1А Иисус продължи да им говори с притчи* и каза: (Лк 14:16)2„Небесното царство е подобно на един цар, който направи сватба на сина си; (Отк 19:7)3и разпрати слугите си да извикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат. (Мт 21:34)4Пак изпрати други слуги с думите: ‘Кажете на поканените: «Ето приготвих угощението си, телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово. Елате на сватбата».’5Но те не го зачетоха и отидоха кой на нива, кой по търговия.6Други пък хванаха слугите му, поругаха ги и ги убиха. (Мт 21:35)7Като чу за това, царят се разгневи, изпрати войските си, погуби убийците на слугите и изгори града им.8След това каза на слугите си: ‘Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.9Затова идете по кръстопътищата и всички, които срещнете, поканете ги на сватбата.’10И слугите, като излязоха по пътищата, събраха всички, които срещнаха – и лоши, и добри, и сватбеният дом се напълни с гости. (Мт 5:45; Мт 13:47)11Царят, като влезе да види насядалите, забеляза там един човек, който не бе облечен в сватбарска премяна,12и му каза: ‘Приятелю, как си влязъл тук, като не си в сватбарска премяна?’ А онзи не каза нито дума.13Тогава царят рече на слугите: ‘Вържете му ръцете и нозете, вдигнете го и го хвърлете навън – в тъмнината, там ще има плач и скърцане със зъби, (Мт 8:12; Мт 25:30)14защото мнозина са звани, а малцина – избрани’.“
За плащане на данък на императора
15Тогава фарисеите* се събраха и обсъдиха как да Го уловят в някоя дума. (Мк 12:13; Лк 20:20)16И изпратиха при Него учениците си заедно с иродианите* да кажат: „Учителю, знаем, че си справедлив, вярно поучаваш за Божия път и не се влияеш от никого, тъй като не гледаш кой какъв е.17Затова кажи ни как Ти се струва: право ли е да се дава данък на кесаря*, или не?“18Но Иисус видя лукавството им и рече: „Защо Ме изкушавате, лицемери?19Покажете Ми една монета, с която плащате данък.“ Те му донесоха един динарий*.20Той им каза: „Чии са този образ и надпис?“21Те Му отговориха: „На кесаря*.“ Тогава им каза: „Като е така, отдайте кесаревото на кесаря*, а Божието – на Бога.“ (Рим 13:6)22И като чуха това, те се учудиха, оставиха Го и си отидоха.
За възкресението на мъртвите
23В същия ден дойдоха при Него садукеи*, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха с думите: (Мк 12:18; Лк 20:27; Д А 23:8)24„Учителю, Мойсей е казал: ‘Ако някой умре бездетен, нека брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брата си.’ (Вт 25:5)25И тъй, у нас имаше седем братя. Първият се ожени и умря, и понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си,26същото стана и с втория, и с третия, та чак до седмия.27А след всички умря и жената.28Така че след възкресението на кого от седмината ще бъде тя жена? Понеже всички я имаха.“29А Иисус им отвърна: „Заблуждавате се, понеже не познавате Писанията, нито Божията сила.30Защото след възкресението нито ще се женят, нито ще се омъжват, но ще живеят като ангели Божии на небесата.31А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото ви от Бога, Който казва:32‘Аз съм Бог на Авраам и Бог на Исаак, и Бог на Яков. Бог не е Бог на мъртви, а на живи’.“ (Изх 3:6)33И народът, като Го изслуша, остана удивен от учението Му.
Най-голямата заповед
34Но фарисеите*, като чуха, че Той затвори устата на садукеите*, събраха се заедно (Мк 12:28; Лк 10:25)35и един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:36„Учителю, коя заповед е най-голяма в Закона?“37А Иисус му отговори: „Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум: (Вт 6:5)38тази е първа и най-голяма заповед.39А втора, подобна на нея, е: ‘Възлюби ближния си като себе си’; (Лев 19:18; Мт 19:19; Гал 5:14; Як 2:8)40на тези две заповеди се крепят целият Закон и Пророците.“ (Мт 7:12; Рим 13:8)
Иисус Христос и Давид
41И когато фарисеите* се бяха събрали, Иисус ги запита: (Мк 12:35; Лк 20:41)42„Какво мислите за Христос? Чий син е?“ Отвърнаха Му: „На Давид.“43Той им каза: „Как тогава Давид, напътван от Духа, Го нарича Господ, като казва:44‘Господ каза на моя Господ: «Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти».’ (Пс 110:1; Д А 2:34; 1 Кор 15:25; Евр 1:13)45И тъй: ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?“46И никой не можеше да Му отговори нито дума, нито пък някой дръзна от този ден нататък нещо да Го попита. (Мк 12:34; Лк 20:40)
Матей 22
Верен
1И Иисус пак започна да им говори с притчи, като казваше:2Небесното царство прилича на един цар, който направи сватба на сина си.3Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат.4Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си: юнците ми и угоените ми са заклани и всичко е готово; елате на сватбата!5Но те пренебрегнаха поканата и се разотидоха: един на своята нива, а друг – по търговията си;6а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.7А царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.8Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.9Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, ги поканете на сватба.10И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри – и сватбата се напълни с гости.11А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха.12И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.13Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.14Защото мнозина са призвани, а малцина – избрани.15Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.16И пратиха при Него учениците си заедно с иродианите да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на хората.17Затова ни кажи: Ти как мислиш? Позволено ли е да даваме данък на императора, или не?18А Иисус разбра лукавството им и каза: Защо Ме изпитвате, лицемери?19Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един динарий.20И Той им каза: Чий е този образ и надпис?21Отговориха Му: На императора. Тогава Той им каза: Като е така, отдавайте императорското на императора, а Божието – на Бога.22Като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха.23В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като казаха:24Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си.25А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря, и като нямаше потомство, остави жена си на брат си;26също и вторият, и третият – до седмия.27А след всички умря и жената.28И така, при възкресението на кого от седемте ще бъде жена? Защото те всичките я имаха.29А Иисус в отговор им каза: Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила.30Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, а са като (Божии) ангели на небето.31А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което ви е говорено от Бога, който казва:32„Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.33И множествата, които чуха това, се чудеха на учението Му.34А фарисеите, като чуха, че накарал садукеите да замълчат, се събраха заедно.35И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпрос:36Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?37А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.“38Това е най-голямата и първа заповед.39А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си както себе си.“40На тези две заповеди висят целият закон и пророците.41И когато бяха събрани фарисеите, Иисус ги попита и каза:42Какво мислите за Христос? Чий Син е Той? Отговориха Му: Давидов.43Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва:44„Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато положа враговете Ти под краката Ти“?45И така, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той е негов Син?46И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси.