1Рувимовото и Гадовото племе имаха многобройни стада добитък. И когато видяха, че язерската и галаадската земя са добра паша за стадата им, (Вт 3:12; И Н 1:12; И Н 13:8; И Н 21:24; И Н 22:1)2Гадовите и Рувимовите потомци дойдоха и казаха на Мойсей, на свещеника Елеазар и на народните предводители:3„Градовете Атарот, Дивон, Язер и Нимра, Есевон и Елеале, Севам, Нево и Веон4в страната, която Господ порази пред обществото на Израил, е земя за паша на добитък, а твоите слуги имат добитък.5Затова, казаха те, ако имаме твоето благоволение, предай тази земя във владение на твоите слуги и не ни превеждай през Йордан!“6А Мойсей отговори на Гадовите и Рувимовите потомци: „Нима искате братята ви да тръгнат на бой, а вие да останете тук?7Защо обезсърчавате израилтяните да преминат в страната, която Господ им е дал?8Така постъпиха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-Варни да огледат страната;9те стигнаха до долината Есхол, огледаха страната, но след това обезсърчиха израилтяните и те не влязоха в страната, която Господ им беше дал. (Чис 13:17)10И тогава пламна гневът на Господа и Той се закле:11‘Никой от онези, които излязоха от Египет, от двадесет години нагоре, няма да види страната, която с клетва съм обещал на Авраам, Исаак и Яков, защото не Ме следваха с цялото си сърце,12освен Халев, син на кенезитеца Йефония, и Иисус, Навиновия син, защото те последваха Господа с цялото си сърце.’13И пламна гневът на Господа против Израил и Той ги накара да се скитат из пустинята четиридесет години, докато не изгина цялото поколение, което беше сторило зло пред Господа. (Чис 14:26; Евр 3:16)14И ето вместо бащите си се надигнахте вие, ново поколение грешници, за да разпалите още повече Господния гняв против Израил.15Защото, ако се отвърнете от Него, Той ще остави отново Израил в пустинята и вие ще погубите целия този народ.“16Но те пристъпиха към него и казаха: „Ще направим тук кошари за стадата си и градове за децата си,17а самите ние първи ще се въоръжим и ще тръгнем пред израилтяните, докато ги заведем в страната им; само децата ни ще останат в укрепените градове заради местните жители.18Няма да се завърнем по домовете си, докато всички израилтяни не влязат в своя дял от наследството,19защото ние няма да вземем дял заедно с тях отвъд Йордан и по-нататък, ако ни се даде наследство тук, на изток от Йордан.“20Тогава Мойсей им каза: „Ако направите това, ако тръгнете въоръжени на бой пред Господа,21ако всеки един от вас премине с оръжие Йордан пред Господа, докато Той изгони враговете Си,22страната бъде покорена пред Него и вие след това се върнете, тогава няма да имате вина пред Господа и пред Израил; тази земя тук ще ви бъде дадена от Господа, за да я владеете.23Но ако не постъпите така, ще съгрешите пред Господа; и тогава, знайте, грехът ви ще бъде възмезден.24Затова правете градове за децата си и кошари за овците си и сторете онова, което изрекоха устата ви!“25И Гадовите и Рувимовите потомци отговориха на Мойсей: „Твоите слуги ще направят, както господарят ни заповяда;26децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук, в Галаадските градове,27а слугите ти, всички, въоръжени като за война, ще отидат в битка пред Господа, както казва господарят ни.“28И Мойсей даде заради тях заръка на свещеника Елеазар, на Иисус, Навиновия син, и на предводителите на израилските племена;29той им каза: „Ако Гадовите и Рувимовите потомци преминат заедно с вас Йордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и бъде завладяна страната пред вас, дайте им да владеят галаадската земя.30Но ако не искат да преминат въоръжени заедно с вас, нека да вземат земя за наследство сред вас в страната Ханаан.“31Тогава Гадовите и Рувимовите потомци отговориха: „Както каза Господ на слугите ти, така ще направим.32Ние ще тръгнем въоръжени пред Господа за ханаанската страна, а делът, който ще владеем, нека бъде отсам Йордан.“33И така, Мойсей даде на Гадовите и Рувимовите потомци и на половината от племето на Манасия, Йосифовия син, царството на Сихон, аморейския цар, и царството на Ог, васанския цар, и цялата страна с градовете и техните околности.34Тогава Гадовите потомци съградиха Дивон, Атарот и Ароер,35Атарот-Шофан, Язер и Йогбеха,36Бет-Нимра и Бет-Харан, укрепени градове и кошари за овци.37А Рувимовите потомци съградиха Есевон, Елеале, Кириатаим,38Нево и Ваал-Меон – чиито имена бяха променени, както и Симва; на съградените от тях градове те дадоха други имена.39Потомците на Махир, Манасиевия син, се отправиха към Галаад; и като го превзеха, прогониха аморейците, които живееха там.40Затова Мойсей даде Галаад на Махир, Манасиевия син, и той се засели в него.41А Манасиевият син Яир отиде и завладя селата им и ги нарече Яирови села. (Съд 10:4)42Новах отиде и завладя Кенат и околните му села, като ги нарече на своето име – Новах.
Числа 32
Верен
1А синовете на Рувим и синовете на Гад имаха много добитък, огромно множество; и видяха язирската земя и галаадската земя и ето, мястото беше място за добитък.2И синовете на Гад и синовете на Рувим дойдоха и говориха на Мойсей и на свещеника Елеазар, и на първенците на обществото и казаха:3Атарот и Девон, и Язир, и Нимра, и Есевон[1], и Елеала[2], и Севма[3], и Нево, и Веон,4земята, която ГОСПОД порази пред израилевото общество, е земята за добитък, а слугите ти имат добитък.5И казаха: Ако сме намерили благоволение пред теб, нека тази земя се даде за притежание на слугите ти; не ни превеждай през Йордан.6А Мойсей каза на синовете на Гад и на синовете на Рувим: Да отидат ли братята ви на бой, а вие да седите тук?7И защо обезсърчавате сърцата на израилевите синове, да не преминат в земята, която ГОСПОД им е дал?8Така направиха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-Варни, за да огледат земята;9отидоха до долината Есхол, и като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилевите синове, да не влязат в земята, която ГОСПОД им беше дал.10И гневът на ГОСПОДА пламна в онзи ден и Той се закле, и каза:11Нито един от онези мъже, които излязоха от Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраам, Исаак и Яков, защото не Ме последваха напълно,12освен Халев, синът на Ефоний, кенезееца, и Иисус, синът на Навий, защото те напълно последваха ГОСПОДА.13Гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той ги остави да се скитат из пустинята четиридесет години, докато се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред ГОСПОДА.14И ето, вие се издигнахте вместо бащите си, род на грешни мъже, за да разпалвате още повече пламъка на ГОСПОДНИЯ гняв срещу Израил.15Ако се отвърнете от Него, Той ще го остави още по-дълго в пустинята; и така вие ще погубите целия този народ!16Но те пристъпиха при Мойсей и казаха: Ще съградим тук кошари за добитъка си и градове за челядите си;17а ние самите сме готови да вървим въоръжени пред израилевите синове, докато ги заведем до мястото им; а челядите ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители.18Няма да се върнем в домовете си, докато израилевите синове не наследят всеки наследството си.19Защото ние няма да наследим с тях отвъд Йордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се пада отсам Йордан на изток.20Тогава Мойсей им каза: Ако направите това, ако се въоръжите за бой пред ГОСПОДА,21ако всички въоръжени между вас преминат Йордан пред ГОСПОДА, докато Той изгони враговете Си от пред Себе Си,22и земята се покори пред ГОСПОДА, и след това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред ГОСПОДА и пред Израил, и тази земя ще ви бъде за притежание пред ГОСПОДА.23Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред ГОСПОДА и да знаете, че грехът ви ще ви намери.24Съградете градове за челядите си и кошари за овцете си и направете това, което излезе от устата ви.25И синовете на Гад и синовете на Рувим говориха на Мойсей и казаха: Слугите ти ще направят, както господарят ми заповяда.26Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;27а слугите ти, всички въоръжени за бой, ще отидат пред ГОСПОДА в битката, както господарят ми каза.28И Мойсей заповяда за тях на свещеника Елеазар и на Иисус, сина на Навий, и на главите на бащините домове на племената на израилевите синове.29Мойсей им каза: Ако синовете на Гад и синовете на Рувим всички въоръжени за бой преминат с вас Йордан пред ГОСПОДА и земята бъде покорена пред вас, да им дадете галаадската земя за притежание.30Но ако не преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в ханаанската земя.31И синовете на Гад и синовете на Рувим в отговор казаха: Както каза ГОСПОД на слугите ти, така ще направим.32Ние ще преминем в боен ред пред ГОСПОДА в ханаанската земя, а наследственото ни притежание да ни бъде отсам Йордан[4].33И Мойсей им даде, на синовете на Гад, на синовете на Рувим и на половината от племето на Манасия, сина на Йосиф, царството на аморейския цар Сихон и царството на васанския цар Ог, земята с градовете ѝ в границите ѝ, и градовете на околната земя.34И синовете на Гад съградиха Девон и Атарот, и Ароир,35и Атротсофан, и Язир, и Йогвея,36и Ветнимра, и Ветаран, укрепени градове и кошари за овце.37А синовете на Рувим съградиха Есевон[5] и Елеала, и Кириатаим,38и Нево, и Ваалмеон, чиито имена бяха променени, и Севма[6]; и преименуваха градовете, които съградиха.39А синовете на Махир, сина на Манасия, отидоха в Галаад, превзеха го и изгониха аморейците, които бяха в него.40И Мойсей даде Галаад на Махир, сина на Манасия, и той се засели в него.41А Яир, синът на Манасия, отиде и превзе селищата му и ги нарече Авот-Яир[7].42И Нова отиде и превзе Канат и селата му и го нарече Нова по своето име.