1Този Мелхиседек, цар на Салим, свещеник на Всевишния Бог, който посрещна Авраам, когато той се връщаше, след като бе разбил царете, го благослови, (Бит 14:17)2а Авраам му даде десятък от всичко, което беше взел. Името Мелхиседек означава първо цар на правда, а понеже беше цар на Салим[1], означава още цар на мира.3Няма сведения за баща, майка или родословие, няма сведения нито за началото на дните му, нито за края на живота му, но подобно на Божия Син, той остава завинаги свещеник.4Вижте колко е велик този, на когото дори патриарх Авраам му даде десятък, най-доброто от плячката.5И онези от Левиевите потомци, които приемат свещенство, имат заповед да вземат от народа десятък според Закона, тоест от сънародниците си, въпреки че и те са произлезли от поколението на Авраам. (Чис 18:21)6Но Мелхиседек, макар и да не беше от рода на Левий, взе десятък от Авраам и го благослови – него, който беше получил обещанията.7А безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия.8В единия случай десятъци се събират от смъртни хора, а в другия – от онзи, за когото се свидетелства, че е жив.9И така, може да се каже, че сам Левий, чиито потомци вземат десятък, даде десятък чрез Авраам,10защото беше още нероден в тялото на баща си Авраам, когато той беше посрещнат от Мелхиседек.11И така, ако чрез левитското свещенство се постигаше съвършенство, защото въз основа на него народът получи закона, каква нужда имаше да се издигне друг вид свещеник – според чина на Мелхиседек, а не според чина на Аарон. (Пс 110:4)12Защото, когато се промени свещенството, по необходимост се променя и законът.13А Господ Иисус Христос, за Когото се казва това, принадлежеше на друго племе, от което никой не е служил при жертвеника.14А добре известно е, че нашият Господ произлезе от Юда, за чието племе Мойсей нищо не е говорил за свещенство. (Бит 49:10; Отк 5:5)
Друг Свещеник като Мелхиседек
15Това става още по-ясно, когато по подобие на Мелхиседек се издига друг Свещеник,16Който е станал Първосвещеник не по законовата разпоредба за плътски произход, а по силата на безкраен живот.17Защото Писанието свидетелства: „Ти си свещеник за вечни времена според чина на Мелхиседек.“ (Пс 110:4; Евр 6:20)18А предишната заповед беше отменена заради нейната слабост и безполезност,19защото Законът не доведе нищо до съвършенство, а сега ни се предостави по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога. (Евр 10:1)20И както това стана не без клетва, понеже другите станаха свещеници без клетва,21Иисус обаче стана с клетва чрез Онзи, Който Му каза: „Господ се закле и няма да се разкае: „Ти си свещеник за вечни времена според чина на Мелхиседек[2]“.“ (Пс 110:4; Евр 6:20)22Така също Иисус стана поръчител на по-добър завет. (Евр 8:6)23Другите свещеници бяха много, понеже смъртта им пречеше да продължат служението си,24а Иисус, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което е неизменно.25Затова Той може винаги да спасява онези, които чрез Него идват при Бога, понеже е жив вечно, за да ходатайства за тях.26Ето такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и възвисен по-горе от небесата,27Който няма нужда като първосвещениците всекидневно да принася жертва първо за Своите грехове, а после и за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, когато принесе Себе Си в жертва. (Лев 9:7; Евр 5:3; Евр 9:25; Евр 10:11)28Законът поставя за първосвещеници хора, които са несъвършени, но клетвеното слово, дадено след закона, постави Сина, Който е съвършен за вечни времена.
Евреи 7
Верен
от Veren1Защото този Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраам, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови;2на когото Авраам отдели също и десятък от всичко; който, според значението на името си, е първо цар на правда, а после и цар на Салим, тоест цар на мир;3без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот, а оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник.4Но вижте колко велик беше този, на когото и патриархът Авраам даде десятък от плячкатаст. 2;.5И наистина, онези от Левиевите потомци, които приемат свещенослужението, имат заповед според закона да вземат десятък от народа, тоест от братята си, макар и те да са произлезли от семенниците на Авраам;6той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраам[1] и благослови този, на когото бяха дадени обещанията.7А безспорно по-долният се благославя от по-горния.8И тук десятъкът се взема от смъртни хора, а там – от този, за когото се свидетелства, че живее.9И може да се каже, че сам Леви, който взема десятък, даде десятък чрез Авраам,10защото беше още в семенниците на баща си, когато Мелхиседек го срещна.11И така, ако можеше да има съвършенство чрез левитското свещенство – защото под него народът получи закона – каква нужда е имало още да се издига друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се определя такъв според Аароновия чин?12Защото, като се промени свещенството, по необходимост става и промяна на закона.13Понеже Този, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил при олтара.14Защото е явно, че нашият Господ произлезе от Юда, а за това племе Мойсей не каза нищо относно свещеници.15Това става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседек се издига друг свещеник,16който стана такъв не по закона на плътска заповед, а по силата на един неунищожим живот;17защото се свидетелства: „Ти си свещеник до века според Мелхиседековия чин.“18Защото наистина по-предишната заповед се отменя поради нейната слабост и безполезност –19понеже законът не е усъвършенствал нищо – а се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.20И както това не е станало без заклеване –21защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той – със заклеване от страна на Този, който Му казва: „Господ се закле и няма да се разкае: Ти си свещеник до века!“ –22така Иисус стана Поръчител на един по-добър завет.23При това, свещениците са били много на брой, защото смъртта им е пречела да продължат службата си,24а Той, понеже живее вечно, има свещенство, което не преминава на друг.25Затова и може напълно да спасява онези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях.26Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;27който няма нужда като първосвещениците да принася всеки ден жертви първо за своите грехове, а после за греховете на народа, защото направи това веднъж завинаги, като принесе Себе Си.28Защото законът поставя за първосвещеници хора, които са слаби; но думите на клетвата, която беше след закона, поставят Сина, който е съвършен до века.