Вашият браузър е остарял. Ако ERF Bibleserver е много бавен, моля, актуализирайте браузъра си.

Вход
... и използвайте всички функции!

  • Прочетете го1. Mose 3
  • Бележки
  • Етикети
  • Харесвания
  • История
  • Речници
  • План за четене
  • Графики
  • Видеоклипове
  • Специални поводи
  • Дарете
  • Блог
  • Бюлетин
  • Партньор
  • Помощ
  • Контакт
  • Alexa умения
  • За уеб администратори
  • Политика за поверителност
  • Accessibility Statement
  • Общ регламент за защита на данните (GDPR)
  • Правна информация
  • Language: Български
© 2025 ERF
Влезте безплатно

Исая 57

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society
1 Праведникът умира и никой не се трогва от това. Благочестиви хора биват отвличани и никой не забелязва, че злото грабва праведника. 2 Но той е постигнал мир. Ще почиват на леглата си тези, които постъпват правилно. 

Укор към суеверието и идолопоклонството

3 Но приближете се вие, синове на магьосница, рожби на прелюбодеец и на блудница! 4 С кого се подигравате? Срещу кого разтваряте уста, изплезвате език? Не сте ли вие рожби на прегрешение, потомство на лъжа, 5 вие, които сте обзети от ярост, разпалени от развратен огън към идолите, които се тълпите до дъбовете, под всяко раззеленило се дърво, които колите децата край потоци, под скалисти долове? (Ер 2:20) 6 Твоят дял е в гладките камъни на потоците; те, те са твой жребий; дори на тях правиш възлияние и принасяш жертва. Мога ли да бъда доволен от това? 7 Ти слагаш леглото си на висока и величава планина, дори там се изкачваш, за да принесеш жертва. 8 Ти поставяш своя възпоменателен знак зад вратата и стълбата, защото, като се откажеш от Мене, откриваш голотата си и се изкачваш; разширяваш леглото си и се обвързваш с тях, обичаш тяхното легло, откриваш място. 9 Ти ходеше при царя с елей и умножаваше своите мазила, и изпращаше свои пратеници надалече, и се унижаваше до преизподнята. 10 При странстването по своите многобройни пътища ти се уморяваше, но не казваше: „Напразно е, отказвам се!“ Намираше още сила в ръката си, затова не отпадаше. 11 И от кого се уплаши и се страхуваш, та да излъжеш и да не си спомняш за Мене, и да не Ме пазиш в своето сърце? Не съм ли Аз Този, Който замълчах, и то отдавна? И не се ли страхуваш от Мене? 12 Аз ще разкрия твоята правда и твоите дела; те няма да ти бъдат от полза. 13 Могат ли да те спасят твоите тълпи при твоя вик? Вятърът ще грабне всички тях, полъхът ще ги отнесе далече оттук. А който се уповава на Мене, ще наследи земята и ще владее Моята свята планина. (Пс 37:9; Ис 56:7; Ис 60:21; Ис 65:9) 

Наказание и изцеление

14 И заповяда: „Проправяйте, проправяйте, разчистете пътя, махнете препятствията от пътя на Моя народ.“ 15 Защото Всевишният и Възвишеният, Който вечно царува, Чието име е Светият, каза така: „Аз царувам във висините и в светилището. Аз съм със съкрушените и смирените, за да поддържам духа на смирените и да оживявам сърцата на съкрушените. 16 Защото няма вечно да съдя и постоянно да се гневя, иначе всеки дух пред Мене ще погине, както и душите, които Аз сътворих. 17 Аз се разгневих и го поразих заради греха на неговото користолюбие, като се скрих и се разсърдих. Но той упорито продължи пътя на сърцето си. 18 Видях пътищата му и ще го изцеля. И ще го водя, и ще давам утешение на него и на тъгуващите за него. (Изх 15:26; Еф 2:17) 19 Аз съм, Който създавам плода на устните.“ Господ казва: „Мир, мир на далечния и на ближния, и ще го изцеля!“ 20 А грешниците са като развълнувано море, което не може да се успокои и чиито води изхвърлят тиня и кал. (Юда 1:13) 21 Няма мир за грешниците – казва моят Бог. (Ис 48:22) 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Исая 57

Верен

от Veren
1 Праведният загива и никой не взема това присърце; и благочестиви мъже се отнемат от земята и никой не размисля, че праведният се отнема преди злото, 2 влиза в мир. Те почиват на леглата си, всеки, който ходи в правотата си. 3 А вие, приближете се тук, синове на врачка, потомство на прелюбодеец и на блудница! 4 С кого се подигравате? Срещу кого сте раззинали уста и сте изплезили език? Не сте ли синове на престъпление, потомство на лъжа – 5 вие, които се разпалвате в страст към идолите под всяко зелено дърво, които колите децата в деретата, под цепките на канарите? 6 В гладките камъни на потока е делът ти; те, те са жребият ти. И на тях си изливала възлияния и си принасяла хлебен принос. Мога ли да бъда доволен от това? 7 На висока и издигната планина си сложила леглото си и там си се изкачила, за да колиш жертва. 8 Зад вратата и стълба си поставила спомена си, защото си се открила на друг освен Мен и си се качила, разширила си леглото си и си сключила завет с тях, обикнала си леглото им, огледала си голотата им. 9 Отишла си и при царя с благоуханни масла и си умножила ароматите си, изпратила си посланиците си далеч и си се снижила до Шеол. 10 Уморила си се от дългия път, но не си казала: Напразно е. Намерила си подновена сила, затова не си отпаднала. 11 И от кого си се уплашила и убояла, че да излъжеш и да не си спомниш за Мен, и да не Ме вземеш присърце? Не мълчах ли Аз, и то от много време? А ти не се боиш от Мен. 12 Аз ще известя твоята правда; и делата ти, те няма да те ползват. 13 Когато извикаш, нека те отърват сбирщината на идолите ти! Но вятърът ще ги отнесе всички, един лъх ще ги помете. А който се уповава на Мен, ще наследи земята и ще владее светия Ми хълм. 14 И ще се каже: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, вдигнете спънките от пътя на Моя народ! 15 Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, който обитава вечността, чието Име е Светият: Във високото и свято място обитавам, и при онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушените. 16 Защото няма да се съдя с хората вечно и няма навеки да се гневя, защото духът им би примрял пред Мен, и душите, които Аз съм направил. 17 Заради беззаконието на алчността му се разгневих и го поразих, скрих лицето Си и се разгневих; а той отстъпнически ходеше по пътя на сърцето си. 18 Видях пътищата му и ще го изцеля, и ще го водя, и ще върна утехата на него и на скърбящите му. 19 Аз създавам плода на устните. Мир, мир на далечния и на близкия, казва ГОСПОД, и ще го изцеля[1]. 20 А безбожните са като развълнувано море, защото не може да утихне и водите му изхвърлят тиня и кал. 21 Няма мир за безбожните, казва моят Бог. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.