слуша.“27Но Рабсак им отговори: „Нима само до твоя господар и до тебе ме е изпратил господарят ми, за да кажа тези думи? Не! А и на хората, които са поставени по протежение на стената, които заедно с вас ще ядат изпражненията си и ще пият урината си.“28И Рабсак стана и извика с висок глас по юдейски: „Чуйте думите на царя, на великия асирийски цар!29Така казва царят: „Нека Езекия не ви мами, защото той не може да ви избави от моята ръка.30И нека Езекия не ви обнадеждава с Господа, казвайки, че Господ непременно ще ви спаси и този град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.“31Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: „Сключете мир с мене и минете на моя страна. И нека всеки яде от лозето си и от смокинята си и пие от своя водоем,32докато дойда и ви заведа в също такава земя като вашата – земя с жито и вино, земя с хляб и лозя, земя с маслинови дървета и мед. И вие ще живеете и няма да умрете. Така че не слушайте Езекия, когато ви заблуждава, че Господ ще ви избави.33Могъл ли е някой от боговете на народите да избави земята си от ръката на асирийския цар?34Къде са боговете на Емат и Арпад? Къде са боговете на Сепарваим, Ена и Ива? Избавиха ли те Самария от ръката ми? (4 Цар 17:5)35Кой от всичките богове на тези страни избави земята си от моята ръка? Как тогава може Господ да избави Йерусалим от моята ръка?“36А народът мълчеше и не му отговаряше нито дума, защото царят беше заповядал: „Не му отговаряйте!“37И Елиаким, син на Хелкия, управител на двореца, заедно с писаря Севна и летописеца Йоах, син на Асаф, отидоха при Езекия с раздрани дрехи и му предадоха думите на Рабсак.
4 Царе 18
Верен
1В третата година на израилевия цар Осия, сина на Ила, се възцари Езекия, синът на юдовия цар Ахаз.2Той беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. Името на майка му беше Авия, дъщеря на Захария.3Той върши това, което беше право пред ГОСПОДА, точно както беше правил баща му Давид.4Събори високите места, изпотроши кумирите, изсече ашерите и строши медната змия[1], която Мойсей беше направил, защото дори до онова време израилевите синове ѝ кадяха; и я нарече Нехущан[2].5Той се упова на ГОСПОДА, Израилевия Бог[3]. И след него нямаше подобен на него между всичките юдови царе, нито пък между онези, които бяха преди него.6Той се привърза към ГОСПОДА и не престана да Го следва, и пазеше заповедите Му, които ГОСПОД беше дал на Мойсей.7И ГОСПОД беше с него – където и да излизаше, имаше успех. И въстана против асирийския цар и вече не му слугуваше[4].8Той разби филистимците до Газа и околностите ѝ, от стражарска кула до укрепен град.9А в четвъртата година на цар Езекия, която беше седмата година на израилевия цар Осия, сина на Ила, асирийският цар Салманасар се изкачи против Самария и я обсади.10И след три години я превзе. В шестата година на Езекия, която беше деветата година на израилевия цар Осия, Самария беше превзета.11И асирийският цар отведе Израил в плен в Асирия и ги засели в Ала и в Авор при реката Гозан, и в мидийските градове,12защото не послушаха гласа на ГОСПОДА, своя Бог, и престъпиха завета Му – всичко, което ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей беше заповядал – не послушаха и не го извършиха.13А в четиринадесетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим се изкачи против всичките укрепени градове на Юда и ги превзе.14Тогава юдовият цар Езекия изпрати до асирийския цар в Лахис да кажат: Съгреших! Върни се от мен и каквото ми наложиш, ще го нося. И асирийският цар наложи на юдовия цар Езекия триста таланта сребро и тридесет таланта злато.15И Езекия даде цялото сребро, което се намери в ГОСПОДНИЯ дом и в съкровищата на царската къща.16В онова време Езекия откова златото от вратите на ГОСПОДНИЯ храм и от колоните, които той, юдовият цар Езекия, беше обковал със злато, и го даде на асирийския цар.17Но асирийският цар изпрати от Лахис тартана[5], рапсариса[6] и рапсака[7] с голяма войска срещу цар Езекия в Ерусалим. И те се изкачиха и дойдоха в Ерусалим. И като се изкачиха, дойдоха и застанаха при водопровода на горния водоем, който е по пътя към тепавичарската нива.18И извикаха към царя. И управителят на царския дом Елиаким, синът на Хелкия, и писарят Шевна, и летописецът Йоах, синът на Асаф, излязоха при тях.19Тогава рапсакът им каза: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тази надежда, на която се уповавашст. 5;?20Ти казваш: Имам съвет и сила за воюване. Но това са само празни думи. На кого се надяваш сега, че си въстанал против мен[8]?21Ето, ти се надяваш на онази строшена тръстикова пръчка, на Египет, на която, ако се опре някой, ще се забучи в ръката му и ще я промуши. Такъв е египетският цар, фараонът, за всички, които се надяват на него.22Но ако ми кажете: На ГОСПОДА, нашия Бог, се уповаваме! – то не е ли Той онзи, чиито високи места и жертвеници премахна Езекия[9], като каза на Юда и Ерусалим: Пред този олтар в Ерусалим се покланяйте?23И така, дай залогМоже да се отнася за обзалагане. на господаря ми, асирийския цар, и аз ще ти дам две хиляди коня, ако можеш от своя страна да поставиш на тях ездачи.24Но как би отблъснал ти и един военачалник измежду най-низшите слуги на господаря ми? Но ти се уповаваш на Египет за колесници и за конници[10]!25А аз без ГОСПОДА ли се изкачих сега срещу това място, за да го съсипя? ГОСПОД ми каза: Изкачи се против тази земя и я съсипи!26Тогава Елиаким, синът на Хелкия, и Шевна, и Йоах казаха на рапсака: Молим те, говори на слугите си на арамейски, защото го разбираме. Не ни говори на юдейски, че да чува народът, който е на стената!27Но рапсакът им каза: Господарят ми само при твоя господар и при теб ли ме е изпратил да говоря тези думи? Не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат заедно с вас изпражненията си и да пият пикочта си?28Тогава рапсакът застана и извика със силен глас на юдейски и говори и каза: Слушайте думата на великия цар, асирийския цар:29Така казва царят: Да не ви мами Езекия! Защото той няма да може да ви избави от ръката му.30И да не ви кара Езекия да се уповавате на ГОСПОДА, като казва: ГОСПОД непременно ще ни избави и този град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар!31Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: Направете мир с мен и излезте при мен, и яжте всеки от лозето си и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на кладенеца си,32докато дойда и ви заведа в земя като вашата земя, земя на жито и вино, земя на хляб и лозя, земя на маслини и мед, за да живеете и да не умрете. Не слушайте Езекия като ви мами и казва: ГОСПОД ще ни избави[11].33Някой от боговете на народите избавил ли е въобще земята си от ръката на асирийския цар?34Къде са боговете на Емат и Арфад? Къде са боговете на Сефаруим, на Ена и на Ава? Избавиха ли те Самария от ръката ми?35Кои измежду всичките богове на страните са избавили страната си от ръката ми, че ГОСПОД да избави Ерусалим от ръката ми?36А народът мълчеше и не му отговори нито дума, защото царят беше заповядал и казал: Да не му отговаряте!37И управителят на царския дом Елиаким, синът на Хелкия, и писарят Шевна и летописецът Йоах, синът на Асаф, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи и му съобщиха думите на рапсака.