1Викай с пълно гърло, не се въздържай! Издигни гласа си като тръба и посочи на Моя народ прегрешението му и на потомците на Яков – греховете им!2Те всеки ден Ме търсят и желаят да познават Моя път като народ, който постъпва справедливо и не изоставя Закона на своя Бог. Искат от Мене праведен съд, желаят приближаването до Бога.3„Защо постим, а Ти не виждаш? Смиряваме душите си, а Ти не знаеш?“ Ето през време на вашия пост се отдавате на удоволствия, а изисквате от всичките си работници да работят.4Ето вие постите с кавги и караници и за да поразявате със злосторнически юмрук. Сега не постите, за да бъде чут вашият глас във висините.5Такъв ли е постът, който Аз избрах – ден, в който човек се самоизмъчва, навежда главата си като тръстика и се облича с вретище* и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, приятен на Господа?6Не е ли това постът, който избрах: да разкъсаш оковите на несправедливостта, да свалиш въжето на ярема, да пуснеш на свобода угнетените и да счупиш всеки ярем;7не е ли да отчупиш от хляба си на гладния и да заведеш вкъщи бездомни сиромаси; когато видиш гол, да го облечеш, и да не се криеш от твоя ближен? (Мт 25:34)8Тогава твоята светлина ще се появи като утринна зора и твоите рани бързо ще заздравеят. И твоята правда ще върви пред тебе и славата на Господа ще обгражда своя път. (Ис 52:12)9Тогава ще повикаш и Господ ще отговори, ще извикаш за помощ и Той ще каже: „Ето Ме!“ Когато отстраниш от себе си ярема, престанеш да сочиш с пръст и да говориш злобно,10предложиш хляба си на гладния и нахраниш живеещия в нищета, тогава твоята светлина ще изгрее в тъмнината и твоят мрак ще бъде като пладне.11И Господ ще те води непрестанно и ще утолява глада на твоята душа в неплодородни степи, и ще дава сила на твоите кости, и ще бъдеш като напоена градина и като извор, чиито води не се скриват.12И твоите потомци ще застроят вековните развалини: отново ще издигнеш това, което стои разрушено от много поколения, и ще те наричат зазиждащ пукнатини на градските стени, възстановител на пътищата за хората, които живеят. (Ис 61:4)13Ако заради съботата възпираш краката си да изпълняват твоите работи в Моя свят ден и наричаш съботата радост, свята за Господа, почитана, и я почиташ така, че не ходиш по своите пътища, не си гледаш своите работи и не говориш празни думи, (Ис 56:2)14тогава ще имаш радост заради Господа, ще те възкача на земните висини и ще ти дам за храна наследството на Яков, твоя отец, защото устата на Господа каза това.
Исая 58
Верен
1Извикай с цяло гърло, не се щади; издигни гласа си като тръба и заяви на народа Ми отстъплението им и на якововия дом – греховете им.2При все това те Ме търсят всеки ден и искат да познават пътищата Ми, като народ, който върши правда и не е оставил постановлението на своя Бог. Те искат от Мен праведни присъди и желаят близостта на Бога.3Защо постим, а Ти не виждаш? Защо смиряваме душата си, а Ти не обръщаш внимание? Ето, в деня на постите си вие се предавате на делата си и потискате всичките си работници.4Ето, вие постите за препирня и караница и за да удряте с безбожен юмрук. Днес не постите, за да се чуе във висините гласът ви.5Такъв ли е постът, който Аз съм избрал – ден, в който човек да смирява душата си? Да навежда главата си като тръстика и да си постила вретище и пепел? Това ли наричаш пост и ден, угоден на ГОСПОДА?6Не е ли това постът, който Аз съм избрал – да се развързват връзките на безбожието, да се разхлабват възлите на ярема, да се пускат на свобода угнетените и да разчупите всеки ярем?7Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да заведеш в дом сиромаси без покрив? Когато видиш гол, да го обличаш и да не се криеш от своите еднокръвни?8Тогава светлината ти ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще процъфти. Правдата ти ще върви пред теб и славата ГОСПОДНА ще ти бъде задна стража.9Тогава ще викаш и ГОСПОД ще отговаря. Ще извикаш и Той ще каже: Ето Ме! Ако махнеш отсред себе си ярема, соченето с пръст и злите думи,10ако раздаваш хляба[1] си на гладния и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще грее в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне[2].11ГОСПОД ще те води постоянно, ще насища душата ти в суша и ще дава сила на костите ти, и ти ще бъдеш като напоявана градина и като воден извор, чиито води не пресъхват.12И идващите от теб ще съградят отдавна запустелите места, ще изправиш основите на много поколения; и ще се наречеш възстановител на развалините, възобновител на пътища за живеене.13Ако въздържиш крака си за съботата, да не вършиш делата си в светия Ми ден; и наречеш съботата наслада, светия ден на ГОСПОДА – почитаем; и го почиташ, като не следваш своите пътища и не търсиш своите дела, и не говориш своите думи,14тогава ще се наслаждаваш в ГОСПОДА и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята, и ще те храня с наследството на баща ти Яков – защото устата на ГОСПОДА изговори това.