1А Савел одобряваше убийството му. В онези дни настана голямо гонение срещу църквата в Йерусалим и всички, освен апостолите, се разпръснаха по областите на Юдея и Самария. (Д А 1:8; Д А 11:19; Д А 26:10)2Благочестиви мъже погребаха Стефан и много го оплакаха.3Савел пък съсипваше църквата, като влизаше по къщите, влачеше мъже и жени и ги предаваше на затвор. (Д А 9:1; Д А 22:4; Д А 26:9; 1 Кор 15:9; Гал 1:13; Фил 3:6; 1 Тим 1:13)
Дякон Филип в Самария
4А онези, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото. (Д А 11:19)5Филип отиде в един град на Самария и проповядваше там за Христос. (Д А 6:5; Д А 21:8)6Целият народ внимаваше в думите на Филип, като слушаше и гледаше чудесата, които той вършеше:7нечисти духове със силен вик излизаха от мнозина, обхванати от тях, а мнозина парализирани и сакати се изцелиха.8И настана голяма радост в този град.
Симон Магьосникът
9А в града имаше един човек на име Симон. Преди това той правеше магии и смайваше народа на Самария, като се представяше за някакъв велик човек.10Слушаха го всички, мало и голямо, и казваха: „Този е великата Божия сила.“11А го слушаха, защото доста време ги беше смайвал с магиите си.12Но когато повярваха на Филип, който благовестеше за Божието царство и за Иисус Христос, кръщаваха се и мъже, и жени.13Повярва и самият Симон и след като се кръсти, не се отделяше от Филип. И беше смаян, като виждаше големите чудеса и знамения, които се вършеха.14Когато апостолите в Йерусалим чуха, че Самария е приела Божието слово, изпратиха там Петър и Йоан.15Те отидоха при повярвалите и се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух, (Д А 10:44; Д А 19:5)16защото Той не беше слязъл още върху никого от тях, а само бяха кръстени в името на Господ Иисус.17Тогава възлагаха върху тях ръце и те приемаха Светия Дух. (Д А 6:6)18А Симон, като видя, че Светият Дух се дава чрез възлагане на ръцете от апостолите, донесе им пари19и рече: „Дайте и на мене тази власт, та на когото възложа ръце, да приеме Светия Дух.“20Но Петър му отвърна: „Среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че Божият дар се добива с пари.21Ти нямаш дял, нито участие в това дело, защото сърцето ти не е чисто пред Бога.22Покай се за това твое зломислие и се помоли на Бога[1], може би ще ти бъде простен помисълът на твоето сърце.23Защото те виждам изпълнен с люта жлъч и обладан от неправда.“24А Симон отговори: „Вие се помолете на Господа за мене, та дано не ме постигне нищо от това, което казахте.“25Тогава те, след като дадоха своето свидетелство за Господа и възвестиха учението Му, тръгнаха обратно за Йерусалим и благовестяха в много села на Самария.
Филип и етиопецът
26А Господен ангел каза на Филип: „Стани и тръгни на юг по пътя, който води от Йерусалим за Газа и който е пуст.“27Той стана и тръгна. И ето един етиопец, придворен евнух на етиопската царица Кандакия, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Йерусалим на поклонение,28сега се връщаше и, седнал в колесницата, четеше пророк Исаия.29Духът каза на Филип: „Приближи се до тази колесница и върви край нея.“30Филип се затича и като чу, че той чете пророк Исаия, попита: „Разбираш ли това, което четеш?“31Той отговори: „Как бих могъл, ако някой не ме упъти?“ И покани Филип да се качи и да седне при него.32А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Той беше заведен като овца на клане; и както агнето е безгласно пред своя стригач, така и Той не отвори устата Си. (Ис 53:7)33При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но кой ще опише рода Му? Защото се отнема животът Му от земята.“34Тогава евнухът се обърна към Филип: „Кажи ми, моля те, за кого пророкът говори това? За себе си или за някой друг?“35Филип подхвана беседа и като започна от това място в Писанието, благовести му за Иисус.36Както продължаваха по пътя, стигнаха до едно място с вода и евнухът рече: „Ето вода. Какво пречи да се кръстя?“37А Филип му отвърна: „Можеш да се кръстиш, ако вярваш с цялото си сърце.“ Той каза: „Вярвам, че Иисус Христос е Божият Син.“[2]38И заповяда да спрат колесницата. Двамата влязоха във водата – Филип и евнухът. И той го кръсти.39Когато излизаха от водата, Светият Дух слезе върху евнуха, а Господен ангел[3] грабна Филип. Евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си. (3 Цар 18:12; 4 Цар 2:16; Ез 11:24)40А Филип се озова в Азот и после, откъдето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария. (Д А 21:8)
Деяния 8
Верен
1А Савел одобряваше убиването му. И в онзи ден се надигна голямо гонение срещу църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските области.2А благочестиви хора погребаха Стефан и много го оплакваха.3А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и отвличаше мъже и жени, и ги предаваше в тъмница.4А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и благовестяваха словото.5Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христос.6И множествата единодушно внимаваха в това, което им говореше Филип, като слушаха и виждаха знаменията, които вършеше.7Защото нечисти духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и недъгави бяха изцелени.8И голяма радост настана в онзи град.9А имаше един човек на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше народа на Самария, като представяше себе си за нещо голямо,10в когото внимаваха всички – от най-малкия до най-големия – като казваха: Този е великата Божия сила.11И внимаваха в него, понеже дълго време ги беше смайвал с магиите си.12Но когато повярваха на Филип, който благовестяваше за Божието царство и Името на Иисус Христос, се кръщаваха и мъже, и жени.13Самият Симон също повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип и се удивляваше, като гледаше знаменията и великите чудеса, които се вършеха.14А като чуха апостолите, които бяха в Ерусалим, че Самария приела Божието слово, изпратиха там Петър и Йоан,15които, като слязоха, се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух;16защото Той не беше слязъл още върху нито един от тях, а те бяха само кръстени в Името на Иисус Христос.17Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.18А Симон, като видя, че с полагането на ръцете на апостолите се даваше Светият Дух, им донесе пари,19като каза: Дайте и на мен тази власт, така че на когото положа ръце, да приема Светия Дух!20А Петър му каза: Парите ти заедно с теб да погинат, защото си помислил, че Божият дар може да се купи с пари.21Ти нямаш нито участие, нито право в това нещо, защото сърцето ти не е искрено пред Бога.22Затова, покай се от това твое нечестие и се моли на Господа, дано да ти се прости това намерение на сърцето ти;23понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда.24А Симон в отговор каза: Молете се вие на Господа за мен и дано не ме постигне нищо от онова, което казахте.25И след като свидетелстваха и разгласяваха Господното слово, те се върнаха в Ерусалим, като благовестваха в много самарийски села.26А Господен ангел говори на Филип и каза: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.27И той стана и отиде. И ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото ѝ съкровище, беше дошъл в Ерусалим да се поклони28и се връщаше, като седеше в колесницата си и четеше пророк Исая.29А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница.30И Филип се завтече и го чу, като четеше пророк Исая, и каза: Разбираш ли това, което четеш?31А той каза: Как мога, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне с него.32А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Като овца беше заведен на клане; и както агне пред стригача си не издава глас, така не отваря устата Си.33При унижението Му Той беше лишен от праведен съд, а рода Му – кой ще го изкаже? Защото се взе животът Му от земята.“34И скопецът заговори и каза на Филип: Моля ти се, за кого говори това пророкът – за себе си или за някой друг?35А Филип отвори уста и като започна от това писание, му благовести за Иисус.36И като вървяха по пътя, дойдоха до една вода. И скопецът каза: Ето вода, какво ми пречи да се кръстя?37(И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Иисус Христос е Божият Син.)38Тогава заповяда да се спре колесницата и двамата – и Филип, и скопецът – слязоха във водата, и той го кръсти.39А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип и скопецът вече не го видя, а продължи по пътя си с радост.40А Филип се намери в Азот; и като минаваше, проповядваше благовестието по всичките градове, докато стигна в Кесария.