Влезте безплатно

Лука 23

Библия, нов превод от оригиналните езици



1 Тогава цялото множество хора се вдигна и поведоха Иисус при Пилат. (Мт 27:2; Мт 27:11; Мк 15:1; Йн 18:28) 2 И започнаха да Го обвиняват с думите: „Намерихме, че Този развращава народа ни и забранява да се плаща данък на кесаря*, като казва за Себе Си, че бил Царят Христос.“ (Йн 18:33) 3 А Пилат Го попита: „Ти ли си Царят на юдеите?“ Иисус му отговори: „Ти сам го казваш.“ 4 Тогава Пилат се обърна към първосвещениците* и народа: „Аз не намирам никаква вина у Този Човек.“ (Лк 23:14; Йн 19:5) 5 Но те продължаваха да настояват и казваха, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Юдея, започвайки от Галилея, та дотук. 



6 Пилат, като чу това, попита дали Човекът е галилеец. (Д А 4:27) 7 И като разбра, че е подвластен на Ирод, изпрати Го при Ирод, който по това време също беше в Йерусалим. 8 А Ирод, като видя Иисус, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да го види. Той беше слушал за Него и се надяваше да види някое чудо, което Той ще извърши. (Лк 9:9) 9 Той Му задаваше много въпроси, но Иисус нищо не му отговаряше. 10 Присъстваха и първосвещениците* и книжниците*, които яростно Го обвиняваха. 11 А Ирод, след като Го унизи и подигра заедно с войниците си, облече Го във великолепна дреха и Го отпрати отново при Пилат. 12 И в този ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже преди бяха враждебни един към друг. 



13 А Пилат, като повика първо-свещениците*, началниците и народа, (Мт 27:15; Мк 15:6; Йн 18:38) 14 им каза: „Доведохте ми Този Човек, понеже развращавал народа. И ето аз Го разпитах пред вас и не намерих у Този Човек никаква вина за онова, в което Го обвинявате. (Лк 23:4) 15 А и Ирод не намери, защото Го изпратих и при него. Явно Той не е извършил нищо, което заслужава смърт. 16 Затова след като Го накажа, ще Го пусна.“ 17 А по обичай трябваше да им пуска за празника един затворник. 18 Но целият народ закрещя: „Този Го махни, а ни пусни Варава!“ (Д А 3:13; Д А 13:27) 19 А Варава беше хвърлен в тъмница заради бунт, станал в града, и убийство. 20 Пилат отново заговори, понеже желаеше да пусне Иисус. 21 Но те крещяха: „Разпъни Го! Разпъни!“ 22 Тогава за трети път им рече: „Но какво зло е сторил Той? Не намерих у Него нищо, което да заслужава смърт. Затова след като Го накажа, ще Го пусна.“ (Лк 23:4) 23 Но те продължаваха със силни викове да искат Той да бъде разпънат. И техните викове, подкрепяни от първосвещениците, надделяха. 24 И Пилат реши да бъде, както те искат. 25 Пусна хвърления в тъмница за бунт и убийство, когото те искаха, а Иисус предаде на волята им. 



26 А когато Го поведоха, хванаха някой си Симон Киринеец, който идваше от нива, и сложиха върху него кръста, за да го носи след Иисус. (Мт 27:32; Мк 15:21; Йн 19:17) 27 Следваше Го голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. 28 А Иисус се обърна към тях и рече: „Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за децата си. 29 Понеже наближават дни, когато ще се каже: ‘Блазе на бездетните, на утроби неродили и на гърди некърмили!’ 30 Тогава ще започнат да казват на планините: ‘Паднете върху нас!’, и на хълмовете: ‘Затрупайте ни!’ (Ос 10:8; Отк 6:16) 31 Защото, ако това правят със зеленото дърво, как ще постъпят със сухото?“ 32 Водеха и двама злодеи, за да бъдат погубени с Него. 33 И когато отидоха на мястото, наречено Лобно*, там разпънаха Него и злодеите – единия отдясно, а другия отляво. (Мт 27:33; Мк 15:22; Йн 19:17) 34 Тогава Иисус рече: „Отче, прости им! Те не знаят какво правят.“ А те хвърлиха жребий, за да разделят дрехите Му. (Пс 22:19; Д А 7:60) 35 Народът стоеше и гледаше. Началниците също се присмиваха и говореха: „Други спаси, нека спаси Себе Си, ако Той е Христос, Божият избраник.“ (Пс 22:8) 36 И войниците Му се подиграваха, като идваха до него, поднасяха Му оцет и (Пс 69:22) 37 казваха: „Ако Ти си Царят на юдеите, спаси Себе Си.“ 38 А над Него имаше надпис с гръцки, латински и еврейски букви[1]: „Този е Царят на юдеите“. 39 Един от разпънатите злодеи започна да Го хули с думите: „Ако Ти си Христос, спаси Себе Си и нас!“ 40 А другият му отвърна с укор: „Нима и от Бога не се боиш, щом като си осъден на същото! 41 Спрямо нас е справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си. А Този нищо лошо не е сторил.“ 42 И казваше на Иисус: „Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си!“ 43 А Иисус му отговори: „Истината ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.“ 



44 Беше вече около шестия час* и настана мрак по цялата земя до деветия час*. (Изх 26:31; Ам 8:9; Мт 27:45; Мк 15:33; Йн 19:28) 45 Слънцето потъмня, а храмовата завеса се раздра по средата. 46 Тогава Иисус извика с висок глас: „Отче! В Твоите ръце предавам духа Си.“ И като каза това, издъхна. (Пс 31:6; Д А 7:59) 47 А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: „Наистина, Този Човек е бил праведник.“ (Д А 7:52; Д А 22:14) 48 Целият народ, който се беше събрал на това зрелище и видя станалото, си тръгна, удряйки се в гърди, окайвайки се. 49 А всичките Му познати стояха надалеч и гледаха това заедно с жените, които Го съпровождаха от Галилея. (Лк 8:2) 



50 Имаше един човек на име Йосиф, от юдейския град Ариматея. Той беше съветник, добър и справедлив, (Мт 27:57; Мк 15:42; Йн 19:38) 51 и очакваше Божието царство, не се беше съгласил с решенията и деянията на юдеите. 52 Той дойде при Пилат и измоли тялото на Иисус. 53 И като Го сне, обви Го в плащаница* и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не бе полаган. 54 Този ден беше петък* и настъпваше събота. 55 След Йосиф вървяха жените, които бяха дошли с Иисус от Галилея. Те видяха гроба и как бе положено тялото Му. 56 Когато се върнаха, приготвиха благовония и миро. И в съботата си починаха, както повелява Законът. (Изх 20:10; Вт 5:14) 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Лука 23

Верен

1 Тогава цялото тяхно множество стана и Го заведе при Пилат. 2 И започнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме Този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на императора, като казва за Себе Си, че е Христос, Цар. 3 А Пилат Го попита и каза: Ти ли си юдейският Цар? А Той в отговор му каза: Ти казваш. 4 И Пилат каза на главните свещеници и на множествата: Аз не намирам никаква вина в този Човек[1]. 5 А те още по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, защото поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал до тук. 6 А Пилат, като чу за Галилея, попита дали Човекът е галилеянин. 7 И като узна, че е от областта на Ирод, Го изпрати при Ирод, който през тези дни беше също в Ерусалим. 8 А Ирод, като видя Иисус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него. 9 И Го запитваше с много думи, но Той нищо не му отговори. 10 А главните свещеници и книжниците стояха и Го обвиняваха яростно. 11 Но Ирод с войниците си, след като Го унизи и подигра, Го облече във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат. 12 В същия ден Пилат и Ирод се сприятелиха помежду си, защото преди враждуваха един против друг. 13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза: 14 Доведохте ми този Човек като един, който развращава народа; но ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в този Човек никаква вина относно онова, в което Го обвиняватест. 4;; 15 нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас. И ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание. 16 И така, след като Го накажа, ще Го пусна. 17 (А той беше задължен да им пуска за празника по един затворник.) 18 Но те всички изкрещяха в един глас, казвайки: Махни Този и ни пусни Варава; 19 който беше хвърлен в тъмница за някаква размирица, станала в града, и за убийство. 20 И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Иисус. 21 А те крещяха, казвайки: Разпъни Го! Разпъни Го! 22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смъртст. 4;. Затова, след като Го накажа, ще Го пусна. 23 Но те настояваха със силни викове, като искаха да бъде разпънат; и техните викове надделяха. 24 И Пилат реши да бъде, както искат те, 25 и им пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство беше хвърлен в тъмница, а Иисус предаде на волята им. 26 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон от Киринея, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Иисус. 27 И Го следваше голямо множество от народ и жени, които плачеха за Него. 28 А Иисус се обърна към тях и каза: Дъщери ерусалимски, не плачете за Мен, а плачете за себе си и за децата си, 29 защото ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили. 30 Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни! 31 Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото? 32 А с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият. 33 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единия от дясната Му страна, а другия – от лявата. 34 А Иисус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий. 35 А народът стоеше и гледаше. Заедно с тях Му се подиграваха и началниците, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник. 36 Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха: 37 Ако Ти си юдейският Цар, избави Сам Себе Си. 38 И над Него имаше и надпис, (написан на гръцки, латински и еврейски): Този е юдейският Цар. 39 И един от увисналите злодеи Го хулеше, казвайки: Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас! 40 А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане? 41 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме направили; а Този не е направил нищо лошо. 42 И каза: (Господи) Иисусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си! 43 А (Иисус) му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая. 44 И беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия часот пладне до около 3 ч. следобед, 45 когато слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата. 46 И Иисус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна. 47 А стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този Човек беше праведен. 48 И целите множества, които се бяха събрали на това зрелище, като видяха какво стана, се връщаха, като се биеха в гърди. 49 А всички Негови познати и жените, които Го бяха следвали от Галилея[2], стояха надалеч и гледаха това. 50 И ето, един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен, 51 който не се беше съгласил с решението и делото им – от юдейския град Ариматея – който и сам очакваше Божието царство, 52 отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус. 53 И като Го свали, Го обви с плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не беше полаган. 54 Това беше денят на приготовлението и съботата настъпваше. 55 А жените, които бяха дошли с Него от Галилея[3], вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му. 56 И като се върнаха, приготвиха благоуханни масла и миро; и в съботата си почиваха според заповедта. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.