1Аз говоря истината в името на Христос, не лъжа и съвестта ми е свидетел чрез Светия Дух:2голяма е скръбта ми и непрестанна е мъката на сърцето ми!3Бих предпочел самият аз да бъда отлъчен от Христос заради братята си, мои сродници по плът,4които са израилтяни – защото на тях Бог даде осиновяването и славата, заветите и законодателството, богослужението и обещанията; (Изх 4:22; Вт 14:1; Рим 3:2; Еф 2:12)5те са потомци на праотците, от тях е и Христос по плът, Който е Бог над всичко, благословен за вечни времена, амин.6Но това не означава, че Божието слово не се е сбъднало. Защото не всички, които са от Израил, духовно са израилтяни, (Рим 2:28)7нито всички потомци на Авраам са Негови истински деца, понеже е казано: „Именно потомството от Исаак ще се нарече с твоето име.“ (Бит 21:12; Евр 11:18)8Това означава, че не децата по плът са Божии деца, а децата по обещание се признават за потомство, (Гал 4:23)9защото това са думите на обещанието към Авраам: „По това време ще дойда и Сарра ще има син.“ (Бит 18:10)10И не само за Сарра, но така беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаак, нашия праотец.11Защото те още не бяха се родили, нито бяха направили нещо добро или лошо, когато Бог – за да се знае, че Божието решение при избора зависи12не от дела, а от Призоваващия, и рече: „По-големият ще служи на по-малкия.“ (Бит 25:23)13Както е писано: „Възлюбих Яков, а Исав намразих.“ (Мал 1:2)14И тъй, какво да кажем? Нима у Бога има неправда? Съвсем не! (Вт 32:4)15Защото Той каза на Мойсей: „Ще проявя милост към този, към когото ще проявя, ще съжаля този, когото ще съжаля.“[1] (Изх 33:19)16Така че това зависи не от желанията или усилията на някого, а от Бога, Който дарява милост.17И Писанието казва на фараона: „Аз затова те запазих жив, за да покажа над тебе силата Си и да бъде възвестено Моето име по цяла земя.“ (Изх 9:16)18Следователно Бог дарява с милост когото иска и прави коравосърдечен когото иска. (Изх 4:21; Изх 7:3)
Божият гняв и милосърдие
19Но ще ми възразиш: „Защо тогава още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?“20Всъщност кой си ти, човече, че спориш с Бога? Нима изделието ще рече на майстора си: „Защо така си ме направил?“ (Ис 29:16; Ис 45:9; Ис 64:7; Прем 12:12)21Или грънчарят няма власт над глината да направи от едно и също замесване един съд за почетна употреба и един за обикновена? (Ер 18:6; Прем 15:7)22Какво от това, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си и да разкрие мощта Си, е бил твърде дълготърпелив към съдовете, които заслужаваха гнева Му и бяха обречени на гибел,23или пък за да разкрие богатството на Своята слава над съдовете, които заслужават милосърдие и са отредени за слава,24дари с милост нас, които Той призова не само от юдеите, но и от езичниците?25Така казва и в книгата на Осия: „Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – невъзлюбената.“ (Ос 2:25)26И на онова място, където им беше казано: „Вие не сте Мой народ“, там ще бъдат наречени синове на живия Бог. (Ос 2:1)27А Исаия възкликва за Израил: „Дори Израилевите синове да бъдат многобройни като морския пясък, само един остатък от тях ще се спаси. (Ис 10:22; Рим 11:5)28Защото Господ ще постъпи решително и съвсем справедливо[2] и ще изпълни на земята, каквото е решил.“29И както предрече Исаия, „ако Господ Саваот не беше оставил от нас малък остатък, щяхме да станем като Содом и да заприличаме на Гомора.“ (Ис 1:9; Мт 10:15)
Израил и благовестието
30И тъй, какво можем да добавим? Езичниците, които не търсеха оправдаване, получиха оправдаване, и то оправдаване чрез вярата.31А Израил, който търсеше правдата според закона, не достигна до правдата според закона. (Рим 11:7)32Защо? Защото се стремяха към оправдаване не чрез вярата, а като че ли чрез делата според закона[3]. Те се препънаха в Камъка за препъване,33както е писано: „Ето полагам в Сион камък за препъване и камък за съблазън. И всеки[4], който вярва в него, няма да погине.“ (Пс 25:3; Ис 8:14; Ис 28:16; Рим 10:11; 1 Пет 2:6)
Римляни 9
Верен
от Veren1Казвам истината в Христос, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мен в Светия Дух,2че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.3Защото аз самият бих желал да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът;4които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията;5чиито са и отците и от които по плът се роди Христос, който е над всичко, Бог, благословен до века. Амин.6Обаче не е така, като че Божието слово се е провалило; защото не всички, които са от Израил, са Израил,7нито всички са деца, понеже са Авраамово потомство, а „по Исаак ще се нарече твоето потомство.“8Значи не децата, родени по плът, са Божии деца, а децата, родени според обещанието, се считат за потомство.9Защото това е думата на обещанието: „Ще дойда по това време и Сара ще има син.“10И не само това, но когато и Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак,11макар че близнаците още не бяха родени и още не бяха сторили нищо добро или зло, но за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава,12ѝ се каза: „По-големият ще слугува на по-малкия“;13както е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих.“14Какво да кажем тогава? Има ли неправда у Бога? Да не бъде!15Защото Той казва на Мойсей: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“16И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, който показва милост.17Защото Писанието казва на фараона: „Именно затова те издигнах, за да покажа в теб силата Си и да се възвести Името Ми по целия свят.“18И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска, закоравява.19Тогава ти ще кажеш: А защо още обвинява? Защото кой е устоял на волята Му?20Но, о, човече, кой си ти, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме направил така?21Или грънчарят няма ли власт над глината, от една и съща буца да направи един съд за почтена употреба, а друг – за непочтена употреба?22Но какво от това, ако Бог, искайки да покаже гнева Си и да изяви силата Си, е търпял с голямо дълготърпение съдовете на гнева, приготвени за погибел,23и това е, за да изяви богатството на Своята слава върху съдовете на милостта, които Той е приготвил отпреди за слава –24нас, които призова не само измежду юдеите, а и измежду езичниците?25Както казва и в Осия: „Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – тази, която не беше възлюбена“;26„И на същото място, където им се каза: Не сте Мой народ; там ще се нарекат синове на живия Бог.“27А Исая вика за Израил: „Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси;28защото Господ ще изпълни на земята казаното (по правда) от Него, като го извърши и завърши бързо.“29И както Исая е казал по-преди: „Ако Господ на Войнствата не ни беше оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомора бихме се оприличили.“30Какво да кажем тогава? Това, че народи, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра;31а Израил, който търсеше закона на правдата, не стигна до закона.32Защо? Защото не го търсиха чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха в камъка за препъване,33както е писано: „Ето, полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън[1]; и който вярва в Него, няма да се посрами.“