Псалм 77 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Библия, нов превод от оригиналните езици

Утеха и надежда в затруднение

1 На първия певец. По Йедутун^[1]. Псалом на Асаф. 2 Моят глас е към Бога и ще викам; моят глас е към Бога и Той ще ме чуе. 3 В тежък за мене ден търся Господа и неуморно простирам нощем ръката си към Него, защото душата ми отказва да се утеши. 4 Мисля за Бога и въздишам; размишлявам, но духът ми изнемогва. 5 Ти държиш очите ми отворени, безпокоя се и онемявам. 6 Премислям отминалите дни и годините на древните времена. 7 Шептя песните си нощем; със сърцето си размислям и духът ми се пита: 8 „Завинаги ли ни отхвърли Господ и няма да ли бъде вече благосклонен? 9 Завинаги ли спряха делата на Неговата милост, завинаги ли секна Неговото слово? 10 Забрави ли Бог да бъде милостив или в гнева Си се отказа от всички благодеяния?“ 11 Тогава си казах: „Затова страдам аз, защото десницата на Всевишния се е отдръпнала.“ 12 Ще си спомням делата Ти, Господи; всички онези древни дела ще припомням. 13 Ще размишлявам над всичко, което си извършил, и ще вниквам във всички Твои дела. 14 Боже, Твоят път е свят. Кой бог е велик като нашия Бог? 15 Ти си този Бог, Който прави чудеса. Ти показа на народите мощта Си. 16 Ти избави чрез десницата Си Своя народ, потомците на Яков и Йосиф. 17 Водите Те видяха, Боже, водите Те видяха и се изплашиха, а бездните затрепериха. 18 Небесата изляха порой и от облаците се чу глас, а Твоите стрели летяха навсякъде. 19 Тътенът на Твоя гръм беше във вихрушката, светкавици осветяваха света, а земята трепереше и се тресеше. 20 Твоят път бе през морето и Твоите пътеки – през големите води. Твоите следи никой не видя. 21 Ти водеше Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.

Верен

1 За първия певец. За Едутун. Псалм на Асаф. Гласът ми се издига към Бога и викам; гласът ми се издига към Бога и Той ще ме чуе. 2 В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши. 3 Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.) 4 Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам. 5 Размислих за дните на древността, за годините на старите времена. 6 Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва. 7 Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение? 8 Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение? 9 Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости? (Села.) 10 Тогава казах: Това е мъката ми – да мисля, че десницата на Всевишния се е изменила. 11 Ще си спомня делата на ГОСПОДА; да, ще си спомня Твоите чудеса от древността. 12 Ще размишлявам и за цялото Ти дело и ще разсъждавам за делата Ти. 13 Боже, Твоят път е в святост. Кой бог е велик като нашия Бог? 14 Ти си Бог, който върши чудеса; изявил си силата Си между народите. 15 Изкупил си народа Си с издигната ръка, синовете на Яков и Йосиф. (Села.) 16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и потръпнаха, и бездните се разтрепериха. 17 Облаците изляха вода, небосводът издаде глас и стрелите Ти профучаха наоколо. 18 Гласът на Твоя гръм бе във вихрушката, светкавиците осветиха света, земята се разтрепери и се разклати. 19 Пътят Ти е в морето и пътеките Ти – в големи води, и следите Ти не се познават. 20 Водил си Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.