Окончателно завладяване на Ханаан след Иисус Навин
1След смъртта на Иисус израилтяните се допитаха до Господа с думите: „Кой от нас пръв да потегли, за да воюва против ханаанците?“ (И Н 10:1; Съд 20:18)2Тогава Господ отговори: „Юда* да потегли първи. Ето Аз вече предавам тази земя под негова власт.“3А мъжете от племето на Юда казаха на мъжете от братовото племе на Симеон: „Потеглете заедно с нас към областта, която ни е определена с жребий, за да воюваме с ханаанците. След това ние ще потеглим заедно с вас към определената ви с жребий област.“ Така Симеоновото племе тръгна с тях.4Тогава мъжете от племето на Юда потеглиха. Господ предаде ханаанците и ферезейците под тяхна власт и те избиха десет хиляди души от тях във Везек.5В град Везек се натъкнаха на цар Адони-Везек*, воюваха с него и разбиха ханаанците и ферезейците.6Адони-Везек* побягна, но те го подгониха, хванаха го и отсякоха палците на ръцете и на краката му.7Тогава Адони-Везек* каза: „Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката си са събирали трохи под трапезата ми; както съм правил аз, така ми въздаде и Бог.“ Доведоха го в Йерусалим, където и умря.8Мъжете от племето на Юда воюваха против Йерусалим, превзеха го и го поразиха с меч, града предадоха на огън. (И Н 15:63; Съд 1:21)9След това те тръгнаха да воюват с ханаанците*, които живееха в планините, в южната земя и в низините. (И Н 9:1; И Н 10:40)10Те воюваха също с ханаанците, които живееха в Хеврон[1] – името на Хеврон по-рано беше Кириат-Арба; те убиха Шешай, Ахиман и Талмай. (И Н 10:36; И Н 11:21; И Н 15:13)11Оттук потеглиха против жителите на Давир – името Давир по-рано беше Кириат-Сефер.12Тогава Халев каза: „Този, който порази Кириат-Сефер и го превземе, на него ще дам за жена дъщеря си Ахса.“13Превзе го Готониил, син на Кеназ, по-малкия брат на Халев. Затова Халев му даде за жена дъщеря си Ахса.14Когато тя беше доведена при него, Готониил я уговори да измоли от баща си една нива. Тогава тя слезе от осела. Халев я попита: „Какво искаш?“15Тя му отговори: „Прояви към мене благоволение – понеже ти ми даде южна суха земя, дай ми сега и водни извори.“ Затова Халев ѝ даде горните извори и долните извори.16Потомците на кенееца* Йотор, тъст на Мойсей, тръгнаха от Града на палмите заедно с юдеите за юдейската пустиня, която е на юг от Арад, дойдоха и се заселиха сред народа. (Чис 10:29)17Мъжете от племето на Юда потеглиха заедно със сънародниците си от племето на Симеон и поразиха ханаанците, които живееха в Цефат, обрекоха града на изтребление и нарекоха този град Хорма. (Чис 21:1)18Мъжете от племето на Юда превзеха също така и Газа с околностите ѝ, Аскалон с околностите му, както и Екрон с околностите му[2].19Господ беше с мъжете от племето на Юда. Така завладяха планината, но не можаха да прогонят жителите на долината, защото те имаха железни колесници. (И Н 17:16)20А на Халев те дадоха Хеврон, както бе говорил Мойсей[3], и Халев изгони оттам тримата синове на Енак. (И Н 14:6; И Н 15:13)21Но мъжете от племето на Вениамин не можаха да прогонят йевусейците, които живееха в Йерусалим. Затова и до днес йевусейците живеят заедно с вениаминците в Йерусалим. (И Н 15:63; 2 Цар 5:6; 1 Лет 11:4)22Също и мъжете от племето на Йосиф потеглиха против Ветил и Господ беше с тях.23Те пратиха хора да огледат Ветил; а името на града беше по-рано Луз. (Бит 28:19; И Н 7:2; И Н 18:13)24Съгледвачите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: „Покажи ни откъде може да се влезе в града и ние ще проявим милост към тебе.“25Той им показа входа на града и те поразиха града с меч, а този човек с всичките му роднини оставиха живи. (И Н 6:23)26Този човек отиде в земята на хетейците и построи град, и го нарече Луз. Това е името му и до днес.27Но Манасиевото племе не можа да прогони жителите на Бет-Сан и принадлежащите му области, жителите на Таанах и принадлежащите му области, жителите на Дор и принадлежащите му области, жителите на Ивлеам и принадлежащите му области, жителите на Мегидон и принадлежащите му области. Така ханаанците успяха да останат да живеят в тази земя. (И Н 17:11)28А когато израилтяните станаха силен народ, наложиха на ханаанците принудителен труд*, но не ги прогониха съвсем от страната. (И Н 16:10)29Ефремовото племе също не можа да прогони живеещите в Газер ханаанци; и ханаанците живееха в Газер между тях.30Завулоновото племе също не можа да прогони жителите на Китрон, нито жителите на Нахлол и ханаанците живееха между тях, но бяха подложени на принудителен труд. (И Н 19:10)31Асировото племе също не можа да прогони жителите на Ако, нито жителите на Сидон и Ахлав, на Ахзив, Хелва, Афек и Рехов. (И Н 19:24)32Затова от Асировото племе живеят между местните жители, ханаанците, понеже не ги прогониха.33Също и Нефталимовото племе не можа да прогони жителите на Ветсамис и на Бет-Анат и затова живее заедно с местните жители, ханаанците*. Но все пак жителите на Ветсамис и на Бет-Анат бяха подложени на принудителен труд*. (И Н 19:32)34Аморейците* принудиха мъжете от Дановото племе да се оттеглят в планинската област, понеже не им позволяваха да слизат в равнината. (И Н 19:47)35Така аморейците успяха да останат да живеят в планината Херес[4], в Айалон и Шаалвим. Но по-късно Йосифовото племе ги победи и те също бяха подложени на принудителен труд.36Границите на аморейците[5] се простираха от възвишението Акравим към Села и по-нататък. (Чис 34:3; И Н 15:3; 4 Цар 14:7)
Съдии 1
Верен
1А след смъртта на Иисус израилевите синове се допитаха до ГОСПОДА и казаха: Кой пръв да излезе за нас против ханаанците, за да воюва срещу тях?2И ГОСПОД каза: Юда да излезе. Ето, Аз предадох земята в ръката му.3А Юда каза на брат си Симеон: Излез с мен в моя дял, за да воюваме срещу ханаанците; и аз също ще отида с теб в твоя дял. И Симеон отиде с него.4И Юда излезе и ГОСПОД предаде ханаанците и ферезейците в ръката им, и те избиха десет хиляди мъже от тях във Везек.5И намериха Адонивезек във Везек и се биха срещу него, и победиха ханаанците и ферезейците.6А Адонивезек побягна и те го подгониха и го хванаха, и отсякоха палците на ръцете и на краката му.7И Адонивезек каза: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката са събирали трохи под трапезата ми. Както аз съм правил, така и Бог ми отплати. И те го доведоха в Ерусалим и там умря.8И синовете на Юда воюваха срещу Ерусалим и го превзеха, и го поразиха с острието на меча, и запалиха града[1].9И след това синовете на Юда слязоха, за да воюват срещу ханаанците, които живееха в хълмистата земя и на юг, и в низината.10И Юда излезе срещу ханаанците, които живееха в Хеврон, а името на Хеврон преди беше Кириат-Арва; и те убиха Сесай, Ахиман и Талмай.11И оттам излезе срещу жителите на Девир. А името на Девир преди беше Кириат-Сефер.12И Халев каза: Който победи Кириат-Сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена!13И Готониил, синът на Кенез, по-малкият брат на Халев, го превзе и той му даде дъщеря си Ахса за жена.14И когато отиваше, тя го подбуди да поиска от баща ѝ нива. И тя слезе от магарето и Халев ѝ каза: Какво искаш?15А тя му каза: Дай ми благословение – понеже си ми дал южна земя, дай ми и водни извори! И Халев ѝ даде горните извори и долните извори.16А синовете на кенееца, тъста на Мойсей, бяха излезли от града на палмите със синовете на Юда, в пустинята на Юда, която е на юг от Арад; и отидоха и се заселиха при народа.17И Юда отиде с брат си Симеон и разбиха ханаанците, които живееха в Сефат, и изпълниха проклятието над града. И градът беше наречен Хорма[2].18И Юда превзе Газа с областта му, Аскалон с областта му и Акарон с областта му.19И ГОСПОД беше с Юда и те завладяха хълмистата земя, но не можаха да изгонят жителите на долината, защото имаха железни колесници.20И те дадоха Хеврон на Халев, както Мойсей беше говорил; и той изгони оттам тримата сина на Енак.21Но синовете на Вениамин не изгониха евусейците, които живееха в Ерусалим[3], и евусейците живеят в Ерусалим заедно със синовете на Вениамин и до днес[4].22Също и йосифовият дом излезе против Ветил; и ГОСПОД беше с тях.23И йосифовият дом изпрати хора да разузнаят Ветил. А името на града преди беше Луз.24И стражите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Моля те, покажи ни входа за града, и ние ще ти окажем милост.25И той им показа входа за града и те поразиха града с острието на меча, а човека с целия му род пуснаха да си отиде.26И човекът отиде в земята на хетейците и построи град, и го нарече Луз, както е името му и до днес.27Но Манасия не изгони жителите на Ветсан и селата му, нито жителите на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; и ханаанците искаха да останат в тази земя.28И когато Израил стана силен, принуди ханаанците да му работят, но съвсем не ги изгони.29И Ефрем също не изгони ханаанците, които живееха в Гезер; и ханаанците живееха в Гезер между тях.30И Завулон не изгони жителите на Китрон и жителите на Наалал; и ханаанците живееха между тях и им станаха принудителни работници.31И Асир не изгони жителите на Акхо и жителите на Сидон, и на Ахлав, и на Ахзив, и на Хелва, и на Афек, и на Реов;32и асирците живееха между ханаанците, жителите на земята, защото не ги изгониха.33И Нефталим не изгони жителите на Ветсемес и жителите на Ветанат и живееше между ханаанците, жителите на земята; и жителите на Ветсемес и Ветанат им станаха принудителни работници.34И аморейците притиснаха синовете на Дан в хълмистата земя, защото не им даваха да слизат в долината.35И аморейците останаха в планината Ерес, в Еалон и в Саалвим; но ръката на йосифовия дом натежа и те бяха принудени да им работят.36А границата на аморейците беше от възвишението на Акравим, от Села[5] и нагоре.