1След това Иисус влезе в Йерихон и тръгна през града.2И ето един човек на име Закхей, който беше началник на митарите и богат,3искаше да види кой е Иисус, но не можеше от народа, защото беше нисък на ръст.4Затова се затича напред, качи се на една смокиня, за да Го види, тъй като Той щеше да мине оттам.5Когато Иисус дойде до това място, погледна нагоре, видя го и му каза: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.“6И той бързо слезе и Го прие с радост.7Всички, като видяха това, зароптаха и казваха: „Отби се при грешен човек.“8А Закхей пристъпи и рече на Господ: „Ето половината от имота си, Господи, давам на сиромаси; ако пък от някого съм взел нещо чрез измама, ще го върна четворно.“9Тогава Иисус рече за него: „Днес домът на този човек получи спасение, защото и той е син на Авраам.10Синът човешки дойде да потърси и спаси погиналото.“ (Мт 18:11)
Притча за десетте слуги
11И докато те слушаха думите Му, Иисус продължи с една притча, тъй като беше близо до Йерусалим и те мислеха, че сега ще се открие Божието царство. (Мт 25:14; Д А 1:6)12Той каза: „Един благороден човек се отправи за далечна страна, за да получи царска власт и да се върне.13И като повика десетима свои слуги, даде им десет мини и им рече: „Вложете ги в нещо, докато се върна.“14Но съгражданите му го мразеха и изпратиха след него пратеници, които да известят: „Не искаме той да царува над нас.“15Когато той се завърна с царска власт, каза да повикат онези слуги, на които бе дал парите, за да узнае кой какво е припечелил.16Дойде първият и рече: „Господарю, твоята мина припечели десет мини.“17Той му рече: „Хубаво си направил, ти си добър слуга! Понеже беше верен в толкова малко, бъди властник над десет града.“18Дойде вторият и каза: „Господарю, твоята мина принесе пет мини.“19Рече и на него: „И ти бъди над пет града.“20Дойде и друг и каза: „Господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа.21Боях се от тебе, защото си жесток човек: взимаш, което не си оставял, и жънеш, което не си посял.“22Господарят му рече: „С твоите уста ще те съдя, лукави рабе! Ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм оставял, и жъна, което не съм посял.23Тогава защо не даде парите ми на лихварите, та когато аз дойда, да ги получа с лихва?“24И рече на присъстващите: „Вземете от него мината и я дайте на онзи, който има десет мини.“25Те му рекоха: „Господарю, той има десет мини!“26Но той отвърна: „Казвам ви, на всеки, който има, ще се даде, а от онзи, който няма, ще се отнеме и това, което има. (Мт 13:12; Мт 25:29; Мк 4:25; Лк 8:18)27А онези мои врагове, които не поискаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мене“.“
Влизане на Иисус Христос в Йерусалим
28Като каза това, Иисус тръгна нататък по пътя за Йерусалим. (Мт 21:1; Мк 11:1; Лк 9:51; Лк 13:22; Лк 17:11; Лк 18:31; Йн 12:12)29А когато наближи до Витфагия и Витания при планината, наричана Елеон, изпрати двама от учениците Си, (Мт 21:1; Йн 12:12)30като им каза: „Идете в отсрещното село. Като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го доведете.31И ако някой ви попита защо го отвързвате, кажете му тъй: „То е нужно на Господа“.“32Изпратените отидоха и намериха всичко така, както им бе рекъл. (Лк 22:13)33А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: „Защо отвързвате ослето?“34Те отговориха: „То е нужно на Господа.“35Тогава го доведоха при Иисус, намятаха дрехите си върху ослето и помогнаха на Иисус да се качи на него.36И докато Той минаваше, постилаха дрехите си по пътя.37А когато беше вече близо и преваляше Елеонската планина, цялото множество ученици радостно започнаха с висок глас да славят Бога за всички чудеса, които бяха видели,38и казваха: „Благословен е Царят, Идващият в името на Господа! Мир на небето и слава във висините!“ (Пс 118:26; Лк 2:14; Лк 13:35)39Някои от фарисеите сред народа Му рекоха: „Учителю, възпри учениците Си!“40Но Той отвърна: „Казвам ви, че ако тези млъкнат, камъните ще завикат.“41А когато наближи и видя града, заплака за него (Лк 21:5; Лк 21:20)42и рече: „Да беше и ти узнал поне в този ден какво ти носи мир! Но сега това е скрито от очите ти.43Защото ще настанат за тебе дни, когато враговете ти ще те заградят с окопи, ще те обкръжат и отвсякъде ще те притиснат.44И ще съсипят тебе, и децата ти ще избият, и няма да оставят в тебе камък върху камък, защото ти не узна времето, когато Бог те посети.“
Изгонване на търговците от храма
45И като влезе в храма, започна да гони онези, които продаваха и купуваха в него. (Мт 21:12; Мк 11:15; Йн 2:13; Йн 2:14)46Тогава им рече: „Писано е: „Домът Ми е дом за молитва“, а вие го превърнахте в разбойнически вертеп.“ (Ис 56:7; Ер 7:11)47И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците, книжниците и народните стареи търсеха как да Го погубят. (Мт 26:55; Мк 11:18; Лк 20:19; Лк 21:37; Лк 22:2; Лк 22:53; Д А 5:26)48Но не знаеха какво да сторят, защото целият народ се бе струпал около Него да Го слуша.
Лука 19
Верен
от Veren1След това Иисус влезе в Ерихон и минаваше през града.2И ето, един човек на име Закхей, който беше началник на бирниците и беше богат,3искаше да види Иисус кой е, но не можеше поради множеството, защото беше малък на ръст.4И се завтече напред и се покачи на една смокиня, за да Го види; защото щеше да мине през онзи път.5Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна у дома ти.6И той побърза да слезе и Го прие с радост.7И като видяха това, всички негодуваха, казвайки: При грешен човек влезе да отседне.8А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето давам половината от имота си на бедните и ако някак съм ограбил някого несправедливо, му връщам четворно.9И Иисус му каза: Днес стана спасение на този дом; защото и този е син на Авраам.10Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси изгубеното.11И като слушаха това, Той прибави и още една притча, защото беше близо до Ерусалим, и защото те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.12Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царство и да се върне.13И като повика десет от слугите си, им даде десет мнаси; и им каза: Търгувайте, докато дойда.14Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Ние не искаме този да царува над нас.15А като получи царството и се върна, заповяда да му повикат онези слуги, на които беше дал парите, за да узнае кой какво е припечелил чрез търгуване.16Дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.17И той му каза: Хубаво, добри слуго! Понеже се показа верен в твърде малкото, имай власт над десет града.18Дойде и вторият и каза: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.19И на него каза: Бъди и ти над пет града.20Дойде и друг и каза: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа,21защото се боях от теб, понеже си строг човек: взимаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.22Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който взимам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;23тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?24И каза на присъстващите: Вземете от него мнасата и я дайте на този, който има десет мнаси!25Казаха му: Господарю, той има вече десет мнаси!26Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.27А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, ги доведете тук и ги посечете пред мен.28И като каза това, Иисус продължи напред, изкачвайки се за Ерусалим.29И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, изпрати двама от учениците, като им каза:30Идете в селото, което е срещу вас, където, като влизате, ще намерите едно магаренце вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.31И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? – кажете така: На Господа трябва.32И изпратените отидоха и намериха, както им беше казал.33И като отвързаха магаренцето, стопаните му им рекоха: Защо отвързвате магаренцето?34А те казаха: На Господа трябва.35И го докараха при Иисус и като наметнаха дрехите си на магаренцето, качиха Иисус.36И Той като минаваше, хората постилаха дрехите си по пътя.37И когато вече се приближаваше до превала на Елеонския хълм, цялото множество ученици започнаха да се радват и със силен глас да славят Бога за всичките чудеса, които бяха видели, казвайки:38Благословен Царят, който иде в Господното Име! Мир на небето и слава във висините!39А някои от фарисеите сред множеството Му казаха: Учителю, смъмри учениците Си!40И Той в отговор каза: Казвам ви, че ако тези млъкнат, то камъните ще извикат.41И като се приближи и видя града, плака за него и каза:42Да беше знаел ти, да, и ти, поне в този (твой) ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти.43Защото ще дойдат върху теб дни, когато твоите неприятели ще издигнат насипи около теб, ще те обсадят, ще те притеснят отвред44и ще сравнят със земята и теб, и децата ти в теб, и няма да оставят в теб камък върху камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.45И като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, като им казваше:46Писано е: „И домът Ми ще бъде молитвен дом“; а вие го направихте „разбойнически вертеп“.47И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят,48но не намираха какво да направят, понеже целият народ се беше прилепил към Него да Го слуша.