Съдии 2 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Библия, нов превод от оригиналните езици

1 Ангел^[1] от Господа дойде от Галгал в Бохим и каза: „Аз ви изведох от Египет и ви въведох в тази земя, за която се бях клел на праотците ви с думите: ‘Няма да наруша Своя завет с вас довека. (Бит 17:7; Съд 6:7) 2 Но вие не сключвайте съюз с жителите на тази земя^[2], а разрушете жертвениците им.’ Но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това? (Изх 34:10; Вт 7:2)

Изх 34:10Вт 7:2

3 Затова и Аз казах: ‘Няма да ги прогоня пред очите ви и те ще ви бъдат за падение, като постоянна съблазън за почитане на боговете им’.“ 4 Когато Господният ангел каза тези думи пред всички израилтяни, народът заплака с висок глас. 5 Поради това и нарекоха това място Бохим^[3]. Там те принесоха жертва на Господа.

Смърт и погребение на Иисус Навин

6 След като Иисус разпусна народа, израилтяните си заминаха – всеки в своето наследство, за да завладеят тази земя. 7 Народът служи на Господа през всички дни на Иисус и през всички дни на старейшините, които надживяха Иисус и които бяха видели всички велики дела на Господа, каквито Той извърши за Израил. (И Н 24:29) 8 Иисус, син Навинов, Господен служител, умря на сто и десет години. 9 Погребаха го в областта на неговото наследство в Тамнат-Сараи, в Ефремовата планина, на север от планината Гааш. (И Н 19:49) 10 Също и цялото това поколение се прибра при предците си. Но последва друго поколение, което не познаваше Господа и делата Му, които бе извършил за Израил.

Призоваване и мисия на съдиите

11 Тогава израилтяните започнаха да извършват лоши дела пред очите на Господа, като се покланяха на ваали. 12 Така те изоставиха Господа, Бога на предците си, Който ги бе извел от египетската земя, и последваха други богове – боговете на племената около тях. Започнаха да им се покланят и разгневиха Господа; 13 изоставиха Господа и започнаха да служат на божеството Ваал* и на богинята Астарта*. 14 Тогава гневът на Господа пламна против израилтяните и Той ги предаде под властта на грабители, които ги подложиха на грабеж, и ги предаде под робството на племената около тях, така че те вече не можеха да устояват пред враговете си. 15 Всеки път когато потегляха за битка, Господ беше против тях за зло, както им беше говорил Господ и както им се беше клел Господ. И те бяха много притеснени. (Вт 28:15) 16 Но Господ въздигаше съдии*, които ги спасяваха от насилието на техните грабители, 17 при все това те не се вслушваха и в съдиите, а се увличаха след други богове и на тях се покланяха. Скоро се отбиха от пътя, по който предците им вървяха, покорявайки се на Господните заповеди. Те не постъпваха така. 18 Когато Господ им въздигаше съдии, Сам Господ беше със съдията и ги спасяваше от враговете им през всички дни на съдията, защото Господ се смиляваше над тях поради стенанията им от онези, които ги угнетяваха и потискаха. 19 След смъртта на съдията те отново започваха да извършват още по-лоши дела от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се покланят. Не изоставяха лошите си дела и упорстваха в лошия си път. 20 Тогава гневът на Господа пламна против Израил и Той каза: „Понеже този народ престъпва Моя завет, който сключих с предците им, и не се вслуша в Моя глас, 21 затова и Аз вече няма да прогонвам пред очите им нито един от народите, които остави Иисус при смъртта си, (Съд 2:3) 22 за да подложа Израил на изпитание чрез тях – дали ще започнат да се придържат в пътя Господен и да ходят по него, както постъпваха предците им, или не.“ 23 И така Господ остави тези народи, без да ги прогони веднага, и не ги предаде във властта на Иисус.

Верен

1 И Ангелът ГОСПОДЕН дойде от Галгал в Бохим и каза: Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за която се заклех на бащите ви и казах: Няма да наруша завета Си с вас до века! 2 Но вие да не правите завет с жителите на тази земя; да съборите олтарите им. А вие не послушахте гласа Ми. Защо направихте това? 3 Затова и Аз казах: Няма да ги изгоня отпред вас; и те ще бъдат като тръни в ребрата ви и боговете им ще ви станат примка. 4 И когато Ангелът ГОСПОДЕН изговори тези думи на всичките израилеви синове, народът издигна гласа си и заплака. 5 Затова те нарекоха онова място БохимПлачещи и там принесоха жертви на ГОСПОДА. 6 И Иисус разпусна народа и израилевите синове отидоха всеки в наследството си, за да притежават земята. 7 И народът служи на ГОСПОДА през всичките дни на Иисус и през всичките дни на старейшините, които надживяха Иисус, които бяха видели цялото велико дело на ГОСПОДА, което Той беше извършил за Израил. 8 А ГОСПОДНИЯТ слуга, Иисус, синът на Навий, умря на възраст сто и десет години. 9 И го погребаха в областта на наследството му в Тамнат-Арес, в хълмистата земя на Ефрем, на север от планината Гаасст. 8;. 10 И цялото това поколение се събра при бащите си и след тях се издигна друго поколение, което не познаваше ГОСПОДА, нито делото, което Той беше извършил за Израил. 11 И израилевите синове вършиха зло пред ГОСПОДА и служиха на ваалимите, 12 и оставиха ГОСПОДА, Бога на бащите си, който ги беше извел от египетската земя, и последваха други богове, от боговете на народите, които бяха около тях, и им се поклониха, и разгневиха ГОСПОДА. 13 Така те оставиха ГОСПОДА и служиха на Ваал и на астартитест. 11;. 14 И гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той ги предаде в ръцете на грабители, които ги грабеха; и ги продаде в ръцете на враговете им наоколо, и те вече не можеха да устоят пред враговете си. 15 Накъдето и да излизаха, ГОСПОДНАТА ръка беше против тях за зло, както ГОСПОД беше говорил, и както ГОСПОД им се беше заклел; и те бяха жестоко притеснявани. 16 И ГОСПОД издигаше съдии, които ги избавяха от ръцете на техните грабители. 17 Но те не слушаха и съдиите си, а блудстваха с други богове и им се покланяха. Бързо се отклоняваха от пътя, в който бяха ходили бащите им в подчинение на ГОСПОДНИТЕ заповеди; а те не правеха така. 18 И когато ГОСПОД им издигаше съдии, ГОСПОД беше със съдията и ги избавяше от ръката на враговете им през всичките дни на съдията; защото ГОСПОД се смиляваше над тях заради охкането им от онези, които ги угнетяваха и измъчваха. 19 А когато съдията умираше, те се връщаха и се покваряваха още повече от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се покланят; не оставяха делата си, нито упоритите си пътища. 20 Тогава гневът на ГОСПОДА пламна против Израилст. 14; и Той каза: Понеже този народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послуша гласа Ми, 21 и Аз също няма да изгоня вече пред тях нито един от народите, които Иисус остави, когато умря, 22 за да изпитам чрез тях Израил – дали ще пазят ГОСПОДНИЯ път да ходят в него, както го пазеха бащите им, или не. 23 Затова ГОСПОД остави онези народи и не ги изгони веднага, и не ги предаде в ръката на Иисус.