1А един мъж на име Анания, като продаде с жена си Сапфира имот,2скри от получените пари със знанието на жена си, а една част донесе и сложи пред апостолите.3Но Петър го попита: „Анания, защо Сатана* изпълни сърцето ти да излъжеш Светия Дух и да скриеш цената на нивата?4Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, не разполагаш ли и с парите си? Защо сложи на сърцето си това нещо? Ти излъга не хора, а Бога.“5Като чу тези думи, Анания падна и издъхна. И голям страх обзе всички, които чуха това.6А младежите станаха, покриха го и като го изнесоха, го погребаха.7След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае какво се е случило.8И Петър я попита: „Кажи ми за толкова ли продадохте нивата?“ Тя отговори: „Да, за толкова.“9Но Петър ѝ рече: „Защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето при вратата са онези, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.“ (Изх 17:2; 1 Кор 10:9; Евр 3:7)10Тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа ѝ.11И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.
Други чудеса на апостолите
12Чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса сред народа. И всички прекарваха в единомислие в Соломоновия притвор. (Д А 2:43)13От другите никой не смееше да се допре до тях, а народът ги величаеше.14И все повече вярващи се присъединяваха към Господа – множество мъже и жени, –15тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на легла и носилки, та като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях. (Мк 6:56; Д А 19:11)16Стичаха се в Йерусалим и много хора от околните градове, като донасяха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха.
Апостолите пред синедриона*
17Тогава първосвещеникът* и всички с него, които принадлежаха към садукейската ерес, станаха, изпълнени със завист, (Д А 13:45; Д А 17:5)18заловиха апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. (Д А 12:4; Д А 16:25)19Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и рече:20„Идете, застанете в храма и проповядвайте на народа всичко за този нов живот.“21Те се вслушаха и на разсъмване влязоха в храма да поучават. А първосвещеникът* и тези, които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона* и всички стареи на израилтяните и изпратиха в тъмницата да доведат апостолите.22Слугите отидоха, но не ги намериха в затвора; и като се върнаха, съобщиха:23„Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата. Но като отворихме, не намерихме никого вътре.“24Когато чуха тези думи, първосвещеникът[1], началникът на храмовата стража и другите първосвещеници недоумяваха какво е станало с апостолите.25Но някой дойде и им съобщи: „Ето мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.“26Тогава началникът отиде със стражите и ги доведе, но без насилие, защото се бояха да не бъдат избити с камъни от народа. (Лк 20:6)27Като ги доведоха, изправиха ги в синедриона*. И първосвещеникът* ги попита:28„Не ви ли забранихме строго да поучавате в името на този Човек? А ето изпълнихте Йерусалим с вашето учение и искате кръвта Му да падне върху нас.“ (Д А 4:17)29Петър и апостолите отговориха: „Трябва да се покоряваме повече на Бога, отколкото на човек.30Бог на прадедите ни възкреси Иисус, Когото вие умъртвихте, като Го приковахте на дърво.31Бог с десницата Си Го въздигна за Предводител и Спасител, за да даде на Израил покаяние и прошка на греховете. (Д А 2:33)32За тези събития сме Му свидетели ние и Светият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.“ (Лк 24:47; Д А 1:8)33Като чуха това, обзе ги ярост и замислиха да ги убият.
Съветът на Гамалиил
34Но в синедриона* стана един фарисей* на име Гамалиил, законоучител, уважаван от целия народ, и заповяда да изведат за кратко време апостолите. (Д А 22:3)35А на останалите каза: „Израилтяни, внимавайте какво ще направите с тези хора.36Защото преди време се появи Тевда, който представяше себе си за велик човек, и към него се присъединиха около четиристотин души. Но той бе убит и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезнаха.37След него, когато беше преброяването, се появи Юда Галилееца и увлече след себе си доста народ. Но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха.38И сега ви казвам: оставете тези хора и ги пуснете! Защото ако това намерение или това дело е човешко, ще се разруши;39ако ли пък е от Бога, вие не можете да го разрушите. Затова се пазете да не се окажете и богоборци!“ (2 Лет 13:12; 2 Мак 7:19)40Те го послушаха, повикаха апостолите, биха ги и им заповядаха да не проповядват в името на Иисус. И тогава ги пуснаха. (Д А 4:17)41А те излязоха от синедриона* радостни, че са се удостоили да претърпят опозоряване заради името на Господ Иисус. (Лк 6:22)42И всеки ден в храма и по къщи не преставаха да поучават и да благовестят за Иисус Христос.
Деяния 5
Верен
1А един човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот2и задържа от полученото със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите.3А Петър каза: Анание, защо Сатана изпълни сърцето ти, за да излъжеш Светия Дух и да задържиш от стойността на нивата?4Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоята власт? Защо намисли това нещо в сърцето си? Ти излъга не хора, а Бога.5И Анания, като чу тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.6И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха.7И като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото.8И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя каза: За толкова.9А Петър каза: Защо се съгласихте да изкушите Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са при вратата и ще изнесат и теб.10И тя начаса падна до краката му и издъхна. И когато младежите влязоха, я намериха мъртва; изнесоха я и я погребаха до мъжа ѝ.11И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.12И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа и те всички бяха единодушно в Соломоновата зала;13а от другите никой не смееше да се присъедини към тях. Но народът ги величаеше14и все повече вярващи в Господа се прибавяха, множества от мъже и жени,15така че изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, че като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.16Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим, които носеха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха.17Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него, а именно сектата на садукеите, станаха и се изпълниха със завист,18сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.19Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и каза:20Идете, застанете в храма и говорете на народа всичките думи на този живот.21И те, като чуха това, влязоха на разсъмване в храма и поучаваха. А първосвещеникът и онези, които бяха с него, дойдоха и като свикаха Синедриона и цялото старейшинство на израилевите синове, пратиха в тъмницата, за да доведат апостолите.22Но когато служителите отидоха, не ги намериха в тъмницата и се върнаха, и известиха, като казаха:23Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражарите да стоят вън при вратата, но като отворихме, не намерихме никого вътре.24А когато първосвещеникът, началникът на храмовата стража и главните свещеници чуха тези думи, бяха в недоумение какво ще последва от това.25Но дойде някой и им извести: Ето, мъжете, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.26Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги убият с камъни.27И като ги доведоха, ги поставиха пред Синедриона и първосвещеникът ги попита, като каза:28Не ви ли заповядахме строго да не поучавате в това име? Но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек!29А Петър и апостолите в отговор казаха: На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на хората.30Бог на бащите ни възкреси Иисус, когото вие убихте, като Го приковахте на дърво.31Него Бог с десницата Си възвиси за Княз[1] и Спасител, за да даде покаяние на Израил и опрощаване на греховете.32И ние сме Негови свидетели за тези неща и Светият Дух, когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.33А те, като чуха това, се късаха от яд и възнамеряваха да ги убият.34Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да отведат апостолите навън за малко време;35а на тях каза: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези хора.36Защото преди известно време въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже. Той беше убит и всички, които го следваха, се разпиляха и изчезнаха.37След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването и повлече след себе си доста народ; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.38И сега ви казвам, оттеглете се от тези хора и ги оставете, защото, ако това намерение или това дело е от хора, ще се провали;39но ако е от Бога, няма да можете да го провалите. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.40И те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, им заповядаха да не говорят в Името на Иисус и ги пуснаха.41А те си отидоха от Синедриона радостни, че са били удостоени да претърпят опозоряване за Иисусовото Име.42И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Иисус е Христос.