1Филистимците свикаха своите отряди за битка и се събраха при Сокхот в Юдея, и се разположиха на лагер между Сокхот и Азек при Ефес-Дамим.2А Саул и израилтяните се събраха и лагеруваха в дъбовата долина, и се приготвяха за битката против филистимците.3Филистимците застанаха от едната страна на планината, а израилтяните – от другата страна на планината, така че долината беше между тях.4От филистимския лагер излезе юнак на име Голиат, от Гет, висок шест лакътя и една педя. (2 Цар 21:19)5На главата си имаше шлем от бронз и беше облечен с люспеста броня, а бронята му тежеше пет хиляди сикли.6На краката си той имаше бронзови наколенки и между плещите си – бронзово леко копие.7Дръжката на копието му беше дебела като кросно за тъкане, а желязното острие на копието тежеше шестстотин сикли. И пред него вървеше оръженосец с голям щит.8Той застана и завика към израилските редици, казвайки: „Защо сте излезли, подредени за битка? Не съм ли аз филистимец, а вие – слуги на Саул? Изберете си един мъж и нека слезе при мене.9Ако той може да се бие с мене и ме убие, ние ще ви бъдем роби. Но ако аз го надвия и го убия, вие ще ни бъдете роби и ще ни робувате.“10Филистимецът каза също: „Днес аз ще посрамя израилските бойни редици. Дайте ми един мъж и ще се бием двамата.“11Когато Саул и всички израилтяни чуха тези думи на филистимеца, разтрепериха се и много се уплашиха.12Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем в Юдея на име Йесей, който имаше осем синове. В дните на Саул този мъж беше най-стар сред мъжете. (1 Цар 16:10)13Тримата по-големи Йесееви синове отидоха на война със Саул. Имената на тримата му синове, които потеглиха на война, бяха: на първородния – Елиав, на втория – Аминадав, на третия – Сама.14Давид беше най-малък. Тримата по-големи отидоха със Саул,15а Давид се върна във Витлеем, за да пасе овцете на баща си.16Филистимецът излизаше сутрин и се представяше вечер четиридесет дена.17Йесей каза на сина си Давид: „Вземи за братята си тази ефа препечено жито и тези десет хляба и ги занеси бързо на братята си в лагера.18А тези десет пити сирене занеси на хилядника, виж дали братята ти са добре и донеси вест от тях.19Саул и братята на Давид, и всички израилски“ мъже бяха в дъбовата долина, воювайки с филистимците.20И Давид стана сутринта рано, остави овцете на пазач, натовари храната и тръгна, както му беше заповядал Йесей. Пристигна в лагера, когато войската излизаше в боен ред и надаваше боен вик.21Тогава израилтяните и филистимците разположиха бойните си редици едни срещу други.22Давид остави товара си при пазача на обоза, изтича към бойните редици и като ги достигна, попита братята си как са.23Докато той разговаряше с тях, ето юнакът филистимец от Гет на име Голиат излезе от филистимските редици и започна да изрича обичайните си думи; и Давид го чу.24А всички израилтяни, като видяха мъжа, избягаха от него и много се уплашиха.25Израилтяните казаха: „Виждате ли този мъж, който излезе? Той излезе, за да хули Израил. Но царят ще възнагради мъжа, който би го убил, с голямо богатство и дъщеря си ще му даде, а и дома на баща му би освободил от данък.“26Тогава Давид попита мъжете, които стояха с него: „Какво ще бъде направено за мъжа, който убие този филистимец и заличи позора на Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, който хули бойните редици на живия Бог?“ (Съд 14:3; Съд 15:18; 4 Цар 19:4; 4 Цар 19:16; Ис 37:4; Ис 37:17)27И народът му повтори същите думи: „Царят ще направи това и това за мъжа, който го убие.“28А Елиав, най-големият брат, чу какво той говореше на мъжете. Елиав се разгневи много срещу Давид и каза: „Защо си дошъл? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз познавам твоята горделивост и лошото ти сърце. Дошъл си само да гледаш сражението.“29А Давид каза: „Какво съм сторил сега? Това са само думи!“30И се обърна към един друг и попита същото, а народът му отвърна със същите думи както преди.31Разчуха се думите, които Давид говореше, и ги съобщиха на Саул, и той го повика.32И Давид каза на Саул: „Нека никой не пада духом. Твоят служител ще отиде и ще се бие с този филистимец.“33Но Саул каза на Давид: „Не можеш да отидеш срещу този филистимец и да се сражаваш с него. Ти си още юноша, а той е войн от младини.“34А Давид отвърна на Саул: „Твоят служител пасеше овцете на своя баща. Когато дойдеше лъв или мечка и отвлечеше овца от стадото,35аз се спусках след тях, удрях ги и ги изтръгвах от устата им. А когато се надигаха срещу мене, сграбчвах ги за гърлото, удрях ги и ги убивах.36Така твоят слуга е убивал лъв и мечка и на този необрязан филистимец ще се случи същото като с тях, понеже похули бойните редици на живия Бог.“37Давид каза още: „Господ, Който ме избавяше от лапата на лъва и от лапата на мечката, Той ще ме спаси от ръката на този филистимец.“ И Саул каза на Давид: „Върви и нека Господ да бъде с тебе!“38Саул облече Давид с дрехата си, постави на главата му бронзов шлем и му надяна ризница.39Давид запаса меча му върху дрехите си и се опита да ходи, понеже не се беше опитвал да ходи с такова въоръжение. И Давид каза на Саул: „Не мога да ходя с това, понеже не съм свикнал.“ Давид сне всичко това от себе си.40И той взе своята тояга в ръката си и си избра пет гладки камъка от потока, и ги постави в овчарската торбичка, която му служеше за паласка. С прашката в ръка той тръгна към филистимеца.41И филистимецът тръгна, като вървеше и се приближаваше към Давид, а щитоносецът му беше пред него.42И когато филистимецът погледна и видя Давид, презря го, понеже беше юноша, рус и с хубави очи. (1 Цар 16:12)43Тогава филистимецът попита Давид: „Куче ли съм, че си тръгнал към мене с тояга[1]?“ И филистимецът прокле Давид в името на боговете си.44Филистимецът каза на Давид още: „Само ела при мене и ще дам тялото ти на небесните птици и на дивите животни.“45Тогава Давид отвърна на филистимеца: „Ти идваш срещу мене с меч, дълго копие и късо копие за хвърляне, но аз идвам против тебе в името на Господ Вседържител, Бога на Израилевото войнство.46Днес Господ ще те предаде в ръката ми и аз ще те убия и ще отсека главата ти. Тогава ще дам още днес твоя труп и труповете на филистимската войска на небесните птици и на дивите животни и цялата земя ще узнае, че в Израил има Бог.47И всички, които са се събрали, ще узнаят, че не с меч или копие спасява Господ, защото сражението е на Господа и Той ще ви предаде в ръцете ни.“ (1 Цар 14:6; 4 Цар 19:34; Ос 1:7; Евр 11:32; 2 Мак 15:21)48Филистимецът продължи да върви и да се приближава към Давид и тогава Давид побърза и изтича към бойните редици, за да пресрещне филистимеца.49И Давид бръкна с ръка в торбичката, взе оттам един камък, хвърли го с прашката и улучи филистимеца в челото. Камъкът се заби в челото му и той падна по лице на земята.50Така Давид надви с прашка и камък филистимеца; удари го и го уби, без Давид да има меч в ръка.51Тогава Давид се затича и застана до филистимеца, взе меча му, изтегли го от ножницата, уби го и отсече главата му. Когато филистимците видяха, че техният юнак умря, побягнаха.52Тогава мъжете от Израил и Юдея се вдигнаха, нададоха боен вик и преследваха филистимците до входа на Гет и портите на Екрон. И убитите филистимци лежаха по пътя от Шаарим до Гет и Екрон.53След като израилтяните се върнаха от голямото преследване на филистимците, оплячкосаха и лагера им.54А Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, но оръжието му постави в шатрата си. (1 Цар 21:10)55Когато Саул видя Давид да излиза срещу филистимеца, попита военачалника Авенир: „Авенире, чий син е този юноша?“ Авенир отвърна: „Жив да си, царю, не зная.“56Тогава царят каза: „Запитай сега чий син е този младеж!“57И когато Давид се връщаше, след като уби филистимеца, Авенир го взе и го доведе при Саул, а главата на филистимеца беше в ръката му.58И Саул го попита: „Чий син си, млади човече?“ Давид отговори на Саул: „Син съм на твоя слуга Йесей от Витлеем.“
1 Царе 17
Верен
от Veren1А филистимците свикаха войските си за бой и се събраха в Сохо, който принадлежи на Юда, и се разположиха на стан в Ефес-Дамим, между Сохо и Азика.2А Саул и израилевите мъже се събраха и се разположиха на стан в долината Ила, и се строиха за бой срещу филистимците.3Филистимците стояха на планината от едната страна, а Израил стоеше на планината от другата страна, а между тях беше долината.4Тогава от становете на филистимците излезе един единоборец на име Голиат, от Гет, висок шест лакътя и една педя.5Той имаше бронзов шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня, а теглото на бронята беше пет хиляди сикъла бронз.6Имаше и бронзова броня на краката си и бронзово щитче между раменете си.7И дръжката на копието му беше като кросно на тъкач, а острието на копието му беше шестстотин сикъла желязо. И щитоносецът му вървеше пред него.8И той излезе и извика към израилевите редове, и им каза: Защо излизате да се строявате за бой? Не съм ли аз филистимец, а вие – слуги на Саул? Изберете си един мъж да слезе при мен!9Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги; но ако аз му надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни слугувате.10И филистимецът каза: Днес аз хвърлям позор върху израилевите войски[1]; дайте ми мъж, за да се бием двамата!11И когато Саул и целият Израил чуха тези думи на филистимеца, те се ужасиха и много се уплашиха.12А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдейски, който се казваше Есей[2] и имаше осем сина. И в дните на Саул този човек беше стар, в напреднала възраст между мъжете.13А тримата по-големи сина на Есей бяха отишли след Саул в битката. И имената на тримата му сина, които отидоха в битката, бяха: Елиав, първородният, вторият му Авинадав и третият Сама.14Давид беше най-малкият. А тримата най-големи бяха отишли след Саул.15А Давид отиваше и се връщаше от Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем[3].16И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни.17А Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си тази ефа печено жито и тези десет хляба и тичай при братята си в стана.18И занеси тези десет пити сирене на хилядника им и виж добре ли са братята ти, и ми донеси вест от тях.19Саул и те, и всичките израилеви мъже са в долината Ила на бой срещу филистимците.20И Давид стана рано сутринта, остави овцете при пазач и взе нещата, и отиде, както Есей му беше заповядал. И дойде до стана, когато войската излизаше за бой и надаваше боен вик.21И Израил и филистимците се бяха строили в боен ред, войска срещу войска.22И Давид остави вещите в ръката на пазача на вещите, изтича при войската и дойде, и поздрави братята сист. 18;.23А докато разговаряше с тях, ето, единоборецът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от редовете на филистимците и говори същите тези думи, и Давид чу.24А когато всичките израилеви мъже видяха мъжа, те побягнаха от него и много се уплашиха.25И израилевите мъже казаха: Видяхте ли този мъж, който излезе? Наистина той излиза, за да хвърля позор върху Израил; и човекът, който го убие, царят ще го обогати с големи богатства и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен[4] в Израил.26Тогава Давид говори на мъжете, които стояха край него, и каза: Какво ще се направи за човека, който убие този филистимец и отмахне позора от Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, че да хвърля позор върху войските на живия Бог?27И народът му отговори със същите думи и каза: Така ще се направи на човека, който го убие.28А Елиав, най-големият му брат, чу, когато той говореше с мъжете, и гневът на Елиав пламна против Давид и той каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил онези няколко овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и злината на сърцето ти, защото си слязъл, за да видиш битката!29А Давид каза: Какво съм направил сега? Това не си ли заслужава?30После той се обърна от него към друг и каза същите думи, и народът му отговори със същия отговор както преди.31И когато чуха думите, които Давид говори, разказаха на Саул и той изпрати за него.32И Давид каза на Саул: Нека не отпада сърцето на никого заради този! Слугата ти ще отиде и ще се бие с този филистимец.33А Саул каза на Давид: Ти не си способен да отидеш срещу този филистимец, за да се биеш с него, защото ти си младеж, а той е воин от младостта си.34А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си и когато дойдеше лъв или мечка и отнесеше агне от стадото,35аз тръгвах след него и го убивах, и изтръгвах агнето от устата му; а когато се вдигаше срещу мен, го хващах за брадата, удрях го и го убивах.36Слугата ти е убивал и лъв, и мечка; и този необрязан филистимец ще бъде като един от тях, понеже хвърли позор върху войските на живия Богст. 26;.37И Давид каза: ГОСПОД, който ме избави от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме избави и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Иди и ГОСПОД да е с теб.38Тогава Саул облече Давид с ризницата си и сложи бронзов шлем на главата му, и го облече в броня.39И Давид препаса неговия меч над ризницата му и поиска да походи, защото не беше свикнал. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези доспехи, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече.40И взе тоягата си в ръката си и си избра пет гладки камъка от потока, и ги сложи в овчарската торба, в чантата, която имаше, и прашката беше в ръката му; и се приближи към филистимеца.41Тогава филистимецът дойде и се приближи към Давид, а щитоносецът вървеше пред него.42И когато филистимецът погледна и видя Давид, го презря, защото беше младеж, червенокос и хубав на вид.43И филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш към мен с тояги? И филистимецът прокле Давид с боговете си.44И филистимецът каза на Давид: Ела при мен и ще дам плътта ти на небесните птици и на полските зверове!45Тогава Давид каза на филистимеца: Ти идваш към мен с меч, копие и стрели, а аз идвам към теб в Името на ГОСПОДА на Войнствата, Бога на израилевите войски, върху когото ти хвърли позор.46Днес ГОСПОД ще те предаде в ръката ми и аз ще те убия и ще ти взема главата. И днес ще дам труповете на филистимската войска на небесните птици и на дивите земни зверове, за да познае цялата земя, че има Бог в Израил;47и за да познае цялото това множество, че ГОСПОД не избавя с меч или с копие; защото боят е на ГОСПОДА и Той ще ви предаде в ръцете ни!48И когато филистимецът тръгна и идваше, и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към войската, за да посрещне филистимеца.49И Давид бръкна с ръката си в торбата, взе от нея камък и го хвърли, и удари филистимеца в челото му; камъкът се заби в челото му и той падна по лице на земята.50Така Давид надви филистимеца с прашка и камък и удари филистимеца, и го уби; а в ръката на Давид нямаше меч.51Тогава Давид изтича и застана над филистимеца, хвана меча му и го изтегли от ножницата му, и го уби, и отсече главата му с него. А когато филистимците видяха, че единоборецът им беше мъртъв, побягнаха.52И израилевите и юдовите мъже станаха и нададоха вик, и преследваха филистимците до входа на долината и до портите на Акарон. И убитите от филистимците падаха по пътя за Саараим, чак до Гет и до Акарон.53И израилевите синове се върнаха от преследването на филистимците и разграбиха становете им.54А Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Ерусалим, а оръжията му сложи в шатрата си.55И когато Саул видя Давид да излиза срещу филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този младеж? А Авенир каза: Жива душата ти, царю – не зная.56И царят каза: Попитай чий син е този младеж.57И когато Давид се връщаше, след като уби филистимеца, Авенир го взе и го доведе пред Саул, а главата на филистимеца беше в ръката му.58И Саул му каза: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Син съм на слугата ти, витлеемеца Есейст. 12;.