1И като свика дванадесетте Си ученици, Иисус им даде власт над всички бесове и сила да лекуват болести. (Мт 10:1; Мт 10:5; Мк 6:7; Лк 10:1)2След това ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болни.3На тях Той рече: „Не си вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито пък две дрехи. (Лк 22:35)4И в която къща влезете, там отсядайте и оттам потегляйте на път.5И ако не ви приемат, като излизате от този град, отърсете и праха от нозете си за свидетелство срещу тях.“ (Д А 13:51)6Те тръгнаха и ходеха по селата, като благовестяха и лекуваха навред.
Ирод и Иисус Христос
7Четвъртовластникът Ирод чу за всичко станало и недоумяваше. Защото едни казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите; (Мт 14:1; Мк 6:14)8други пък – че Илия се е явил, а някои – че един от древните пророци е възкръснал. (Мт 16:14; Мк 8:28; Лк 9:19)9Тогава Ирод рече: „Йоан аз обезглавих; кой ли ще е Този, за Когото чувам такива неща?“ И търсеше случай да Го види. (Лк 23:8)
Чудодейното нахранване на пет хиляди души
10Когато апостолите се завърнаха, разказаха на Иисус какво са извършили. Той ги взе със Себе Си и се отдалечи в уединено място при един град, наречен Витсаида. (Мт 14:13; Мк 6:30; Мк 6:32; Йн 6:1)11Но народът, като узна, тръгна след Него. Тогава Той ги прие и разговаряше с тях за Божието царство и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление.12А денят вече преваляше. И дванадесетте ученици се приближиха до Него и Му рекоха: „Разпусни народа, за да отиде в околните села и колиби да нощува и да намери храна, понеже тук сме на пусто място.“13Но Иисус им отговори: „Дайте им вие да ядат.“ Те Му казаха: „Ние нямаме повече от пет хляба и две риби – освен ако отидем да купим храна за всички тези хора.“ (4 Цар 4:42)14Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: „Сложете ги да насядат в групи по петдесет.“15Така и сториха и сложиха всички да насядат.16Тогава Той взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа.17И всички ядоха и се наситиха. След това вдигнаха останалите къшеи – дванадесет кошници.
Петър обявява кой е Иисус
18Веднъж когато Иисус се молеше насаме и учениците бяха с Него, Той ги попита: „За кого Ме смята народът?“ (Мт 16:13; Мк 8:27)19Те отговориха: „Едни за Йоан Кръстител, други за Илия, други пък мислят, че един от древните пророци е възкръснал.“ (Мт 14:1; Мк 6:14; Лк 9:7)20Тогава им каза: „А вие за кого Ме смятате?“ Петър отговори: „За Христос, изпратен от Бога.“ (Лк 23:35; Йн 6:68)21Но Той строго им заповяда на никого да не говорят за това,22като каза: „Синът човешки трябва да изтърпи много, да бъде отхвърлен от първосвещениците, стареите и книжниците, да бъде убит и да възкръсне на третия ден.“ (Мт 16:21; Мк 8:31; Лк 9:44; Лк 17:25; Лк 18:31; Лк 24:7; Лк 24:46)
Следване на Иисус Христос
23И на всички говореше: „Ако някой иска да бъде Мой ученик, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва. (Мт 10:38; Мт 16:20; Мк 8:30; Лк 14:27)24Защото който иска да спаси живота си, ще го загуби, а който загуби живота си заради Мене, той ще го спаси. (Лк 17:33; Йн 12:25)25Или каква полза за човека, ако придобие целия свят, а себе си погуби или си причини страдания.26Защото който се срамува от Мене и от думите Ми, от него ще се срамува и Синът човешки, когато дойде в Своята слава и в славата на Своя Отец и на светите ангели. (Лк 12:9)27Истината ви казвам: тук стоят някои, които ще доживеят да видят Божието царство.“
Преображение на Иисус Христос
28Около осем дена след като изрече тези думи, Иисус взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се изкачи на планината да се помоли. (Мт 17:1; Мк 9:2)29И докато се молеше, видът на лицето Му се измени и дрехата Му стана бяла и заблестя.30И ето двама мъже заговориха с Него – Мойсей и Илия,31които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Йерусалим.32А Петър и онези, които бяха с него, ги бе налегнал сън. Но като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.33И когато те вече се отделяха от Него, Петър рече на Иисус: „Учителю, добре е да бъдем тук, да направим три сенника: един за Тебе, един за Мойсей и един за Илия“ – без да знаеше какво говори.34Докато изричаше тези думи, яви се облак и ги засени. И Те се уплашиха, щом влязоха в облака.35И от облака се чу глас, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте!“ (Вт 18:15; Пс 2:7; Ис 42:1; Мт 12:18; Лк 3:22; Евр 1:5; Евр 5:5; 2 Пет 1:17)36И когато се чу този глас, Иисус бе останал сам. Те замълчаха и на никого не разказаха тогава какво бяха видели.
Излекуване на момче, обладано от нечист дух
37На следващия ден, когато те слязоха от планината, ги посрещна много народ. (Мт 17:14; Мк 9:14)38И ето някой от народа извика: „Учителю, моля Те, погледни сина ми, понеже ми е едничък.39Дух го обзема и той изведнъж закрещява, кара го да се гърчи с пяна на уста и едва след много мъки го оставя.40Аз молих Твоите ученици да го изгонят, но те не можаха.“41А Иисус отвърна: „Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.“ (Вт 32:5; Фил 2:15)42И докато той идваше, бесът го повали и взе да го тръшка. Тогава Иисус се скара на нечистия дух, изцели момчето и го предаде на баща му.
Предсказание за съда
43И всички се смаяха пред Божието величие.; Докато цялото множество се чудеше на всичко, което Той вършеше, Иисус рече на учениците Си: (Мт 17:22; Мк 9:30)44„Чуйте внимателно тези думи: Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце.“45Но те не разбраха изреченото. То бе скрито за тях, за да не го проумеят; а и те се бояха да Го попитат за това.
Спор между учениците за първенство
46Тогава им дойде мисъл: „Кой от тях ще да е по-голям?“ (Мт 18:1; Мк 9:33; Лк 22:24)47Иисус, като разбра мисълта на сърцето им, взе едно дете, постави го до Себе Си48и им рече: „Който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който приеме Мене, приема Този, Който Ме е изпратил. Защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.“ (Мт 10:40; Лк 10:16; Йн 13:20)
„Който не е против вас, той е за вас“
49Тогава Йоан отвърна: „Учителю, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и се опитахме да го спрем, защото не ходи с нас.“ (Мк 9:38)50Иисус му рече: „Не го възпирайте, защото, който не е против вас, той е за вас.“ (Мт 12:30; Мк 9:40; Лк 11:23)
Иисус Христос на път за Йерусалим. Негостоприемство на самаряните
51А когато настъпваха дните да се възнесе, Той вече бе готов да тръгне за Йерусалим.52И изпрати пред Себе Си вестители. Те отидоха и влязоха в едно самарянско село, за да подготвят идването Му.53Но там не Го приеха, защото пътуваше за Йерусалим.54Като видяха това, учениците Му Яков и Йоан рекоха: „Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да ги изтреби, както стори и Илия[1]?“ (Бит 19:24; 4 Цар 1:9)55Той се обърна с укор към тях и каза: „Не разбирате от какъв дух сте вие.56Защото Синът човешки дойде, не за да погуби човешки души[2], а да спаси[3].“ И отидоха в друго село.
Какви трябва да са последователите на Иисус Христос
57И докато те вървяха по пътя, някой Му рече: „Ще Те последвам, където и да отидеш.“ (Мт 8:18; Мт 8:19)58А Иисус му отвърна: „Лисиците си имат леговища и птиците – гнезда, а Синът човешки няма къде глава да подслони.“59На друг пък каза: „Върви след Мене!“ А той рече: „Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“60Но Иисус му отговори: „Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай Божието царство.“61А друг рече: „Аз ще тръгна след Тебе, Господи, но позволи ми първо да се простя с домашните си.“ (3 Цар 19:20)62Но Иисус му каза: „Никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за Божието царство.“
Лука 9
Верен
от Veren1И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички демони и да изцеляват болести.2И ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.3И им каза: Не вземайте нищо за из път – нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито да имате по две ризи.4И в която къща влезете, там отсядайте и оттам тръгвайте на път.5И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях.6И те тръгнаха и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде.7А четверовластникът Ирод чу за всичко, което беше извършено от Него и беше в недоумение; защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите;8други пък – че Илия се е явил; а други – че един от старовременните пророци е възкръсналст. 19;.9И Ирод каза: Йоан аз обезглавих. А кой е Този, за когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.10И като се върнаха апостолите, разказаха на Иисус всичко, което бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме (в уединено място) до един град, наречен Витсаида.11А множествата, като разбраха това, Го последваха; и Той ги прие с готовност и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление.12И когато денят започна да отминава, дванадесетте се приближиха и Му казаха: Разпусни множествата, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място.13Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те казаха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен ако отидем и купим храна за целия този народ.14Защото имаше около пет хиляди мъже. И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.15Те направиха така и накараха всички да насядат.16А Той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и ги благослови; и като ги разчупи, даде на учениците да сложат пред множеството.17И ядоха и всички се наситиха; и вдигнаха къшеите, които им останаха – дванадесет коша.18И когато Той се молеше насаме и учениците бяха с Него, ги попита, казвайки: Какво казва множеството, кой съм Аз?19А те в отговор казаха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; други – Илия; трети пък – че един от старовременните пророци е възкръсналст. 7-8;.20Тогава им каза: А вие какво казвате, кой съм Аз? Петър в отговор каза: Божият Христос.21А Той ги предупреди и им заповяда да не казват на никого, като каза:22Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен[1].23Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.24Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мен, той ще го спаси.25Понеже какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?26Защото, ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата Си и в славата на Отца и на светите ангели.27А казвам ви наистина: има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство.28И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли.29И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо.30И ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Мойсей и Илия,31които се явиха в слава и говореха за Неговата смърт, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалимст. 51;.32А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.33И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Иисус: Наставниче, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: една за Теб, една за Мойсей и една за Илия – без да знае какво говори.34И докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се уплашиха, като влязоха в облака.35И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте.36И когато гласът престана, Иисус се намери сам. И те замълчаха и в онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели.37И на следващия ден, когато слязоха от планината, Го срещна голямо множество.38И ето, един човек от множеството извика и каза: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено дете.39И ето, хваща го дух и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едва го напуска.40Помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.41Иисус в отговор каза: О, роде невярващ и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.42И още докато идваше, демонът го тръшна и сгърчи силно; а Иисус смъмри нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му.43И всички се чудеха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той каза на учениците Си:44Вложете в ушите си тези думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръцест. 22;.45Но те не разбраха тази дума, тя беше скрита от тях, за да не я разберат; а се бояха да Го попитат за тази дума.46И между тях се повдигна спор – кой от тях ще бъде по-голям.47А Иисус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им каза:48Който приеме това дете в Мое Име, Мен приема; и който приеме Мен, приема Този, който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.49А Йоан заговори и каза: Наставниче, видяхме един човек да изгонва демони в Твое Име и му забранихме, защото не следва с нас.50А Иисус му каза: Не забранявайте, защото, който не е против вас, е откъм вас.51И когато се навършиха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си по пътя за Ерусалим[2].52И изпрати пред Себе Си вестители, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.53Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.54Когато учениците Му Яков и Йоан видяха това, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби, (както стори и Илия)?55А Той се обърна и ги смъмри, (и каза: Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, а да спаси).56И отидоха в друго село.57А като вървяха по пътя, един човек Му каза: Господи, ще Те следвам, където и да идеш!58Иисус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони.59А на друг каза: Следвай Ме. А той каза: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.60Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти иди и разгласявай Божието царство.61Каза и друг: Ще Те следвам, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.62А Иисус му каза: Никой, който е сложил ръката си на плуга и гледа назад, не е годен за Божието царство.