1Слово на Господа, което беше отправено към Йоил, син на Ватуил:2„Изслушайте това, старци, и внимавайте, всички земни жители: такова нещо ставало ли е във ваши дни или в дните на предците ви?3Разказвайте за него на децата си; а децата ви да разказват на своите деца, а техните деца – на следващото поколение:4Скакалци изпоядоха недоизяденото от гъсеници, червеи и бръмбари. (Вт 28:38; Пс 105:34; Ам 4:9; Ам 7:1; Мал 3:11)5Изтрезнейте, пияници, плачете всички, които се опивате с вино, и ридайте за новото вино, което се отнема от устата ви! (Вт 28:39)6Защото срещу Моята земя потегли за битка силен и безброен народ; зъбите му – лъвски зъби, а челюстите му – като на лъвица. (Ер 46:22)7Той опустоши Моята лоза и пречупи смокинята Ми, обели я до голо и я захвърли; клоните ѝ станаха бели. (Наум 2:3)8Плачи, както млада жена, препасана с вретище*, плаче за младия си съпруг!9Престанаха да се принасят мирни жертви и възлияния в дома на Господа; плачат свещениците, служителите Господни.10Опустошено е полето, тъгуват нивята, защото житото е поразено. Изчезна новото вино, свърши маслиновото масло.11Земеделците са в отчаяние, лозарите ридаят за пшеницата и ечемика, защото цялата жътва по нивите е пропаднала.12Лозата изсъхна, смокинята повехна; нарът, палмата и ябълката – всички дървета в полето изсъхнаха; затова и радостта сред хората изчезна. (Ис 16:10; Ам 4:7)13Облечете се с вретище* и плачете, свещеници! Ридайте, служители на олтара! Влезте и прекарайте нощта във вретища* вие, служители на моя Бог! Защото няма вече мирни жертви, нито всеизгаряния в дома на вашия Бог.14Определете свещен пост, подгответе богослужение, призовете старците и всички жители на тази страна в дома на Господа, вашия Бог – и отправете молитви към Господа. (Йоил 2:15)15О, какъв ден! Ето денят Господен приближи: той ще дойде като гибел от Вседържителя. (Ис 13:6; Ез 30:2)16Нали пред нашите очи отнеха храната, веселието и радостта от дома на нашия Бог?17Посевът изгни под буците, житниците запустяха, хамбарите са порутени, защото няма вече жито.18Как стене добитъкът, мучат говедата, защото няма паша за тях; мъчат се и стадата дребен добитък.19Призовавам Тебе, Господи, защото огън запали степните пасища, пожар изгори всички дървета в полето.20Даже и дивите животни се надяват на Тебе, защото водните потоци пресъхнаха и огънят запали пасищата в степта.
Йоил 1
Верен
1ГОСПОДНОТО слово, което беше към Йоил, сина на Фатуил:2Слушайте това, старейшини, и дайте ухо, всички жители на земята! Ставало ли е такова нещо във вашите дни или в дните на бащите ви?3Разкажете това на синовете си, а синовете ви – на своите синове, а техните синове – на друго поколение.4Каквото остави лапачът, изпояде го скакалецът; и каквото остави скакалецът, изпояде го изедникът, и каквото остави изедникът, изпояде го унищожителят[1].5Събудете се, пияници, и плачете! И ридайте, всички винопийци, за младото вино, защото се отне от устата ви!6Понеже над земята Ми се изкачи народ, силен и безброен. Зъбите му са зъби на лъв и има челюсти на лъвица.7Опустоши лозата Ми и накърши смокините Ми; обели я напълно и я хвърли, пръчките ѝ побеляха.8Плачи като девица, опасана с вретище, за мъжа на младостта си!9Хлебният принос и възлиянието престанаха от дома ГОСПОДЕН; жалеят свещениците, служителите на ГОСПОДА.10Полето е запустяло, земята жалее, защото житото е опустошено, младото вино пресъхна, маслиненото масло изчезна.11Засрамете се, земеделци, и ридайте, лозари, за пшеницата и за ечемика, защото жетвата на полето загина.12Лозата изсъхна и смокинята повехна, нарът, а също палмата и ябълката, всичките полски дървета изсъхнаха; да, пресъхна радостта от човешките синове.13Опашете се и оплаквайте, свещеници, ридайте, служители на олтара! Елате, нощувайте във вретище, служители на моя Бог, защото хлебният принос и възлиянията[2] са задържани от дома на вашия Бог.14Осветете пост, прогласете тържествено събрание, съберете старейшините, всичките жители на страната в дома на ГОСПОДА, нашия Бог, и викайте към ГОСПОДА!15Горко за деня! Защото Денят на ГОСПОДА е близо и ще дойде като опустошение от Всемогъщия.16Не се ли отне храната пред очите ни, радостта и веселието – от дома на нашия Бог?17Семената изгниха под буците си, житниците опустяха, хамбарите се срутиха, защото житото изсъхна.18Как стене добитъкът! Чердите говеда се скитат, защото нямат пасбище, и стадата овце също гинат.19ГОСПОДИ, към Теб викам, защото огънят пояде пасбищата на степта и пламъкът изгори всички полски дървета.20И полските животни също реват към Теб, защото пресъхнаха водните потоци и огън пояде пасбищата на степта.