Влезте безплатно

Деяния 7

Библия, нов превод от оригиналните езици



1 Тогава първосвещеникът* попита: „Това тъй ли е?“ 2 А той отговори: „Братя и бащи, чуйте! Бог на славата се бе явил на баща ни Авраам, когато той беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, (Бит 11:31; Д А 7:55; Д А 22:1) 3 и му каза: ‘Напусни твоята земя и рода си и иди в земята, която ще ти покажа.’ 4 Тогава той напусна Халдейската земя и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тази земя, където сега вие живеете. 5 И не му даде в нея наследство ни една стъпка, но обеща да я даде за владение на него и на потомството му след него, макар той още да нямаше дете. (Бит 17:8; Бит 48:4; Вт 2:5) 6 А Бог каза това: ‘Потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя и ще бъдат поробени и угнетени четиристотин години. (Бит 15:13) 7 Но Аз ще съдя онзи народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място.’ (Изх 3:12) 8 И Бог му даде завет за обрязване. От Авраам се роди Исаак и той го обряза на осмия ден. От Исаак се роди Яков, а от Яков пък – дванадесетте патриарси. (Бит 17:10; Бит 21:2; Бит 25:26; Бит 29:31; Бит 35:18) 9 Патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет. Но Бог беше с него, (Бит 37:11; Бит 39:2) 10 избави го от всичките му неволи и му дари благоволение и мъдрост пред фараона, египетския цар. И той го постави за управител на Египет и на целия си дом. (Бит 41:39; Пс 105:21) 11 Тогава настана глад и голяма неволя по цялата египетска и ханаанска земя и нашите прадеди не намираха храна. (Бит 41:54) 12 Като чу, че в Египет имало жито, Яков изпрати прадедите ни за първи път. (Бит 42:1) 13 А на втория път Йосиф се откри на братята си и Йосифовият род стана известен на фараона. (Бит 45:1) 14 Тогава Йосиф изпрати да повикат баща му Яков и целия му род – седемдесет и пет души. (Бит 45:9; Бит 46:27; Изх 1:5) 15 Яков дойде в Египет и се помина там – той и прадедите ни. (Бит 46:1; Бит 49:33) 16 И ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроб, който Авраам бе купил със сребро от синовете на Емор Сихемски. (Бит 23:3; Бит 33:19; Бит 49:29; Бит 50:7; И Н 24:32) 17 Когато наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог с клетва бе дал на Авраам, народът се увеличаваше и се умножаваше в Египет, (Изх 1:7) 18 докато дойде друг цар, който не познаваше Йосиф. 19 Той постъпи коварно с нашия род, като угнетяваше прадедите ни и ги принуждаваше да изхвърлят новородените деца, за да не остават живи. 20 В това време се роди Мойсей, който беше мил на Бога. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом. (Изх 2:1; Евр 11:23) 21 А когато беше изхвърлен, прибра го дъщерята на фараона и си го отгледа като син. 22 Мойсей бе обучен на цялата египетска мъдрост и стана силен в думи и дела. (Лк 24:19) 23 Когато той навърши четиридесет години, дойде му наум да навести своите братя, синовете на Израил. (Изх 2:11) 24 И като видя, че обиждат един от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина. 25 Той се надяваше братята му да разберат, че Бог чрез неговата ръка ще им дари спасение, но те не разбраха. 26 На другия ден дойде, когато те се биеха, и се опита да ги помири с думите: ‘Мъже, вие сте братя! Защо се обиждате един друг?’ 27 Но онзи, който обиждаше своя ближен, го блъсна и попита: ‘Кой те е поставил за надзорник и съдия над нас? (Д А 7:35) 28 Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?’ 29 Заради тези думи Мойсей забегна и стана пришълец в мадиамската земя, където му се родиха двама синове. (Изх 2:22; Изх 18:2) 30 Като се изминаха четиридесет години, яви му се в пустинята на планината Синай Господен ангел в огнения пламък на една къпина. (Изх 3:1) 31 Като видя това видение, Мойсей се учуди; а когато се приближи да разгледа, дойде до него гласът на Господ: 32 ‘Аз съм Бог на твоите прадеди, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.’ Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне. (Мт 22:32; Д А 3:13) 33 А Господ му каза: ‘Събуй обувките от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. 34 Аз видях добре неволите на Своя народ в Египет, чух стенанията му и слязох да го избавя. И сега ела, ще те изпратя в Египет.’ 35 Този Мойсей, когото те бяха отхвърлили с думите: ‘Кой те е поставил за предводител и съдия?’ – него Бог, чрез явилия му се в къпината ангел, изпрати за предводител и избавител. (Изх 2:14; Д А 7:27) 36 Той ги изведе, като правеше чудеса и знамения в египетската земя, в Червено море и в пустинята в продължение на четиридесет години. (Изх 7:3; Изх 14:21; Вт 8:2; Вт 11:3; Вт 34:10) 37 Този е Мойсей, който бе казал на синовете на Израил: ‘Господ, вашият Бог, ще ви издигне измежду братята ви Пророк като мене. Него слушайте!’[1] (Вт 18:15; Д А 3:22) 38 Този е, който по време на събранието[2] в пустинята стоеше с говорещия му ангел на планината Синай и с нашите прадеди, който прие слова за живот, за да ги предаде на нас. (Изх 19:1; Изх 31:18; Вт 5:1; Вт 32:47; Д А 7:53) 39 Но нашите прадеди не искаха да му се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет, (Чис 14:3) 40 като рекоха на Аарон: ‘Направи ни богове, които да вървят пред нас! Защото не знаем какво е станало с този Мойсей, който ни изведе от египетската земя.’ (Изх 32:1; Изх 32:23) 41 И направиха в онези дни телец, принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце. 42 Тогава Бог се отвърна и ги остави да служат на небесните звезди, както е писано в книгата на пророците: ‘На Мене ли, народе на Израил, принасяхте кръвни и безкръвни жертви през четиридесетте години в пустинята? (Ам 5:25) 43 Вие възприехте скинията на Молох и звездата на вашия бог Ремфан – образи, които направихте, за да им се покланяте. Затова ще ви преселя оттатък Вавилон.’ 44 Скинията* на свидетелството беше дадена на нашите прадеди в пустинята, както Онзи, Който беше говорил на Мойсей, му заповяда да я направи – по образец, какъвто беше видял. (Изх 25:9; Изх 33:7) 45 Нея нашите прадеди наследиха и заедно с Иисус[3] внесоха във владенията на онези народи, които Бог беше прогонил от очите на прадедите ни. И тя остана до дните на Давид. (И Н 18:1) 46 Той спечели благоволението на Бога и поиска да съгради жилище на Бога на Яков, (2 Цар 7:1; Пс 132:5) 47 а Соломон Му построи дом. (3 Цар 6:1) 48 Но Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът: (3 Цар 8:27; Д А 17:24) 49 ‘Небето е Мой престол, а земята – подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми построите, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? (Ис 66:1; Мт 5:34) 50 Нали Моята ръка направи всичко това?’ 51 Твърдоглавци! Сърцата ви са корави, а ушите ви не чуват! Вие винаги се противите на Светия Дух – както прадедите ви, тъй и вие. (Ис 63:10) 52 Кого от пророците не преследваха прадедите ви? Те убиха онези, които предизвестиха идването на Праведника, а вие сега станахте Негови предатели и убийци – (2 Лет 36:16; Лк 6:23; Лк 13:34; Д А 3:14; Евр 11:32) 53 вие, които приехте Закона, даден ви чрез ангелите, а не го спазихте.“ (Гал 3:19; Евр 2:2) 



54 Като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него. 55 А Стефан, изпълнен със Светия Дух, погледна към небето и като видя Божията слава и Иисус, застанал отдясно на Бога, 56 рече: „Ето виждам небесата отворени и Сина човешки застанал отдясно на Бога.“ (Мт 26:64; Мк 16:19) 57 Но те закрещяха с висок глас, запушиха ушите си и вкупом се нахвърлиха върху него. 58 Изведоха го вън от града и започнаха да хвърлят камъни върху него. А свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един младеж на име Савел (Д А 22:20) 59 и хвърляха камъни върху Стефан, който се молеше с думите: „Господи Иисусе, приеми духа ми!“ (Лк 23:46) 60 После коленичи и извика с висок глас: „Господи, не им вменявай това за грях!“ И като каза това, почина. (Мт 5:44; Лк 23:34) 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Деяния 7

Верен

1 Тогава първосвещеникът каза: Това така ли е? 2 А той каза: Братя и бащи, чуйте: Бог на славата се яви на нашия отец Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, 3 и му каза: „Излез от отечеството си и от рода си и ела в земята, която ще ти покажа.“ 4 Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам след смъртта на баща му Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете. 5 И не му даде в нея наследство, дори колкото да постави крака си, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, въпреки че той нямаше дете. 6 И Бог му говори така: че неговите потомци ще бъдат пришълци в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години. 7 Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място. 8 И му даде завета на обрязването; и така, Авраам роди Исаак и го обряза в осмия ден; Исаак роди Яков, а Яков – дванадесетте патриарси. 9 А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет, но Бог беше с него 10 и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар, фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом. 11 И настана глад и голямо бедствие по цялата земя на Египет и Ханаан; и бащите ни не намираха прехрана. 12 А Яков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път; 13 и на втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на фараона. 14 И Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род – седемдесет и пет души. 15 И така, Яков слезе в Египет, където умря – той и бащите ни; 16 и ги пренесоха в Сихем, и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил със сребро от синовете на Емор. 17 Но когато наближи времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал на Авраам[1], народът растеше и се умножаваше в Египет, 18 докато се издигна друг цар, който не познаваше Йосиф. 19 Той постъпваше коварно с нашия род и притесняваше бащите ни, като караше да хвърлят кърмачетата им, така че да не остават живи. 20 В това време се роди Мойсей, който беше мил на Бога, и три месеца го отглеждаха в бащиния му дом. 21 А когато го хвърлиха, дъщерята на фараона го взе и го отгледа като свой син. 22 И Мойсей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и в дело. 23 А като навърши четиридесет години, му дойде на сърце да посети братята си, израилтяните. 24 И виждайки един онеправдан, го защити и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина, 25 като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха. 26 На следващия ден той се появи при тях, когато се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо се оскърбявате един друг? 27 А този, който оскърбяваше ближния си, го отблъсна и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас?ст. 35; 28 И мен ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина? 29 Поради тази дума Мойсей побягна и стана пришълец в мадиамската земя, където роди двама сина. 30 И когато минаха четиридесет години, на планината Синай, в огнения пламък на една къпина, му се яви Ангел. 31 И Мойсей, като видя, се удиви на гледката; а когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа: 32 „Аз съм Богът на бащите ти – Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.“ И Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне. 33 И Господ му каза: „Събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. 34 Видях, видях страданието на Моя народ, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“ 35 Този Мойсей, когото бяха отхвърлили, като му казаха: Кой те постави началник и съдия?[2] – него Бог чрез ръката на Ангела, който му се яви в къпината, изпрати и за началник, и за избавител. 36 Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята в продължение на четиридесет години. 37 Това е същият Мойсей, който каза на израилтяните: „Бог ще ви издигне от братята ви Пророк като мен – (Него слушайте).“ 38 Това е онзи, който беше в събранието в пустинята заедно с Ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни; който и прие животворни думи, за да ги предаде на нас. 39 На него нашите бащи не искаха да се покорят, а го отхвърлиха и в сърцата си се обърнаха пак към Египет, 40 като казаха на Аарон: Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото този Мойсей, който ни изведе от египетската земя, не знаем какво му стана. 41 И в онези дни те направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселяха в делото на собствените си ръце. 42 Тогава Бог се отвърна и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: „Доме израилев, на Мен ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята? 43 Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте. Затова ще ви преселя оттатък Вавилон.“ 44 Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, както заповяда Онзи, който каза на Мойсей да я направи по образеца, който беше видял; 45 която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Иисус Навиев във владенията на народите, които Бог изгони пред лицето на нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид, 46 който придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог. 47 А Соломон Му построи дом. 48 Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът: 49 „Небето Ми е престол, а земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мен, казва Господ, или какво е мястото за Моя покой? 50 Не направи ли Моята ръка всичко това?“ 51 Коравовратни и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Светия Дух; както бащите ви, така и вие. 52 Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха онези, които предизвестиха за идването на Праведника, на когото вие сега станахте предатели и убийци – 53 вие, които приехте закона чрез ангелска наредба и не го опазихте. 54 А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби срещу него. 55 А Стефан, като беше пълен със Свети Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Иисус, стоящ отдясно на Бога; 56 и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, стоящ отдясно на Бога. 57 Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха ушите си и единодушно се спуснаха върху него, 58 и го изведоха вън от града, и го замеряха с камъни. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един младеж на име Савел. 59 И хвърляха камъни върху Стефан, който се молеше и казваше: Господи Иисусе, приеми духа ми! 60 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях! И като изрече това, заспа. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.