1И случи се така, че на третия ден след като Давид и хората му тръгнаха за Циклаг, амаликитците нападнаха Негев и Секелаг. Те атакуваха Секелаг и го опожариха,2но не убиха никого, а откараха в плен жените и всички, които бяха в него – от малък до голям, и тръгнаха по пътя си.3Когато Давид и хората му пристигнаха до града и ето – той беше изгорен с огън, а жените им, синовете им и дъщерите им бяха пленени.4Тогава Давид и хората, които бяха с него, издигнаха своя глас и заплакаха, докато не им остана сила да плачат.5Бяха пленени също и двете жени на Давид: Ахиноама, йезреелка, и Авигея от Кармил, бившата Навалова жена. (1 Цар 25:42; 1 Цар 27:3)6А Давид беше много притеснен, понеже народът искаше да го убие с камъни, тъй като всички бяха огорчени, всеки поради загубата на синовете си и дъщерите си. Но Давид укрепна с надежда в Господа, своя Бог.7Тогава Давид каза на свещеника Авиатар, син на Ахимелех: „Донеси ми ефода*!“ И Авиатар донесе ефода* при Давид. (1 Цар 23:6)8А Давид запита Господа: „Да преследвам ли това пълчище и ще го стигна ли?“ И Той му каза: „Преследвай го, защото непременно ще го стигнеш и ще спасиш пленените.“9И Давид тръгна заедно с шестстотин мъже, които бяха с него. И стигнаха до потока Восор, където прекалено изморените спряха.10А Давид продължи преследването заедно с четиристотин души, а двеста души не успяха да преминат потока Восор.11Тогава намериха един египтянин на полето и го доведоха при Давид. Дадоха му хляб, той яде и го напоиха с вода.12Дадоха му и част от низа смокини и два грозда сухо грозде. И той яде и възвърна силата си, защото не беше ял хляб и не беше пил вода три дена и три нощи.13И Давид го попита: „Кой си ти и откъде си?“ А младежът каза: „Аз съм египтянин, роб на амаликитец, и моят господар ме изостави, защото заболях преди три дена.14Ние нападнахме Негев и земята на племето на Юда, и южната част на Халев, а Секелаг опожарихме.“15Тогава Давид го запита: „Ще ме заведеш ли до това пълчище?“ А той каза: „Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш и няма да ме предадеш в ръцете на господаря ми, и аз ще те заведа до това пълчище.“16Давид му се закле и той го заведе. И ето намериха амаликитците, пръснати по цялата онази страна, ядяха и пиеха, и празнуваха заради голямата плячка, която бяха взели от филистимската земя и от юдейската земя.17Давид ги поразяваше от зазоряване до вечерта на следващия ден и никой от тях не се избави освен четиристотин младежи, които възседнаха камили и избягаха.18Тогава Давид отне всичко, което амаликитците бяха взели, избави и двете си жени.19Така че не им се изгуби нищо – нито малко, нито голямо, нито синове, нито дъщери, нито нещо от плячката, нито каквото и да е, което амаликитците бяха взели от тях. Давид възвърна всичко.20И Давид взе всичките овце и говеда, а пред плячката вървяха хората му и казваха: „Това е Давидовата плячка!“21И Давид стигна до двестата мъже, които бяха безсилни да го последват и той ги беше оставил при потока Восор. Те излязоха да посрещнат Давид и хората му, а когато Давид се приближи до тях, поздрави ги.22Тогава злобните и негодниците, които бяха с Давид, започнаха да казват: „Тъй като те не бяха с нас, няма да им дадем от плячката, която отнехме. Нека всеки вземе жена си и децата си и да си върви.“23Но Давид рече: „Не правете така, братя мои, след като Господ ни даде това и ни запази, като даде в ръцете ни и пълчището, което беше дошло против нас.24И кой би трябвало да ви послуша? Каквато е частта на онези, които участваха в сражението, такава част трябва да бъде и за онези, които останаха при обоза: те трябва да делят по равно.“ (Чис 31:27)25И стана така от това време насетне. Давид направи това правило и право за Израил и до днес.26Когато Давид пристигна в Циклаг, изпрати от плячката и на старейшините в Юдея, които му бяха близки, като каза: „Ето ви подарък от плячката, взета от враговете на Господа“,27– на онези, които са във Ветил и в южния Рамот, в Ятир,28които са в Ароир, в Шифмот и които са в Естемоа,29и на онези, които са в Рахал[1], на онези, които са в йерахмеелските градове и в кенейските градове,30на онези в Хорма и в Хорашан, в Атах31и в Хеврон, и по всички места, където Давид обикаляше, той и хората му.
1 Царе 30
Верен
1А когато на третия ден Давид и мъжете му дойдоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната земя и Сиклаг. Бяха опустошили Сиклаг и го бяха изгорили с огън,2и бяха отвели в плен жените и всички, които бяха там, от малък до голям. Не бяха убили никого, но ги бяха откарали и си бяха отишли по пътя.3И когато Давид и мъжете му дойдоха до града, ето, той беше изгорен с огън и жените им и синовете им, и дъщерите им бяха отведени в плен.4Тогава Давид и народът, който беше с него, издигнаха гласовете си и плакаха, докато в тях не остана вече сила да плачат.5И двете жени на Давид бяха отведени в плен, езраелката Ахиноама и Авигея, жената на кармилеца Навал.6И Давид беше в голямо притеснение, защото народът говореше да го убие с камъни, понеже целият народ беше огорчен духом, всеки за синовете си и дъщерите си. Но Давид се укрепи в ГОСПОДА, своя Бог.7И Давид каза на свещеника Авиатар, сина на Ахимелех: Моля те, донеси ми ефода. И Авиатар донесе ефода на Давид.8И Давид се допита до ГОСПОДА и каза: Да преследвам ли тази дружина? Ще ги настигна ли? А Той му отговори: Преследвай ги, защото непременно ще ги настигнеш и непременно ще избавиш всичко.9Тогава Давид отиде, той и шестстотинте мъже, които бяха с него, и дойдоха до потока Восор, където оставиха изоставащите.10А Давид продължи да преследва, той и четиристотин мъже, понеже двеста мъже, които бяха прекалено уморени, за да преминат потока Восор, останаха.11И намериха един египтянин на полето и го доведоха при Давид; и му дадоха хляб и той яде, и му дадоха да пие вода,12и му дадоха парче от калъп смокини и два калъпа сушено грозде. И той яде и духът му се върна в него – защото три дни и три нощи не беше ял хляб и не беше пил вода.13И Давид му каза: Чий си ти и откъде си? И той каза: Аз съм младеж от Египет, слуга на един амаличанин; и господарят ми ме остави, понеже преди три дни се разболях.14Ние нападнахме южната земя на херетците и тази, която принадлежи на Юда, и южната земя на Халев и изгорихме Сиклаг с огън.15Тогава Давид му каза: Ще ме заведеш ли при тази дружина? А той му каза: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш и няма да ме предадеш в ръцете на господаря ми, и ще те заведа при тази дружина.16И го заведе и ето, те бяха пръснати по лицето на цялата земя, като ядяха и пиеха, и танцуваха поради цялата голяма плячка, която бяха взели от земята на филистимците и от земята на Юда.17И Давид ги разби от полумрака до вечерта на следващия ден; и нито един от тях не избяга, освен четиристотин младежи, които се качиха на камили и побягнаха.18Така Давид избави всичко, което бяха взели амаличаните; Давид избави и двете си жени.19И нищо не им липсваше, от малко до голямо, до синове и дъщери, и от плячката до всичко, което им бяха взели: Давид върна всичко.20И Давид взе всичкия дребен и едър добитък; и го караха пред другия добитък и казваха: Това е Давидовата плячка.21А Давид дойде при двестате мъже, които бяха прекалено уморени, за да следват Давид, и които бяха оставени при потока Восор. И те излязоха да посрещнат Давид и да посрещнат народа, който беше с него, и Давид се приближи при хората и ги поздрави.22Тогава всичките зли и негодни мъже от онези, които отидоха с Давид, заговориха и казаха: Понеже те не дойдоха с нас, няма да им дадем нищо от плячката, която избавихме, освен на всеки жена му и децата му, да ги отведат и да си отидат!23Но Давид каза: Не постъпвайте така, братя мои, с това, което ни даде ГОСПОД, който ни запази и предаде в ръката ни дружината, която дойде срещу нас.24И кой ще ви послуша в това нещо? Защото какъвто е делът на слизащия в боя, такъв ще бъде и делът на седящия при вещите; заедно ще делят.25И така ставаше от онзи ден нататък; той направи това наредба и правило за Израил, както е и до днес.26И Давид дойде в Сиклаг и изпрати от плячката на старейшините на Юда, на приятелите си, и каза: Ето ви подарък от плячката на ГОСПОДНИТЕ врагове.27Изпрати на тези във Ветил и на тези в Рамот на юг, и на тези в Ятир,28и на тези в Ароир, и на тези в Сифмот, и на тези в Естемо,29и на тези в Рахал, и на тези в градовете на ерамеилците, и на тези в градовете на кенейците,30и на тези в Хорма, и на тези в Бор-Асан, и на тези в Атах,31и на тези в Хеврон, и на всичките места, където Давид беше обикалял с мъжете си.