Римляни 10

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society
1 Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните са те да бъдат спасени.2 Свидетелствам за тях, че ревностно служат на Бога, ала без истинско познание. (Пр 19:2)3 Защото те не осъзнават, че Бог оправдава човека, а искаха сами да постигнат оправдаване и затова не приеха оправдаването от Бога.4 Но завършек на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ.5 Мойсей пише за оправдаването чрез Закона: „Човек, който го е изпълнил, ще бъде жив чрез него.“ (Лев 18:5; Гал 3:12)6 А за оправдаването чрез вярата говори така: „Не казвай в сърцето си: „Кой ще се въздигне на небето?“, тоест да доведе долу Христос, (Вт 30:12)7 или: „Кой ще слезе в бездната?“, тоест да изведе Христос от мъртвите.“8 И какво добавя Писанието? „Словото е много близо до тебе, в устата ти и в сърцето ти“, тоест словото на вярата, което проповядваме. (Вт 30:11)9 Защото, ако с устата си изповядваш, че Иисус е Господ, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш; (Рим 4:24; Фил 2:11)10 със сърце вярваме, за да получим оправдаване, а с уста изповядваме, за да получим спасение.11 Защото Писанието казва: „Всеки, който вярва в Него, няма да се посрами.“ (Пс 25:3; Ис 28:16; Рим 9:33)12 Няма разлика между юдеин и елин. Господ е един и същ за всички. Той богато дарява всички, които Го призовават, (Рим 3:22; Рим 3:29; Гал 3:28)13 защото всеки, който призове името на Господа, ще се спаси. (Йоил 3:5; Д А 2:21)14 Но как ще призоват Онзи, в Когото не са повярвали? Как ще повярват в Онзи, за Когото не са чули? Как ще чуят, ако не им се проповядва?15 И как ще проповядват, ако не бъдат изпратени, както е писано: „Колко прекрасни са стъпките на тези, които благовестят мир[1], които благовестят доброто!“ (Ис 52:7)16 Но не всички възприеха благовестието. Както казва Исаия: „Господи, кой повярва на това, което е чул от нас?“ (Ис 53:1; Йн 12:38)17 И така, вярата идва от слушане на проповедта, а проповедта – от Божието[2] слово.18 Но питам: нима те не са чули? Напротив, както е писано, „техният зов се носи по цялата земя и думите им – до краищата на света.“ (Пс 19:5)19 Отново питам: нима Израил не разбра? Пръв Мойсей казва: „Аз ще предизвикам у вас ревност към народ, който не е народ, ще възбудя гнева ви срещу неблагоразумен народ.“ (Вт 32:21; Рим 11:11)20 А Исаия смело възвестява: „Намериха Ме онези, които не Ме търсеха, открих се на онези, които не питаха за Мене.“ (Рим 9:30)21 За Израил пък казва: „Цял ден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит.“ (Ис 65:1)

Римляни 10

Верен

от Veren
1 Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога за Израил е те да бъдат спасени.2 Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според познаването.3 Понеже, като не познаваха Божията правда и като искаха да установят своята собствена, не се покориха на Божията правда.4 Защото Христос е краят на закона за правда на всеки, който вярва.5 Защото Мойсей пише за правдата, която е от закона: „ако човек прави това, ще живее чрез него.“6 Но правдата от вяра говори така: „Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се изкачи на небето?“ – тоест да доведе Христос долу;7 или: „Кой ще слезе в бездната?“ – тоест да изведе Христос горе от мъртвите?8 Но какво казва тя? Казва, че „думата е близо при теб, в устата ти и в сърцето ти“ – тоест думата на вярата, която проповядваме.9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.10 Защото със сърце се вярва за оправдание, и с уста се прави изповед за спасение.11 Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.“12 Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото един и същ е Господ над всички, богат към всички, които Го призовават.13 Защото „всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси.“14 Как обаче ще призоват Този, в когото не са повярвали? А как ще повярват в Този, когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?15 И как ще проповядват, ако не са изпратени? Както е писано: „Колко са прекрасни краката на тези, които благовестват доброто!“16 Но не всички се подчиниха на благовестието; защото Исая казва: „Господи, кой е повярвал на онова, което е чул от нас?“17 И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово.18 Но аз казвам: Те не са ли чули? Разбира се, чули са: „По цялата земя се разнесе гласът им и думите им – до краищата на вселената.“19 Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Първо Мойсей казва: „Аз ще ви раздразня до ревнуване с тези, които не са народ; с народ неразбран ще ви разгневя.“20 А Исая смело казва: „Намерен бях от онези, които не Ме търсеха; явен станах на тези, които не питаха за Мен.“21 А за Израил казва: „Простирах ръцете Си цял ден към народ непокорен и опак.“