1На първия певец. По Йедутун[1]. Псалом на Асаф.2Моят глас е към Бога и ще викам; моят глас е към Бога и Той ще ме чуе.3В тежък за мене ден търся Господа и неуморно простирам нощем ръката си към Него, защото душата ми отказва да се утеши. (Пс 50:15; Пс 88:2; Ис 26:16)4Мисля за Бога и въздишам; размишлявам, но духът ми изнемогва.5Ти държиш очите ми отворени, безпокоя се и онемявам.6Премислям отминалите дни и годините на древните времена. (Пс 143:5)7Шептя песните си нощем; със сърцето си размислям и духът ми се пита:8„Завинаги ли ни отхвърли Господ и няма да ли бъде вече благосклонен? (Пс 74:1; Пс 89:47; П Ер 3:22; П Ер 3:31)9Завинаги ли спряха делата на Неговата милост, завинаги ли секна Неговото слово?10Забрави ли Бог да бъде милостив или в гнева Си се отказа от всички благодеяния?“ (Ис 63:15)11Тогава си казах: „Затова страдам аз, защото десницата на Всевишния се е отдръпнала.“ (Мал 3:6)12Ще си спомням делата Ти, Господи; всички онези древни дела ще припомням. (Пс 143:5)13Ще размишлявам над всичко, което си извършил, и ще вниквам във всички Твои дела.14Боже, Твоят път е свят. Кой бог е велик като нашия Бог? (Пс 89:7)15Ти си този Бог, Който прави чудеса. Ти показа на народите мощта Си.16Ти избави чрез десницата Си Своя народ, потомците на Яков и Йосиф. (Неем 1:10)17Водите Те видяха, Боже, водите Те видяха и се изплашиха, а бездните затрепериха. (Ав 3:10)18Небесата изляха порой и от облаците се чу глас, а Твоите стрели летяха навсякъде. (Пс 18:15; Пс 144:6)19Тътенът на Твоя гръм беше във вихрушката, светкавици осветяваха света, а земята трепереше и се тресеше. (Изх 19:16; Пс 97:4)20Твоят път бе през морето и Твоите пътеки – през големите води. Твоите следи никой не видя. (Ис 43:16; Ис 51:10; Прем 14:3)21Ти водеше Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон. (Пс 78:52; Ис 63:11; Мих 6:4)
Псалм 77
Верен
от Veren1За първия певец. За Едутун. Псалм на Асаф. Гласът ми се издига към Бога и викам; гласът ми се издига към Бога и Той ще ме чуе.2В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши.3Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.)4Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам.5Размислих за дните на древността, за годините на старите времена.6Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва.7Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение?8Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение?9Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости? (Села.)10Тогава казах: Това е мъката ми – да мисля, че десницата на Всевишния се е изменила.11Ще си спомня делата на ГОСПОДА; да, ще си спомня Твоите чудеса от древността.12Ще размишлявам и за цялото Ти дело и ще разсъждавам за делата Ти.13Боже, Твоят път е в святост. Кой бог е велик като нашия Бог?14Ти си Бог, който върши чудеса; изявил си силата Си между народите.15Изкупил си народа Си с издигната ръка, синовете на Яков и Йосиф. (Села.)16Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и потръпнаха, и бездните се разтрепериха.17Облаците изляха вода, небосводът издаде глас и стрелите Ти профучаха наоколо.18Гласът на Твоя гръм бе във вихрушката, светкавиците осветиха света, земята се разтрепери и се разклати.19Пътят Ти е в морето и пътеките Ти – в големи води, и следите Ти не се познават.20Водил си Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.