Влезте безплатно

Лука 18

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society
1 Иисус им показа с притча, че трябва винаги да се молят и да не падат духом, 2 като рече: „В един град имаше съдия, който нито от Бога се боеше, нито от човек се срамуваше. (Лк 11:5) 3 В същия град имаше една вдовица. Тя все идваше при него и казваше: „Защити ме от моя противник!“ 4 Той дълго време не искаше, но после си рече: „Макар и от Бога да не се боя, и от човек да не се срамувам, 5 понеже тази вдовица ми досажда, ще я защитя. Иначе постоянно ще идва да ме безпокои“.“ 6 Тогава Господ рече: „Чуйте какво казва този неправеден съдия! 7 А нима Бог ще се забави да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем? 8 Казвам ви, ще ги защити много скоро! Но когато дойде Синът човешки, ще намери ли вяра на земята?“ 9 На онези пък, които бяха уверени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча: 10 „Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар. 11 Фарисеят застана и се молеше така в себе си: „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедници, прелюбодейци, или като този митар, 12 постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобивам.“ (Лк 5:33; Лк 11:42) 13 А митарят стоеше назад. Той не смееше дори да повдигне очи към небето, а се удряше в гърдите и казваше: „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“ 14 Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан повече, отколкото онзи. Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъди въздигнат.“ (Мт 23:12; Лк 14:11; 1 Пет 5:6) 15 Донасяха при Него и деца, за да положи ръка върху тях. Но учениците, като видяха това, ги възпираха. (Мт 18:3; Мт 19:13; Мк 10:13) 16 Тогава Иисус повика децата и рече: „Оставете децата да идват при Мене и не им пречете. Защото на такива е Божието царство. 17 Истината ви казвам: който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него.“ 18 Някакъв началник Го попита: „Учителю благ, какво да извърша, за да наследя вечен живот?“ (Мт 19:16; Мк 10:17; Лк 10:25) 19 Иисус му рече: „Защо ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог. 20 Знаеш заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не свидетелствай лъжливо, почитай баща си и майка си.“ (Изх 20:12; Вт 5:16) 21 А той отговори: „Всичко това съм спазвал от младини.“ 22 Като чу това, Иисус му каза: „Още едно не ти достига. Всичко, което имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето. Тогава ела и върви след Мене.“ (Лк 12:33; Д А 2:45; Д А 4:34) 23 А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат. 24 Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: „Колко мъчно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство! 25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“ 26 Като чуха това, рекоха: „А кой може да се спаси?“ 27 Иисус отговори: „Невъзможното за хората е възможно за Бога.“ 28 Тогава Петър каза: „Ето ние оставихме всичко и Те последвахме.“ 29 А Той им рече: „Истината ви казвам: няма никой, който е оставил къща, родители, братя, сестри, жена или деца заради Божието царство (Лк 14:26) 30 и да не получи много повече в днешно време, а в идващия век – вечен живот.“ 31 И като повика при Себе Си дванадесетте ученици, Иисус им рече: „Ето отиваме в Йерусалим и ще се изпълни всичко, писано чрез пророците за Сина човешки. (Мт 20:17; Мк 10:32; Лк 9:51; Лк 13:22; Лк 19:28) 32 Защото ще Го предадат на езичниците, ще Го поругаят, ще Го оскърбят и оплюят, (Лк 9:22; Лк 9:44; Лк 17:25; Лк 24:7; Лк 24:26; Лк 24:46) 33 ще Го бичуват и убият. И на третия ден ще възкръсне.“ 34 Но от това те нищо не разбраха. Тези думи бяха неясни за тях и те не знаеха за какво им говори. 35 Когато Иисус се приближаваше към Йерихон, един слепец седеше край пътя и просеше. (Мт 20:29; Мк 10:46) 36 И като чу да минава край него народ, той попита какво е това. 37 Казаха му, че Иисус от Назарет минава. 38 Тогава той извика: „Иисусе, Сине Давидов, смили се над мене!“ 39 Тези, които вървяха напред, го смъмриха да мълчи, но той още по-силно завика: „Сине Давидов, смили се над мене!“ 40 Иисус се спря и заповяда да го доведат при Него. А когато онзи се приближи до Него, го попита: 41 „Какво искаш да сторя за тебе?“ Той отвърна: „Господи, да прогледна.“ 42 Иисус му рече: „Прогледни! Твоята вяра те спаси.“ (Лк 7:50; Лк 8:48; Лк 17:19) 43 И той веднага прогледна и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, отдаде възхвала на Бога. 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Лука 18

Верен

от Veren
1 Каза им и една притча за това, че трябва винаги да се молят и да не се уморяват, като каза: 2 В един град имаше един съдия, който не се боеше от Бога и човека не зачиташе. 3 В същия град имаше една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми! 4 Но той за известно време не искаше. Но после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и хората не зачитам, 5 пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще ѝ отдам правото, да не би да ме измори с непрекъснатото си идване. 6 И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия! 7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, и ще се бави ли спрямо тях? 8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Но когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята? 9 Също и на онези, които разчитаха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча: 10 Двама души: единият фарисей, а другият бирник, се изкачиха в храма да се помолят. 11 Фарисеят, като се изправи, се молеше в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедни, прелюбодейци, също и като този бирник. 12 Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия. 13 А бирникът, като стоеше надалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, а се биеше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мен, грешника. 14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен. 15 Донесоха още при Него малките си деца, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, ги смъмриха. 16 Но Иисус ги повика и каза: Оставете децата да дойдат при Мен и не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство. 17 Истина ви казвам: който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него. 18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот? 19 А Иисус му каза: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Един, Бог. 20 Знаеш заповедите: „Не прелюбодействай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствай; почитай баща си и майка си.“ 21 А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си. 22 Иисус, като чу, му каза: Едно още не ти достига. Продай всичко, което имаш, и го раздай на бедните, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай. 23 А той, като чу това, много се наскърби, защото беше твърде богат. 24 И Иисус, като го видя, че много се наскърби, каза: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство! 25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. 26 А онези, които чуха това, казаха: Тогава кой може да се спаси? 27 А Той каза: Невъзможното за хората е възможно за Бога. 28 А Петър каза: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. 29 А Той им каза: Истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща или родители, или братя, или жена, или деца заради Божието царство, 30 и който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идващия свят – вечен живот. 31 И като взе дванадесетте при Себе Си, им каза: Ето, изкачваме се към Ерусалим и всичко, което е писано чрез пророците за Човешкия Син, ще се изпълни, 32 защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се подиграят с Него и ще Го оскърбят, и ще Го заплюят, 33 и ще Го бият, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. 34 Но те не разбираха нищо от това; тази дума беше скрита за тях и те не разбираха това, което се казваше. 35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси. 36 И като чу, че минава народ, попита какво е това. 37 И му казаха, че Иисус Назарянинът минава. 38 Тогава той извика, като каза: Иисусе, Сине Давидов, смили се над мен! 39 А тези, които вървяха отпред, го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен! 40 И така, Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато онзи се приближи, Той го попита: 41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам. 42 Иисус му каза: Прогледай! Твоята вяра те изцели[1]. 43 И той веднага прогледа и Го последва, като славеше Бога. И целият народ, като видя това, въздаде хвала на Бога. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.