ERF Bibleserver

Библия, нов превод от оригиналните езици

Вината на Израил и милостта на Бога

1 Поучение на Асаф. Народе мой, слушай Закона ми; чуй думите, които изрекох. (Вт 32:1; Неем 9:9; Пс 105:1; Пс 106:1)

Вт 32:1Неем 9:9Пс 105:1Пс 106:1

2 Ще отворя устата си и чрез притчи ще разкрия тайните на миналите времена, 3 това, което чухме и узнахме и каквото ни разказаха нашите бащи. 4 Няма да скрием от децата си, а ще разказваме пред следващото поколение за славата на Господа и за Неговата сила, за чудесата, които Той извърши. 5 Той даде наредби на Яков и установи закон в Израил, като заповяда на предците ни да разказват на потомците си, 6 за да знае следващото поколение, потомците, които ще бъдат родени, та да разказват те на децата си. 7 Да се доверяват на Бога и да не забравят делата Му, а да пазят заповедите Му. 8 И да не бъдат като предците си, род непокорен и непослушен, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога. 9 Синовете на Ефрем, въоръжени и стрелящи с лъкове, отстъпиха в деня на битката. 10 Не опазиха завета на Бога и отказаха да изпълняват Неговите наредби; 11 забравиха делата Му и чудесата, които им бе показал. 12 Пред очите на предците им извърши чудеса в египетската земя, в полето Цоан. 13 Раздели морето и ги преведе през него, а водите направи като стена. 14 Денем ги води чрез облак, а цяла нощ – с огнена светлина. 15 Разсече скала в пустинята и ги напои изобилно с вода. 16 И направи така, че да потекат потоци от скалата, водите да потекат като реки. 17 Но те продължиха да съгрешават спрямо Него; в пустинята се противиха на Всевишния. 18 Подлагаха на изпитание Бога в сърцето си, като искаха храна да задоволят лакомията си. 19 И говореха против Бога, казвайки: „Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? 20 Ето Той удари скалата и потекоха води, рукнаха потоци. Може ли Той да даде хляб и да приготви месо за Своя народ?“ 21 Господ чу и се разгневи; разпали огън против Яков и изсипа гняв над Израил, 22 защото не повярваха в Бога и не се надяваха на спасение от Него. 23 Той заповяда на облаците и отвори вратите на небето, 24 за да излее манна за храна и да им даде небесен хляб. 25 Всеки ядеше ангелски хляб. Изпрати им и храна до насита. 26 Изгони източния вятър на небето и със силата Си доведе на неговото място южния. 27 И върху тях се изсипаха месо, изобилно като прах, и птици като морски пясък, 28 които падаха сред стана им, около техните шатри. 29 И те ядоха и се наситиха, тъй като им даде това, което те желаеха. 30 А докато не бяха се отказали от лакомията си и храната им беше още в устата, 31 гневът Божий се изсипа върху тях и изби силните сред тях, повали младите мъже на Израил. 32 Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават и не вярваха на Неговите чудеса. 33 Затова Той направи дните им да минават напразно, а годините им – в смут. 34 Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си и ревностно търсеха Бога. 35 И си спомниха, че Бог е тяхната закрила, че Всевишният е техен изкупител. 36 Лицемереха пред Него с устата си; изричаха лъжи, 37 защото сърцата им не бяха с Него и не бяха верни на завета Му. 38 Той обаче беше милостив, прощаваше вината им и не ги погубваше. Много пъти отклоняваше гнева Си и потискаше Своята ярост. 39 И помнеше, че те са плът, дихание, което отминава и не се връща. 40 Колко пъти Му се противиха в пустинята и го натъжаваха в безводната земя? 41 И продължаваха да подлагат Бога на изпитание и да огорчават Тебе, Светия Израилев. 42 Не си спомняха за силата на ръката Му, за деня, когато ги избави от потисника, 43 когато извърши в Египет Своите знамения и на полето Цоан – чудесата Си. 44 Превърна реките им в кръв, за да не се пият течащите им води; 45 изпрати им мухи да ги ядат и жаби да ги погубват; 46 даде на насекомите плода на труда им, а изработеното – на скакалците; 47 лозята им уби с град, а плодните дървета – със слана; 48 добитъка порази с градушка, стадата им – с мълнии. 49 Изпрати им Своя пламенен гняв, негодуванието и яростта Си, нещастия и цяло нашествие пратеници на злото. 50 Проправи път на гнева Си и не запази душите им от смърт, а живота им предаде на мор; 51 порази всеки първороден в Египет, първенците по сила в шатрите на Хам; 52 а народа Си изведе като добитък и го водеше като стадо в пустинята. 53 Водеше ги сигурно и те не се бояха, а враговете им ги заля морето; 54 и ги доведе до границите на Своята светиня, на тази планина, която десницата Му бе придобила. 55 И изгони оттам народите, а земята раздели чрез жребий и засели Израилевите племена в чуждите шатри. 56 Но те подлагаха на изпитание Всевишния и упорстваха, като не спазваха наредбите Му; 57 отстъпваха и изменяха като бащите си, измятаха се като негоден лък; 58 огорчаваха Го със своето идолопоклонство, а със своите идоли пробуждаха гнева Му. 59 Бог чу и се разгневи, и силно възнегодува против Израил, 60 като напусна дома Си в Сило, шатъра, в който пребиваваше между хората; 61 и остави в плен Своята Сила, а Славата Си – във вражески ръце. 62 Предаде на меч Своя народ и презря Своето наследство. 63 Огън погълна младежите му, а сватбена песен не се изпя за девиците му. 64 Свещениците му падаха от меч, а вдовиците им не можеха да ги оплакват. 65 Но Господ се събуди като от сън, като воин, опиянен от вино; 66 отблъсна враговете Си и ги посрами завинаги. 67 И отхвърли дома на Йосиф, и не избра племето на Ефрем, 68 а избра племето на Юда и планината Сион, която обичаше. 69 И съгради светилището Си като във висините и като земята го утвърди завинаги. 70 Избра служителя Си Давид и го взе от кошарите на овцете; 71 отдели го от кърмачките, за да пасе народа Му – Яков, и наследството Му – Израил. 72 И той ги пасеше с чисто сърце и ги водеше с умението на ръцете си.

Верен

1 Маскил на Асаф. Слушайте наставлението ми, народе мой, наклонете ушите си към думите на устата ми! 2 Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността. 3 Това, което сме чули и научили, и нашите бащи са ни разказвали, 4 няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши. 5 Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си, 6 за да ги знае идното поколение – синовете, които щяха да се родят – за да станат и да ги разказват на своите синове; 7 и да положат упованието си в Бога и да не забравят Божиите дела, и да пазят Неговите заповеди, 8 и да не бъдат като бащите си – упорито и бунтовно поколение, поколение, което не опази право сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога. 9 Синовете на Ефрем, стрелци, въоръжени с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката. 10 Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му, 11 и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа. 12 Той извърши чудеса пред техните бащи, в египетската земя, в полето Цоан^[1]. 13 Раздели морето и ги преведе, и направи водите да стоят като бент. 14 И ги води през деня със облак а през цялата нощ – с огнена светлина. 15 Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от големи бездни. 16 Извади и потоци от канарата и направи да потекат води като реки. 17 Но те продължиха да съгрешават против Него, противяха се на Всевишния в пустинятаст. 8;. 18 Изпитаха Бога в сърцето си, като поискаха храна според прищявката си. 19 И говориха против Бога, казаха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? 20 Ето, Той удари канарата и избликнаха води, и потекоха потоци. Дали ще може да даде и хляб? Ще може ли да приготви месо за Своя народ? 21 Затова, когато ГОСПОД чу, се разгневи и огън се запали против Яков, а също и гняв се надигна против Израил, 22 защото не повярваха на Бога и не се довериха на спасението Му. 23 Но пак Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, 24 и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесния хляб^[2]. 25 Човек ядеше хляба на силните; Той им прати храна до насита. 26 Повдигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния вятър. 27 Наваля месо върху тях като прах, крилати птици като морския пясък, 28 направи ги да падат насред стана им, около жилищата им. 29 И ядоха и се преситиха, и Той задоволи прищявката им. 30 Но още не бяха се отвърнали от прищявката си, храната им беше още в устата им, 31 и Божият гняв се надигна против тях и изби най-силните^[3] от тях, и повали отбраните мъже на Израил. 32 И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му. 33 Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им – в ужас. 34 Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога. 35 И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им. 36 Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха, 37 защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му. 38 Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост, 39 защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща. 40 Колко пъти Му се противиха в пустинятаст. 8; и Го наскърбяваха в безводната земя! 41 Да, отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев! 42 Не си спомняха Неговата сила, деня, когато ги избави от противника, 43 когато извърши знаменията Си в Египет и чудесата Си в полето Цоанст. 12;. 44 Превърна реките им в кръв и потоците им, и не можеха да пият. 45 Изпрати сред тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги съсипаха. 46 Предаде и реколтата им на гъсеницата и труда им – на скакалеца. 47 Порази лозята им с град и черниците им – със слана. 48 Предаде и добитъка им на град и стадата им – на мълнии. 49 Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда – нашествие на ангели на злото. 50 Изравни път за гнева Си, не пощади душата им от смърт, а предаде живота им на мор. 51 Порази всеки първороден в Египет, първата рожба на мъжествеността им в шатрите на Хам. 52 А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята. 53 Води ги безопасно и те не се страхуваха; а морето погълна враговете им. 54 Така Той ги въведе в святата Си земя^[4], на планината, която десницата Му беше придобила. 55 Той изгони пред тях езичниците и им ги раздели с мярка за наследство, и в шатрите им насели племената на Израил. 56 Но те пак изпитваха Бога, Всевишния, бунтуваха се против Негост. 8; и не пазеха наставленията Му, 57 а се връщаха назад и постъпваха невярно като бащите си, изметнаха се като неверен лък. 58 И Го предизвикваха към гняв с високите си места и Го подбуждаха към ревност с изваяните си идоли. 59 Бог чу и се разяри, и много се отврати от Израил, 60 и напусна скинията в Сило, шатъра, в който обитаваше между хората, 61 и предаде на плен силата Си и славата Си – в ръката на врага. 62 Предаде и народа Си на меча и се изпълни с ярост към наследството Си. 63 Огън погълна младежите Му и девойките Му останаха без сватбени песни. 64 Свещениците Му паднаха от меч и вдовиците им не плакаха. 65 Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино. 66 И Той порази враговете Си изотзад и им наложи вечен позор. 67 И Той отхвърли шатъра на Йосиф и не избра ефремовото племе; 68 а избра юдовото племе, хълма Сион, който възлюби. 69 Построи светилището Си като височините, като земята, която е основал до века. 70 Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете; 71 доведе го от дойните овце, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил. 72 И той ги пасеше според чистотата на сърцето си и ги водеше с умението на ръцете си.