1Затова, като не повтаряме началните уроци от Христовото учение, да се стремим към съвършенство. Нека не започваме отново с поучения за отвръщане от безполезни дела и за вяра в Бога, (Евр 9:14)2за кръщения, за възлагане на ръце, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.3И ако Бог позволи, ще постигнем напредък.4Защото онези, които са били просветени във вярата, вкусили са от небесния дар, получили са Светия Дух (Евр 10:26; 2 Пет 2:21)5и след като са почувствали Божието слово, добротата на силите на идващия век,6са отпаднали, не е възможно отново да бъдат обновени чрез покаяние, тъй като у себе си повторно разпъват Божия Син и Го опозоряват.7Земята, която попива изливащия се често върху нея дъжд и ражда растения, полезни за онези, които я обработват, получава Божия благословия,8но ражда ли тръни и бодили, тя е непотребна и я очаква проклятие; а накрая я опожаряват. (Бит 3:17)9Но ние, възлюбени, макар и да говорим така, сме убедени, че сте достойни за по-добри дела, които водят към спасение.10Защото Бог не е несправедлив, та да забрави делото ви и любовта, която показахте към Него, като подпомагахте и подпомагате вярващите.11Ние обаче желаем всеки от вас докрай да проявява еднакво усърдие, за да се сбъдне нашата надежда.12Не бъдете лениви и подражавайте на онези, които чрез вяра и търпение наследяват каквото Бог е обещал.
Божието обещание е надеждно
13Когато Бог даваше обещание на Авраам, Той се закле в Себе Си, понеже нямаше по-висш от Него, в когото да се закълне, (Бит 22:16)14като каза: „Наистина ще те благословя и преблагословя, ще умножа и преумножа потомството ти.“15И така, Авраам, като прояви търпение докрай, получи обещаното.16Хората се кълнат в името на по-висш от тях и клетвата е уверение, че се слага край на всички спорове.17Затова Бог, когато искаше да покаже по-ясно Своята неизменна воля на наследниците на това, което им беше обещал, си послужи с клетва.18Така че чрез две неотменими неща, обещание и клетва, за които не е възможно Бог да е излъгал, да имаме сигурна утеха ние, които потърсихме убежище при Него, за да се хванем здраво за предоставената ни надежда. (Чис 23:19)19Тя е за душата ни като сигурна и здрава котва, която достига до Светая Светих зад завесата на небесния храм, (Лев 16:2; Евр 9:3; Евр 10:20)20където Иисус е влязъл като предтеча за нас, като стана Първосвещеник* за вечни времена според чина на Мелхиседек*. (Пс 110:4; Евр 5:10; Евр 7:17)
Евреи 6
Верен
1Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се обърнем към пълната зрялост, без да полагаме отново за основа покаянието от мъртви дела и вярата в Бога,2учението за умивания, за ръкополагане, за възкресение на мъртвите и за вечен съд.3И това ще направим, ако Бог позволи.4Защото за тези, които веднъж са били осветлени и са опитали от небесния дар, и са станали съпричастни на Светия Дух,5и са опитали доброто Божие слово и силите на бъдещия век,6а са отпаднали, е невъзможно да се обновят за покаяние, като отново разпъват за себе си Божия Син и Го опозоряват.7Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда полезни растения за тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога,8но ако ражда тръни и репеи, е негодна и е близко до проклятие, чийто край е изгаряне.9Но относно вас, възлюбени, макар и да говорим така, ние сме убедени в по-доброто и спасителното.10Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото Име, като послужихте и още служите на светиите.11И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,12да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията.13Защото, когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никой по-голям, в когото да се закълне, се закле в Себе Си, като каза:14„Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“15И така, Авраам с дълготърпение получи обещаното.16Защото, както хората се кълнат в някой по-голям от тях и клетвата, дадена за потвърждение, е край на всеки спор за тях,17така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,18така че чрез две неизменими неща, в които е невъзможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да сграбчим поставената пред нас надежда,19която имаме като здрава и непоколебима котва за душата и която прониква в това, което е вътре, зад завесата,20където Иисус влезе за нас като предшественик и стана Първосвещеник според Мелхиседековия чин до века.