Притчи 14 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Полза от справедливостта за народа

1 Мъдрата жена съгражда дома си, а глупавата го съсипва с ръцете си. (Пр 9:1; Пр 24:3) 2 Който се бои от Господа, ходи в правия път, а който е извратен в своя път, нехае за Него. 3 В устата на глупеца е пръчката на гордостта му, а устата на мъдрите ще ги пазят. 4 Където няма волове, яслите са празни, а чрез силата на вола идват големите добиви. 5 Истинният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел пръска лъжа. 6 Необузданият търси мъдрост и не я намира, а за разумния знанието е лесно. 7 Отмини от глупавия човек, у когото не забелязваш разумна уста. (Пр 13:20) 8 Мъдростта на умния е да знае пътя си, а глупостта на неразумните е заблуда. 9 Глупците се присмиват над вината, а сред праведните има Божие благоволение. 10 Сърцето познава горчивината на живота си и чуждият човек не споделя радостта му. 11 Къщата на нечестивите ще се съсипе, а шатрата на праведните ще преуспее. (Йов 8:22) 12 Има път, който изглежда прав на човека, а краят му е по пътищата на смъртта. (Пр 16:25) 13 И при смях понякога сърцето боли; и краят на радостта може да бъде тъга. 14 Развратеният ще се насити на своите пътища, а добрият – на своите. 15 Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в своите стъпки. 16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а глупавият е надменен и самонадеян. 17 Сприхавият върши глупости, а който замисля зло, е омразен. (Пр 14:29; Пр 29:22) 18 Неразумният получава за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание. (Пр 14:24) 19 Злите ще се преклонят пред добрите и нечестивите – при портите на праведника. 20 Сиромахът е мразен дори от своите ближни, а мнозина обичат богатия. (Пр 19:4; Сир 6:8) 21 Който презира ближния си, съгрешава, а който проявява милост към бедните, е благословен. (Пс 41:2) 22 Не се ли заблуждават онези, които замислят зло? Но към онези, които мислят добро, ще има милост и вярност. 23 От всеки труд има полза, а от празнословие има само вреда. 24 Венец на мъдрите е богатството им, а глупостта на глупците си остава глупост. (Пр 14:18) 25 Истинният свидетел спасява живот, а който разпространява лъжи, носи измама. (Пр 12:17) 26 В страха пред Господа има твърда увереност и Той ще бъде прибежище за Своите синове. 27 Страхопочитанието пред Господа е извор на живот, отдалечава от мрежите на смъртта. (Пр 13:14; Пр 19:23) 28 Многоброният народ е слава за царя, а малобройният народ е съсипия за княза. 29 Който е търпелив, показва благоразумие, а който се гневи бързо, проявява глупост. (Пр 14:17; Пр 19:11) 30 Спокойното сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите. 31 Който притеснява сиромаха, укорява Твореца му, а който проявява милост към нуждаещите се, почита Твореца. (Пр 17:5) 32 Нечестивият ще бъде отхвърлен за своето зло, а праведникът има упование и при смъртта си. 33 Мъдростта почива в сърцето на разумния, а и сред неразумните се вижда. 34 Правдата възвисява народа, а грехът безчести народите. 35 Царят е добронамерен към разумния слуга, а се гневи на онзи, който върши срамни дела.

Верен

от Veren

1 Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце. 2 Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА, а лъжливият в пътищата си Го презира. 3 В устата на безумния е бичът на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят. 4 Където няма говеда, яслите са чисти, но голямото изобилие идва от силата на воловете. 5 Верният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи^[1]. 6 Присмивачът търси мъдрост, но я няма, а познанието е лесно за разумния. 7 Отмини безумния човек, когато си разбрал, че няма разумни устни. 8 Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение. 9 Безумните се смеят на греха, а сред праведните има благоволение. 10 Сърцето познава собствената си мъка и чужд не участва в неговата радост. 11 Домът на безбожните ще се изтреби, а шатрата на праведните ще благоденства. 12 Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта. 13 Даже и в смеха сърцето може да боли и краят на радостта е тъга. 14 Отстъпникът по сърце ще се насити от пътищата си, а добрият човек – от това, което е в него. 15 Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си. 16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян. 17 Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен. 18 Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание. 19 Злите се покланят пред добрите и безбожните – при портите на праведния. 20 Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много. 21 Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен. 22 Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро. 23 Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност. 24 Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост. 25 Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама^[2]. 26 В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище. 27 Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта. 28 В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза. 29 Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието. 30 Спокойно сърце е живот за тялото, а зависттаили: страстта, ревността е гнилост за костите. 31 Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита. 32 Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си. 33 Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви. 34 Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите. 35 Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.