1Наистина среброто има своя рудна жила и златото има място, където го промиват.2Желязото се добива от земята, от камениста маса се извлича мед в пещ.3Поставя се край на тъмнината и грижливо се търси руда в мрак и смъртна сянка.4Изкопават рудник по места, където крак не е стъпвал, увисват и се клатят далече от човек.5Земята, от която идва храна, е ровена сякаш от огън.6Скалите там са източник на сапфир и златен прах в тях.7Пътеката за там орел не знае, око на ястреб не я е съзирало.8Не е пристъпвал там горд див звяр, лъв не е ходил по нея.9На гранит човек слага ръката си, издъно преобръща планини,10тунели изсича в скалата. Окото му съзира всякаква скъпоценност.11Спира прилива на потоците и скритото изважда на светло.12Но къде се намира мъдростта и къде е мястото на разума? (Екл 7:24; Сир 1:6; Вар 3:15)13Човек не знае нейната цена. Тя не се намира в земята на живите. (Вар 3:29)14Бездната казва: „Не е у мене тя!“ И морето казва: „Не е у мене!“15Не се дава за пречистено злато и не се отмерва сребро като покупна цена за нея. (Прем 7:9)16Не се отмерва за нея офирско злато, нито се купува с карнеол или със сапфир.17Не се равняват с нея злато и кристал; не се разменя за съд от злато.18За корали и планински кристал защо да се говори, тя е повече от бисери.19С нея не се равнява и топазът от Куш; с чисто злато тя не се оценява.20Но откъде идва мъдростта и къде е мястото на разума?21Утаена е тя пред очите на всичко живо, скрита е тя от птиците по небето.22Адът и смъртта казват: „Само с уши сме слушали слух за нея.“23Само Бог знае нейния път и Той познава нейното място, (Вар 3:32)24защото Той прониква със Своя взор до краищата на земята и вижда всичко под цялото небе. (Йов 36:27; Пр 8:27; Ис 40:12)25Когато Той определяше тежестта на вятъра и отреждаше мярка за водата,26когато даваше наредбата за дъжда и пътя за гръмотевичната мълния,27тогава Той я видя и установи, уреди я и я изпита. (Сир 1:9)28Тогава каза на човека: „Ето страхът пред Господа – това е мъдростта, а отбягването от злото е разум.“ (Пс 111:10; Пр 8:13; Пр 9:10)
Йов 28
Верен
1Наистина има рудници за сребро и място за пречистване на злато.2От земята се взема желязо и от камък мед се топи.3Човек е сложил край на тъмнината и издирва скалите докрай в мрака и смъртната сянка.4Отваря шахта далеч от човешко жилище, в места, забравени от човешки крак, висят и се люлеят, от хората далеч.5Земята – от нея идва хлябът, а се разравя като огън.6Скалите ѝ са източника на сапфири и в нея има златен прах –7път, който хищна птица не познава, нито око на сокол е видяло;8гордите зверове не са стъпвали по него, нито лъвът е минавал над него.9На кремъка слага ръка, преобръща планините из основи.10Разсича проломи в скалите, всякакви скъпоценности гледа окото му.11Заприщва водните жили да не сълзят и изважда скритото на светлина.12Но мъдростта къде се добиваст. 23;? И къде е мястото на разума?13Човекът не познава стойността ѝ и тя не се намира в земята на живите.14Бездната казва: Не е в мен. И морето казва: Не е при мен.15Не може да се даде за нея пречистено злато, ни сребро да се претегли като нейна цена.16Не може да се оцени с офирско злато, със скъпоценен оникс и сапфир.17Злато или кристал не могат с нея да се мерят, нито да се размени с произведения от чисто злато.18Корали и кристали няма даже да се споменат, защото стойността на мъдростта е повече от скъпоценни камъни.19Етиопският топаз не може с нея да се мери, нито може да се оцени тя с чисто златост. 18;.20Откъде тогава идва мъдростта? И къде е мястото на разума?21Тя е укрита от очите на всички живи и е скрита от небесните птици.22Авадон и смъртта казват: С ушите си сме чули слух за нея.23Бог разбира пътя ѝ, Той мястото ѝ знае.24Понеже Той гледа до краищата на земята и вижда под цялото небе.25Щом определи тегло на ветровете и претегли с мярка водите,26когато направи закон за дъжда и пътека за светкавицата на гърма,27тогава Той я видя и я обяви; установи я и също я изследва.28И каза на човека: Ето, страхът от Господа, това е мъдрост, отдалечаване от зло е разум.