1В първия ден на седмицата[1] жените заедно с някои други дойдоха при гроба рано сутринта, като носеха приготвените благовония. (Мт 28:1; Мк 16:1; Йн 20:1)2Те намериха камъка отместен от гроба,3но като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус.4И докато се чудеха на това, ето двама мъже се изправиха пред тях в бляскави дрехи. (Д А 1:10)5Те се уплашиха и сведоха очи към земята, но мъжете им рекоха: „Защо търсите Живия между мъртвите?6Няма Го тук; Той възкръсна! Припомнете си какво ви бе казал, когато беше още в Галилея.7Каза ви, че Синът човешки трябва да бъде предаден в ръцете на грешници, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.“ (Мт 16:21; Мт 17:22; Мт 20:18; Мк 8:31; Мк 9:31; Мк 10:33; Лк 9:22; Лк 9:44; Лк 17:25; Лк 18:31; Лк 24:46)8Тогава те си спомниха думите Му.9И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте ученици и на всички останали.10Това бяха Мария Магдалина, Йоанна, Мария, майката на Яков, и другите с тях. Те разказаха за това на апостолите,11но техните думи им се сториха празни приказки и не им повярваха.12Но Петър стана и се затича към гроба. Когато се наведе, видя вътре само повивките и се върна учуден от станалото.
Иисус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус
13В същия ден двама от учениците Му отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим. (Мк 16:12)14Те разговаряха помежду си за всичко онова, което се бе случило.15И докато разговаряха и обсъждаха помежду си, Сам Иисус се приближи и тръгна с тях.16Те Го виждаха, но не можеха да Го познаят.17А Той им рече: „Какви са тези думи, които вървешком разменяте помежду си, и защо сте тъжни?“18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори: „Ти ли си единственият чуждоземец в Йерусалим, който не е узнал какво стана тук през тези дни?“19И Той ги попита: „Какво?“ Те Му отговориха: „Това, което стана с Иисус от Назарет, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и целия народ, (Д А 7:22)20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха на смъртно наказание и Го разпънаха.21А ние се надявахме, че Той е, Който ще избави Израил, но освен всичко друго, ето днес вече е третият ден, откакто стана това. (Д А 1:6)22Пък и някои жени от нашите ни слисаха. Те ходили рано на гроба (Лк 24:1)23и не намерили тялото Му, и като дойдоха, разказваха, че им се явили ангели, които казвали, че Той е жив.24Някои от нашите отидоха на гроба и заварили всичко тъй, както и жените казаха; но Него не видели.“ (Лк 24:12; Йн 20:3)25Тогава Той им рече: „О, неразумни, колко е трудно да повярвате в сърцата си на всичко, което са казали пророците. (Д А 3:18; Д А 17:2; Д А 26:22)26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?“27И като започна от Мойсей и всичките пророци, обясни им казаното за Него в цялото Писание.28Вече бяха приближили селото, в което отиваха, и Той даваше вид, че иска да продължи пътя Си.29Но те Го задържаха, като казваха: „Остани с нас, понеже е привечер и денят превали.“ И Той влезе, за да остане с тях.30А когато Иисус седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи го и им раздаде.31Тогава им се отвориха очите и те Го познаха, но Той стана невидим за тях.32И те си казаха един на друг: „Не гореше ли у нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?“33В същия час станаха, върнаха се в Йерусалим и намериха събрани единадесетте и другите, които бяха с тях.34Те казваха, че Господ наистина е възкръснал и се е явил на Симон. (1 Кор 15:5)35А двамата споделиха за случилото се по пътя и как Го бяха познали, когато разчупваше хляба.
Иисус Христос се явява на апостолите в Йерусалим
36Докато те говореха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: „Мир ви нося!“ (Мт 28:16; Мк 16:9; Мк 16:14; Йн 20:19; Д А 1:1; Д А 1:6; 1 Кор 15:5)37Смутени и изплашени, те помислиха, че виждат дух. (Мт 14:26; Мк 6:49)38Но Той им рече: „Защо сте така смутени? Защо съмнения изпълват сърцата ви?39Погледнете ръцете и нозете Ми: Аз съм Същият. Пипнете Ме и вижте: духът няма плът и кости, а вие виждате, че имам.“40И като каза това, показа им ръцете и нозете Си.41Но понеже те от радост още не можеха да повярват и се чудеха, Той им рече: „Имате ли тук нещо за ядене?“ (Д А 10:41)42Те Му дадоха късче печена риба и пчелен мед.43Той взе и яде пред тях.44След това им рече: „Това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас – че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Мойсеевия закон, Пророците и Псалмите.“ (Вт 1:1; Д А 3:18; Д А 17:2; Д А 26:22)45Тогава им просветли ума, за да разбират Писанията,46и им рече: „Тъй е писано и тъй трябваше да пострада Христос – да възкръсне от мъртвите на третия ден (Ис 53:1; Ос 6:2)47и да бъдат проповядвани в Негово име покаяние и опрощаване на греховете сред всички народи, като се започне от Йерусалим. (Д А 1:8; Д А 2:38; Д А 17:30)48Вие сте свидетели на това.49И Аз ще изпратя върху вас обещаното от Моя Отец. А вие стойте в град Йерусалим, докато се облечете в сила отгоре.“ (Д А 1:4)
Възнесение на Иисус Христос
50Тогава Иисус ги изведе в околностите на Витания, вдигна ръцете Си и ги благослови. (Мк 16:19; Д А 1:9)51И докато ги благославяше, отдели се от тях и започна да се възнася към небето. (Мк 16:19; Д А 1:9)52А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост. (Д А 1:12)53И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.
Лука 24
Верен
от Veren1А в първия ден на седмицата, много рано сутринта, те дойдоха на гроба, като носеха благоуханните масла, които бяха приготвили.2И намериха камъка преместен от гроба.3И като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус.4И когато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с блестящи дрехи.5И както бяха обзети от страх и навели лицата си към земята, мъжете им казаха: Защо търсите живия между мъртвите?6Няма Го тук, а възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея[1],7като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни хора, да бъде разпънат и на третия ден да възкръснест. 26-46;.8И те си спомниха думите Му.9И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други.10Това бяха Мария Магдалена и Йоана, и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите.11А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.12А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя да лежат само саваните; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.13И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, на шестдесет стадияоколо 11 км далеч от Ерусалим.14И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.15И като се разговаряха и разсъждаваха, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;16но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят.17И им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.18И един от тях на име Клеопа в отговор Му каза: Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш това, което стана там тези дни?19И им каза: Кое? А те Му казаха: Това, което стана с Иисус Назарянина, който беше Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и целия народ;20как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.21А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това.22При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба23и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил живст. 10;.24И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели.25Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророцитест. 44;!26Не трябваше ли Христос да пострада така[2] и да влезе в Своята слава?27И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания[3].28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.29Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях.30И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде.31Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях.32И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?33И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,34да казват: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.35А те разказаха за случилото се по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.36И когато говореха за това, Сам Иисус застана между тях и им каза: Мир вам!37А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.38И Той им каза: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?39Погледнете ръцете Ми и краката Ми – че Аз съм същият; попипайте Ме и вижте, защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.40И като каза това, им показа ръцете и краката Си.41Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене?42И Му дадоха парче печена риба (и парче медена пита).43И взе и яде пред тях.44И им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас[4], че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите[5].45Тогава им отвори ума, за да разберат Писаниятаст. 27;.46И им каза: Така е писано, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден[6],47и че трябва да се проповядва покаяние и опрощаване на греховете в Негово Име на всички народи, като се започне от Ерусалим.48Вие сте свидетели на това.49И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града (Ерусалим), докато се облечете със сила от горе.50И ги заведе до едно място срещу Витания и вдигна ръцете Си и ги благослови.51И като ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе на небето.52И те Му се поклониха и се върнаха в Ерусалим с голяма радост;53и бяха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Амин.)