Лука 17 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Наставления към учениците

1 Иисус рече на учениците Си: „Не е възможно да не дойдат изкушения, но горко на онзи, чрез когото идват. (Мт 18:6; Мт 18:15; Мт 18:21; Мт 18:22; Мк 9:42)

Мт 18:6Мт 18:15Мт 18:21Мт 18:22Мк 9:42

2 За него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето, отколкото да съблазни един от тези, малките. 3 Бъдете внимателни към себе си! Ако съгреши брат ти, укори го, и ако се покае, прости му. (Мт 18:15; Мт 18:21) 4 И ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти се обърне към тебе и каже: „Разкайвам се“ – прости му!“ 5 Тогава апостолите рекоха на Господ: „Укрепи у нас вярата!“ 6 А Господ отвърна: „Ако имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тази черница: „Изтръгни се и се посади в морето“, и тя би ви послушала. (Мт 17:20; Мт 21:21; Мк 11:23)

Мт 17:20Мт 21:21Мк 11:23

7 Кой от вас, когато се завърне от полето негов слуга – орач или овчар, ще му рече веднага: „Върви, седни на трапезата“? 8 Няма ли да му рече: „Приготви да вечерям, препаши се и ми шетай, докато ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш“? 9 Нима ще благодари на слугата си, че е изпълнил заповедта? Не мисля. 10 Тъй и вие, когато изпълните всичко, което ви е заповядано, казвайте: „Ние сме негодни слуги; извършихме това, което бяхме длъжни да извършим“.“

Излекуване на десет прокажени

11 На път за Йерусалим Иисус минаваше между Самария и Галилея. (Лк 9:51; Лк 13:22; Лк 19:28)

Лк 9:51Лк 13:22Лк 19:28

12 Когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет прокажени. Те се спряха отдалеч 13 и с висок глас извикаха: „Иисусе, Учителю, смили се над нас!“ 14 Той ги видя и им рече: „Идете, покажете се на свещениците!“ И докато отиваха, те се очистиха от проказата. (Лев 14:1; Лк 5:14) 15 Един от тях, като видя, че е изцелен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, 16 и падна по лице пред нозете Му, като Му благодареше. А той беше самарянин. 17 Тогава Иисус рече: „Нали десетимата се очистиха? А къде са останалите деветима? 18 Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат слава на Бога, освен този другородец.“ 19 И му рече: „Стани, иди си! Твоята вяра те спаси.“ (Лк 7:50; Лк 8:48; Лк 18:42)

Лк 7:50Лк 8:48Лк 18:42

За идването на Божието царство

20 Попитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, Иисус им отговори: „Божието царство няма да дойде така, че да бъде забелязано по външни знаци, (Мт 24:23; Мт 24:36; Мт 24:37)

Мт 24:23Мт 24:36Мт 24:37

21 нито ще рекат: „Ето тук е, или пък там.“ Защото, ето Божието царство е вътре у вас^[1].“ 22 Тогава каза на учениците Си: „Ще дойде време, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина човешки, но няма да видите. 23 И ще ви кажат: „Ето тук е или там е!“ Но вие не ходете след тях и не Го търсете! (Мт 24:26) 24 Защото, както светкавицата блясва от единия до другия край на небето, тъй ще бъде и Синът човешки в Своя ден. (Лк 21:27) 25 Но преди това Той трябва да понесе много страдания и да бъде отхвърлен от това поколение. (Лк 9:22; Лк 18:32; Лк 24:7)

Лк 9:22Лк 18:32Лк 24:7

26 И както беше в дните на Ной, така ще бъде и в дните на Сина човешки: (Бит 6:5; Мт 24:37) 27 ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до онзи ден, в който Ной влезе в ковчега. Тогава дойде потопът и погуби всички. (Бит 7:6) 28 Или както беше в дните на Лот: ядяха и пиеха, купуваха и продаваха, садяха и строяха. (Бит 19:1) 29 Но в деня, в който Лот напусна Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички. 30 Тъй ще бъде и в деня, когато се яви Синът човешки. 31 В този ден ако някой бъде на покрива, а нещата му – в къщи, да не слиза да ги взима! Ако пък някой е на полето, да не се обръща назад! (Мт 24:17; Мк 13:15) 32 Спомняйте си за жената на Лот! (Бит 19:26) 33 Който поиска да спаси живота си, ще го погуби; а който го погуби, ще го спаси. (Мт 10:39; Мт 16:25; Мк 8:35; Лк 9:24; Йн 12:25)

Мт 10:39Мт 16:25Мк 8:35Лк 9:24Йн 12:25

34 Казвам ви: в онази нощ двама ще бъдат в една постеля – единия ще вземат, а другия ще оставят. (Мт 24:40) 35 Две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят. 36 Двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят^[2].“ 37 Те го попитаха: „Къде ще е това, Господи?“ А Той им рече: „Където бъде трупът, там ще се съберат и орлите.“ (Мт 24:28)

Верен

от Veren

1 И каза на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото идват! 2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на шията му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни^[1] един от тези малките. 3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му. 4 И седем пъти на ден ако ти съгреши и седем пъти се обърне към теб и каже: Покайвам се! – прощавай му. 5 И апостолите рекоха на Господа: Прибави ни вяра. 6 А Господ каза: Ако имате вяра колкото синапено зърно, щяхте да кажете на тази черница: Изкорени се и се насади в морето; и тя щеше да послуша. 7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му каже веднага, щом си дойде от нива: Ела и седни да ядеш? 8 Няма ли вместо това да му каже: Приготви нещо да вечерям, препаши се и ми пошетай, докато ям и пия, а ти ще ядеш и пиеш след това? 9 Нима ще благодари на слугата за това, че е свършил каквото е било заповядано? (Не мисля.) 10 Също така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим. 11 И при пътуването Си към Ерусалим Той минаваше между Самария и Галилея. 12 И когато влизаше в едно село, Го срещнаха десет души прокажени, които, като се спряха надалеч, 13 извикаха със силен глас, казвайки: Иисусе, Наставниче, смили се над нас! 14 И като ги видя, им каза: Идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, се очистиха. 15 А един от тях, като видя, че е изцелен, се върна и със силен глас славеше Бога, 16 и падна на лице при краката на Иисус, и Му благодареше. И той беше самарянин. 17 А Иисус в отговор му каза: Нали се очистиха десетимата? А къде са деветимата? 18 Не се ли намериха и други да се върнат и да въздадат слава на Бога освен този другоплеменник? 19 И му каза: Стани и си иди; твоята вяра те изцели^[2]. 20 А когато беше попитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, Иисус в отговор им каза: Божието царство не идва така, че да се забелязва; 21 нито ще кажат: Ето, тук или там – защото, ето, Божието царство е сред вас. 22 И каза на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите. 23 И като ви кажат: Ето, тук или там – да не отидете, нито да тичате след тях. 24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на небето, свети до другия край на небето, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден. 25 Но първо Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от това поколение. 26 И както стана в дните на Ной, така ще бъде и в дните на Човешкия Син: 27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега; и дойде потопът и ги погуби всички. 28 Също така, както стана в дните на Лот: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и строяха; 29 но в деня, когато Лот излезе от Содом, от небето заваляха огън и сяра и погубиха всички. 30 Така ще бъде и в деня, когато ще се яви Човешкият Син. 31 В онзи ден, който се намери на покрива на къщата, а вещите му са вкъщи, да не слиза да ги взима; и който е на полето, той също да не се обръща назад. 32 Помнете жената на Лот. 33 Който иска да спечели живота си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го запази. 34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло: единият ще се вземе, а другият ще се остави. 35 Две жени ще мелят заедно: едната ще се вземе, а другата ще се остави. 36 (Двама ще бъдат на нива: единият ще се вземе, а другият ще се остави.) 37 Отговориха Му, като казаха: Къде, Господи? А Той им каза: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.