1И чух от храма висок глас да казва на седемте ангела: „Идете и излейте на земята седемте чаши с Божия гняв.“ (Отк 8:6)2Отиде първият ангел и изля своята чаша на земята. И ето – болезнени и тежки рани се появиха по хората, които имаха белега на звяра и се покланяха на изображението му. (Изх 9:10; Отк 13:16)3Вторият ангел изля своята чаша в морето. И ето – то се превърна в кръв, като кръвта на мъртво тяло; и измряха всички живи същества в морето. (Изх 7:14; Отк 8:8)4Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори. И ето – те се превърнаха в кръв. (Пс 78:44; Отк 8:10; Отк 11:6)5Тогава чух ангела на водите да казва: „Справедливо е, пресвети Господи, Който си и Който беше, че така отсъди, (Отк 1:4; Отк 11:17)6понеже те проляха кръв на вярващи и пророци, затова и Ти им даде кръв да пият – те заслужават това.“ (Ис 49:26; Отк 18:24)7И чух друг да говори от жертвеника: „Да, Господи, Боже Вседържителю, истинни и справедливи са Твоите присъди.“ (Отк 19:2)8Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето. И ето – даде му се да обгаря с огън хората. (Отк 8:12)9И силна жега обгори хората, а те похулиха името на Бога, Който имаше власт над тези наказания, и не се покаяха, за да Му въздадат слава. (Отк 9:20)10Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра. Тогава мрак покри неговото царство, хората хапеха езика си от болка (Изх 10:21; Ис 8:22; Отк 9:1)11и похулиха Небесния Бог поради болките и раните си, но не се покаяха за делата си.12Шестият ангел изля чашата си в голямата река Ефрат. И ето – пресъхна водата и, за да се приготви пътят за царете, идващи от изток. (Ис 11:15)13И видях да излизат от устата на змея и на звяра, както и от устата на лъжепророка, три нечисти духа, подобни на жаби –14това са бесовски духове, които вършат знамения. Те отиват при царете на целия свят[1], за да ги съберат за война в онзи велик ден на Бога Вседържител.15Защото Господ казва: „Ето Аз идвам като крадец: блажен е, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да гледат срама му.“ (Мт 24:43; Лк 12:39; 1 Сол 5:2; 2 Пет 3:10; Отк 3:3; Отк 3:18)16Бесовските духове събраха царете на мястото, наречено по еврейски Армагедон.17Седмият ангел изля чашата си из въздуха. И ето – от престола на небесния храм се раздаде висок глас: „Свърши се!“ (Ис 66:6; Отк 21:6)18И се появиха светкавици и гръмотевични трясъци, и започна силен трус – такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал, откакто има хора на земята. (Изх 19:16; Отк 4:5; Отк 6:12; Отк 8:5; Отк 11:13; Отк 11:19)19Великият град се раздели на три части, а градовете на всички народи бяха разрушени. Бог си спомни за великия Вавилон, за да му се даде чашата със силното вино на гнева Му. (Ер 25:15; Отк 14:8; Отк 14:10; Отк 19:15)20Всички острови изчезнаха и планините вече ги нямаше. (Отк 6:14)21Едра градушка, тежка колкото талант, валеше от небето върху хората; а те похулиха Бога поради наказанието от градушката, защото това наказание беше твърде голямо. (Изх 9:22; Отк 11:19)
Откровение 16
Верен
от Veren1И чух от храма силен глас[1], който казваше на седемте ангела: Идете и излейте на земята седемте чаши на Божията ярост!2И първият отиде и изля чашата си на земята; и се появи лоша и люта рана по онези хора, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.3И вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана като кръв на мъртвец и всяка жива душа в морето умря.4И третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв.5И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, който си, и който си бил, затова че си отсъдил така;6понеже те проляха кръвта на светиите и на пророците, Ти си им дал да пият кръв; защото те заслужават това.7И чух (друг от) олтара да казва: Да, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди.8И четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се даде да гори хората с огън.9И хората се опекоха от голямата горещина и похулиха Името на Бога, който има власт над тези язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.10И петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му беше помрачено; и хората хапеха езиците си от болка11и похулиха небесния Бог заради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си[2].12И шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и водата ѝ пресъхна, за да се приготви пътят на царете от изгрев слънце.13И видях от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка да излизат три нечисти духа, приличащи на жаби;14защото те са духове на демони, които вършат знамения, и отиват при царете на целия свят, за да ги събират за войната във великия Ден на всемогъщия Бог.15– Ето, идвам като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат неговия срам. –16И ги събра на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон.17И седмият ангел изля чашата си във въздуха; и от храма дойде силен глас[3] от престола и каза: Сбъдна се.18И излязоха светкавици и гласове, и гръмове, и стана силно земетресение, каквото не е било откакто има човек на земята – такова голямо земетресение, толкова силно!19И великият град се раздели на три части и градовете на нациите паднаха, и великият Вавилон беше припомнен пред Бога, за да му даде чашата с виното на яростта на Неговия гняв.20И всеки остров изчезна и планините не се намериха.21И от небето падна върху хората едър град, всяко парче тежеше като един талант[4]. И хората похулиха Бога заради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.