1 Царе 29 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Библия, нов превод от оригиналните езици

Отхвърляне на Давид от филистимските князе

1 Филистимците събраха своите войски в Афек, докато израилтяните се разположиха на лагер при извора, който е в Йезреел. 2 Филистимските управници вървяха по стотици и хиляди, а Давид и хората му вървяха отзад с Анхус. 3 И филистимските управници казваха: „Какви са тези евреи?“ Анхус отговаряше на филистимските военачалници: „Не е ли това Давид, слуга на Саул, израилския цар, който беше с мене повече от година и не открих у него нищо лошо, откакто е дошъл, до днес?“ 4 Но филистимските военачалници се разгневиха срещу него и му казаха: „Върни този човек на мястото, което си му отредил, за да не дойде с нас на война и да не стане наш противник в битката. С какво би могъл да допадне на господаря си освен с главите на нашите мъже? (1 Цар 14:21) 5 Не е ли това Давид, за когото пееха на хорото: ‘Саул уби хиляди, а Давид – десетки хиляди’?“ (1 Цар 18:7; 1 Цар 21:12) 6 Тогава Анхус повика Давид и му каза: „Жив е Господ! Ти си честен и за мене е приятно да служиш в лагера. Не намерих у тебе нищо лошо от деня, когато дойде при мене, до днес, но в очите на управниците ти не си добър. 7 Затова върни се и си иди с мир. И не трябва да правиш нищо лошо в очите на филистимските управници.“ 8 Тогава Давид попита Анхус: „Какво направих и какво откри у своя слуга от деня, откогато се явих при тебе, до днес? Защо да не дойда и да не воювам с враговете на своя господар, царя?“ 9 Но Анхус отговори на Давид: „Зная, че ти си добър в очите ми като ангел Божий, но филистимските управници казаха: ‘Той да не идва с нас на война’. 10 А сега стани утре рано със слугите на господаря си, които са дошли с тебе^[1]. Станете утре рано и щом се съмне, си идете.“ 11 И Давид стана рано сутринта заедно с хората си, за да тръгнат и да се върнат във филистимската земя. А филистимците отидоха^[2] в Йезреел.

Верен

1 И филистимците събраха всичките си войски в Афек, а Израил се разположи на стан при извора, който е в Езраел. 2 И филистимските първенци преминаваха със своите стотици и хиляди, а Давид и мъжете му преминаха накрая с Анхус. 3 Тогава филистимските началници казаха: Какво търсят тук тези евреи? И Анхус каза на филистимските началници: Не е ли това Давид, слугата на Саул, царя на Израил, който беше с мен тези дни или дори години, и аз не намерих в него никаква грешка, откакто е преминал към мен до днес. 4 Но филистимските началници му се разгневиха и филистимските началници му казаха: Изпрати човека обратно да се върне на мястото, което си му определил; и да не слиза с нас в боя, да не би да ни стане противник в боя. Защото как би се примирил той с господаря си, ако не с главите на тези мъже? 5 Не е ли това Давид, за когото пееха в танците и казваха: Саул уби хилядите си и Давид – десетките си хиляди? 6 Тогава Анхус извика Давид и му каза: Жив е ГОСПОД – ти си честен и излизането ти и влизането ти с мен във войската са добри пред очите ми. И не съм намерил зло в теб от деня на идването ти при мен до днес. Но въпреки това първенците не са благоразположени към теб. 7 Затова сега се върни и си иди с мир, за да не вършиш зло в очите на филистимските първенци. 8 А Давид каза на Анхус: Но какво съм сторил? И какво си намерил в слугата си от деня, от който съм пред теб, до днес, че да не мога да дойда и да се бия срещу враговете на господаря ми, царя? 9 И Анхус отговори и каза на Давид: Зная, че си угоден пред очите ми като Божи ангел; но филистимските началници казаха: Да не се изкачва с нас на бой! 10 Затова сега стани рано сутринта със слугите на господаря си, които дойдоха с теб, и станете рано сутринта, и щом се развидели, си тръгнете. 11 И Давид стана рано, той и мъжете му, за да си тръгнат на сутринта да се върнат в земята на филистимците. А филистимците се изкачиха към Езраел.