1Поучение на Асаф. Народе мой, слушай Закона ми; чуй думите, които изрекох. (Вт 32:1; Неем 9:9; Пс 105:1; Пс 106:1)2Ще отворя устата си и чрез притчи ще разкрия тайните на миналите времена, (Мт 13:35)3това, което чухме и узнахме и каквото ни разказаха нашите бащи. (Изх 10:2; Изх 13:14; Вт 4:9; Йов 8:8; Йов 15:18; Пс 44:2)4Няма да скрием от децата си, а ще разказваме пред следващото поколение за славата на Господа и за Неговата сила, за чудесата, които Той извърши. (Пс 145:4)5Той даде наредби на Яков и установи закон в Израил, като заповяда на предците ни да разказват на потомците си, (Вт 6:7; Пс 147:19)6за да знае следващото поколение, потомците, които ще бъдат родени, та да разказват те на децата си. (Пс 22:31)7Да се доверяват на Бога и да не забравят делата Му, а да пазят заповедите Му.8И да не бъдат като предците си, род непокорен и непослушен, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога. (Вт 31:27; Вт 32:5)9Синовете на Ефрем, въоръжени и стрелящи с лъкове, отстъпиха в деня на битката.10Не опазиха завета на Бога и отказаха да изпълняват Неговите наредби;11забравиха делата Му и чудесата, които им бе показал.12Пред очите на предците им извърши чудеса в египетската земя, в полето Цоан.13Раздели морето и ги преведе през него, а водите направи като стена. (Изх 14:21; Изх 15:8)14Денем ги води чрез облак, а цяла нощ – с огнена светлина. (Изх 13:21; Пс 105:39)15Разсече скала в пустинята и ги напои изобилно с вода. (Изх 17:1; Чис 20:2; Пс 105:41; Пс 114:8; Ис 48:21)16И направи така, че да потекат потоци от скалата, водите да потекат като реки.17Но те продължиха да съгрешават спрямо Него; в пустинята се противиха на Всевишния. (Ез 20:13)18Подлагаха на изпитание Бога в сърцето си, като искаха храна да задоволят лакомията си. (Изх 16:2)19И говореха против Бога, казвайки: „Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?20Ето Той удари скалата и потекоха води, рукнаха потоци. Може ли Той да даде хляб и да приготви месо за Своя народ?“21Господ чу и се разгневи; разпали огън против Яков и изсипа гняв над Израил, (Чис 11:1; Вт 32:22)22защото не повярваха в Бога и не се надяваха на спасение от Него.23Той заповяда на облаците и отвори вратите на небето, (4 Цар 7:2; Мал 3:10)24за да излее манна за храна и да им даде небесен хляб. (Изх 16:14; Изх 16:31; Йн 6:31)25Всеки ядеше ангелски хляб. Изпрати им и храна до насита. (Вт 8:3; Пс 105:40; 1 Кор 10:3; Прем 16:20)26Изгони източния вятър на небето и със силата Си доведе на неговото място южния.27И върху тях се изсипаха месо, изобилно като прах, и птици като морски пясък,28които падаха сред стана им, около техните шатри.29И те ядоха и се наситиха, тъй като им даде това, което те желаеха. (Ос 13:6)30А докато не бяха се отказали от лакомията си и храната им беше още в устата,31гневът Божий се изсипа върху тях и изби силните сред тях, повали младите мъже на Израил. (Чис 11:31)32Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават и не вярваха на Неговите чудеса.33Затова Той направи дните им да минават напразно, а годините им – в смут.34Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си и ревностно търсеха Бога. (Чис 21:7; Вт 32:15; Ис 26:16; Ос 5:15)35И си спомниха, че Бог е тяхната закрила, че Всевишният е техен изкупител.36Лицемереха пред Него с устата си; изричаха лъжи,37защото сърцата им не бяха с Него и не бяха верни на завета Му. (Ис 29:13)38Той обаче беше милостив, прощаваше вината им и не ги погубваше. Много пъти отклоняваше гнева Си и потискаше Своята ярост. (Изх 32:14; Чис 14:20; Пс 85:4; Ис 48:9; Ез 20:21; Ос 11:8)39И помнеше, че те са плът, дихание, което отминава и не се връща.40Колко пъти Му се противиха в пустинята и го натъжаваха в безводната земя? (Вт 9:22)41И продължаваха да подлагат Бога на изпитание и да огорчават Тебе, Светия Израилев.42Не си спомняха за силата на ръката Му, за деня, когато ги избави от потисника,43когато извърши в Египет Своите знамения и на полето Цоан – чудесата Си.44Превърна реките им в кръв, за да не се пият течащите им води; (Изх 7:20)45изпрати им мухи да ги ядат и жаби да ги погубват; (Изх 7:26; Изх 8:16)46даде на насекомите плода на труда им, а изработеното – на скакалците; (Изх 10:12)47лозята им уби с град, а плодните дървета – със слана; (Изх 9:22)48добитъка порази с градушка, стадата им – с мълнии.49Изпрати им Своя пламенен гняв, негодуванието и яростта Си, нещастия и цяло нашествие пратеници на злото.50Проправи път на гнева Си и не запази душите им от смърт, а живота им предаде на мор;51порази всеки първороден в Египет, първенците по сила в шатрите на Хам; (Изх 12:29; Пс 105:36; Пс 136:10)52а народа Си изведе като добитък и го водеше като стадо в пустинята. (Изх 13:17; Пс 77:21)53Водеше ги сигурно и те не се бояха, а враговете им ги заля морето; (Изх 14:26)54и ги доведе до границите на Своята светиня, на тази планина, която десницата Му бе придобила. (Изх 15:17)55И изгони оттам народите, а земята раздели чрез жребий и засели Израилевите племена в чуждите шатри. (И Н 11:16; Пс 44:3)56Но те подлагаха на изпитание Всевишния и упорстваха, като не спазваха наредбите Му; (Съд 2:11)57отстъпваха и изменяха като бащите си, измятаха се като негоден лък;58огорчаваха Го със своето идолопоклонство, а със своите идоли пробуждаха гнева Му. (Вт 32:16)59Бог чу и се разгневи, и силно възнегодува против Израил,60като напусна дома Си в Сило, шатъра, в който пребиваваше между хората; (И Н 18:1; Ер 7:12; Ер 26:6)61и остави в плен Своята Сила, а Славата Си – във вражески ръце. (1 Цар 4:11; 1 Цар 4:22)62Предаде на меч Своя народ и презря Своето наследство. (Ер 12:7)63Огън погълна младежите му, а сватбена песен не се изпя за девиците му. (Вт 32:22)64Свещениците му падаха от меч, а вдовиците им не можеха да ги оплакват.65Но Господ се събуди като от сън, като воин, опиянен от вино;66отблъсна враговете Си и ги посрами завинаги.67И отхвърли дома на Йосиф, и не избра племето на Ефрем,68а избра племето на Юда и планината Сион, която обичаше. (Пс 48:3; Пс 87:1)69И съгради светилището Си като във висините и като земята го утвърди завинаги.70Избра служителя Си Давид и го взе от кошарите на овцете; (1 Цар 16:11; 2 Цар 7:8; Пс 89:21; Ез 34:23; Ез 37:24)71отдели го от кърмачките, за да пасе народа Му – Яков, и наследството Му – Израил.72И той ги пасеше с чисто сърце и ги водеше с умението на ръцете си.
Псалм 78
Верен
от Veren1Маскил на Асаф. Слушайте наставлението ми, народе мой, наклонете ушите си към думите на устата ми!2Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността.3Това, което сме чули и научили, и нашите бащи са ни разказвали,4няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши.5Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си,6за да ги знае идното поколение – синовете, които щяха да се родят – за да станат и да ги разказват на своите синове;7и да положат упованието си в Бога и да не забравят Божиите дела, и да пазят Неговите заповеди,8и да не бъдат като бащите си – упорито и бунтовно поколение, поколение, което не опази право сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога.9Синовете на Ефрем, стрелци, въоръжени с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката.10Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му,11и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа.12Той извърши чудеса пред техните бащи, в египетската земя, в полето Цоан[1].13Раздели морето и ги преведе, и направи водите да стоят като бент.14И ги води през деня със облак а през цялата нощ – с огнена светлина.15Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от големи бездни.16Извади и потоци от канарата и направи да потекат води като реки.17Но те продължиха да съгрешават против Него, противяха се на Всевишния в пустинятаст. 8;.18Изпитаха Бога в сърцето си, като поискаха храна според прищявката си.19И говориха против Бога, казаха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?20Ето, Той удари канарата и избликнаха води, и потекоха потоци. Дали ще може да даде и хляб? Ще може ли да приготви месо за Своя народ?21Затова, когато ГОСПОД чу, се разгневи и огън се запали против Яков, а също и гняв се надигна против Израил,22защото не повярваха на Бога и не се довериха на спасението Му.23Но пак Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати,24и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесния хляб[2].25Човек ядеше хляба на силните; Той им прати храна до насита.26Повдигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния вятър.27Наваля месо върху тях като прах, крилати птици като морския пясък,28направи ги да падат насред стана им, около жилищата им.29И ядоха и се преситиха, и Той задоволи прищявката им.30Но още не бяха се отвърнали от прищявката си, храната им беше още в устата им,31и Божият гняв се надигна против тях и изби най-силните[3] от тях, и повали отбраните мъже на Израил.32И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му.33Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им – в ужас.34Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога.35И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им.36Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха,37защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му.38Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост,39защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща.40Колко пъти Му се противиха в пустинятаст. 8; и Го наскърбяваха в безводната земя!41Да, отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев!42Не си спомняха Неговата сила, деня, когато ги избави от противника,43когато извърши знаменията Си в Египет и чудесата Си в полето Цоанст. 12;.44Превърна реките им в кръв и потоците им, и не можеха да пият.45Изпрати сред тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги съсипаха.46Предаде и реколтата им на гъсеницата и труда им – на скакалеца.47Порази лозята им с град и черниците им – със слана.48Предаде и добитъка им на град и стадата им – на мълнии.49Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда – нашествие на ангели на злото.50Изравни път за гнева Си, не пощади душата им от смърт, а предаде живота им на мор.51Порази всеки първороден в Египет, първата рожба на мъжествеността им в шатрите на Хам.52А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята.53Води ги безопасно и те не се страхуваха; а морето погълна враговете им.54Така Той ги въведе в святата Си земя[4], на планината, която десницата Му беше придобила.55Той изгони пред тях езичниците и им ги раздели с мярка за наследство, и в шатрите им насели племената на Израил.56Но те пак изпитваха Бога, Всевишния, бунтуваха се против Негост. 8; и не пазеха наставленията Му,57а се връщаха назад и постъпваха невярно като бащите си, изметнаха се като неверен лък.58И Го предизвикваха към гняв с високите си места и Го подбуждаха към ревност с изваяните си идоли.59Бог чу и се разяри, и много се отврати от Израил,60и напусна скинията в Сило, шатъра, в който обитаваше между хората,61и предаде на плен силата Си и славата Си – в ръката на врага.62Предаде и народа Си на меча и се изпълни с ярост към наследството Си.63Огън погълна младежите Му и девойките Му останаха без сватбени песни.64Свещениците Му паднаха от меч и вдовиците им не плакаха.65Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино.66И Той порази враговете Си изотзад и им наложи вечен позор.67И Той отхвърли шатъра на Йосиф и не избра ефремовото племе;68а избра юдовото племе, хълма Сион, който възлюби.69Построи светилището Си като височините, като земята, която е основал до века.70Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете;71доведе го от дойните овце, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.72И той ги пасеше според чистотата на сърцето си и ги водеше с умението на ръцете си.