Йов 29 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Библия, нов превод от оригиналните езици

Йов се обръща към Бога. Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила

1 Тогава Йов продължи своето слово и каза: 2 „О, да бях, както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше, 3 когато светилото Му светеше над главата ми и под Неговата светлина вървях спокойно в мрака; 4 когато бях в зрелите си години и Божията закрила беше над моята шатра; (Йов 1:10) 5 когато Всемогъщият беше още с мене и моите деца ме заобикаляха; 6 когато моите стъпки се обливаха с мляко и от маслиновите дървета по скалите се лееха за мене потоци масло! (Йов 20:17) 7 Когато излизах пред градските порти и заемах мястото си на площада, (Прем 8:10) 8 видеха ли ме младите, отдръпваха се, а старите ставаха и стояха прави, 9 князете се спираха да говорят и поставяха длан пред устата си, 10 гласът на първенците се сдържаше и езикът им прилепваше към небцето им. 11 Когато някой ме чуваше с ухото си, облажаваше ме, видеше ли ме с око, прославяше ме, 12 защото спасявах бедния, който викаше за помощ, и сирака, който си нямаше човек да му помогне. (Пс 72:12) 13 Благословението на изоставения идваше върху мене и на сърцето на вдовица давах радост. 14 Справедливостта беше моето красиво облекло. Нея раздавах, тя ми беше като наметало и покривало на главата. (Ис 59:17) 15 Аз бях очи за слепия и крак за сакатия, 16 баща бях за сиромаси и внимателно проучвах тъжбата на този, когото не познавах. 17 На беззаконника чупех челюстите и изтръгвах от зъбите му заграбеното. (Пр 30:14) 18 Казвах си: ‘В гнездото си ще почина и дните ми ще бъдат много – като пясъка; 19 коренът ми ще е открит за водата, и росата ще нощува в клоните ми, 20 славата ми няма да остарее с мене, лъкът ми е здраво в ръката ми!’ 21 Слушаха ме и чакаха, и мълчаливо очакваха моя съвет 22 След думите ми те не отговаряха нищо, речта ми се стичаше върху тях като капки. 23 Очакваха ме като ранен дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд. (Вт 32:2) 24 Усмихвах им се, когато бяха унили, и светлото ми лице не помрачаваха. (Пр 16:15) 25 Определях им пътя, седях като цар сред войска и ги ръководех като утешител на плачещи.“

Верен

1 И Йов още продължи беседата си и каза: 2 О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше, 3 когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех; 4 както бях във зрелостта си, и Божият доверен съветили: интимно общуване над шатрата ми беше; 5 когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми – покрай мен; 6 когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло! 7 Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада, 8 младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави; 9 първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си; 10 гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им, 11 защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше; 12 защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник. 13 Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува. 14 Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми – за мантия и за тюрбан. 15 Аз бях очи на слепия, крака на куция. 16 Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия. 17 Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му. 18 Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка, 19 коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува, 20 славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми. 21 Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми. 22 След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса. 23 Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд. 24 Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат. 25 Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.