1Докато те говореха към народа, към тях пристъпиха свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите*.2Ядосани, че те поучават народа и проповядват чрез Иисус[1] възкресение от мъртвите,3заловиха ги и ги задържаха до сутринта, тъй като вече се беше свечерило.4А мнозина от онези, които слушаха проповедта, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди. (Д А 2:41)5На другия ден в Йерусалим се събраха техните първенци, стареи и книжници* –6първосвещеникът* Ана, Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещенически род.7Те ги изправиха в средата и ги разпитваха: „С каква сила или в чие име сторихте това?“ (Мт 21:23)8Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: „Първенци на народа и стареи на Израил! (Лк 12:12)9Ако ние днес сме на разпит заради благодеяние към немощен човек – как той е изцелен,10то нека всички вие и целият народ на Израил знае, че чрез името на Иисус Христос, Назорея, Когото вие разпънахте, но Когото Бог възкреси от мъртвите – чрез Него този стои пред вас здрав. (Д А 3:6)11Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас, зидарите, стана глава на ъгъла. (Пс 118:22; Мт 21:42)12И чрез никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, дадено на хората, чрез което трябва да се спасим.“13И се чудеха, като виждаха смелостта на Петър и Йоан, защото разбраха, че са безкнижни и прости хора. Пък и добре знаеха, че те бяха с Иисус,14но като виждаха изцеления човек да стои с тях, нямаха какво да възразят. (Лк 21:15)15Заповядаха им да излязат извън синедриона* и започнаха да се съвещават помежду си,16казвайки: „Какво да правим с тези хора? Защото на всички, които живеят в Йерусалим, е известно, че наистина чудо стана чрез тях и ние не можем да отречем това. (Йн 11:47)17Но за да не се разгласи още повече сред народа, нека строго ги заплашим да не говорят вече на никого за Този Човек.“ (Д А 5:28; Д А 5:40)18И като ги повикаха, заповядаха им изобщо да не говорят, нито да поучават в името на Иисус.19Но Петър и Йоан им възразиха: „Съдете сами дали е справедливо пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога!20Защото ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули.“ (1 Кор 9:16)21Те ги заплашиха още веднъж и ги пуснаха. Заради народа не намериха как да ги накажат, защото всички прославяха Бога за станалото. (Лк 19:48)22А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
Молитва за Божия подкрепа
23Когато ги пуснаха, апостолите дойдоха при своите и разказаха какво им бяха говорили първосвещениците* и стареите.24А те, като ги изслушаха, всички в един глас извикаха към Бога и казаха: „Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето, земята, морето и всичко, което е в тях. (Изх 20:11; Неем 9:6; Пс 146:6; Д А 14:15; Д А 17:24)25Ти, чрез Светия Дух с устата на баща ни Давид, Твоя служител, си казал: ‘Защо се развълнуваха езическите племена и народите замислиха безсмислени неща? (Пс 2:1)26Надигнаха се земните царе и князете се събраха заедно против Господа и Неговия Помазаник*.’27Защото наистина Ирод и Пилат Понтийски се събраха с езичниците и с израилския народ в този град против Светия Твой Син Иисус, Когото Ти си помазал, (Лк 23:1)28за да сторят това, което Твоето могъщество и Твоята мъдрост са отсъдили да стане. (Д А 2:23)29И сега, Господи, виж техните заплахи и дай на Своите слуги с голяма смелост да проповядват Твоето учение,30като със силата Си помогнеш да стават изцеления, чудеса и знамения чрез името на Светия Твой Син Иисус!“ (Д А 2:43; Д А 14:3; Д А 15:12)31И след като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси; и всички се изпълниха със Светия Дух и смело проповядваха Божието слово.
Обща собственост на благата у първите християни
32Множеството вярващи имаха едно сърце и една душа; и никой не наричаше свое нищо от имота си, а всичко им беше общо. (Д А 2:43)33Апостолите свидетелстваха с голяма сила за възкресението на Господ Иисус Христос[2] и Бог изпращаше голяма благодат върху всички тях. (Д А 1:8)34Сред тях нямаше нито един, който да се нуждае, защото онези, които притежаваха земи или къщи, ги продаваха, донасяха парите от продаденото (Вт 15:4)35и ги слагаха пред апостолите; и се раздаваше на всеки според нуждата. (Лк 12:33; Лк 18:22)36Така Йосия[3], левит, родом от Кипър, наречен от апостолите Варнава, което се превежда „син на утехата“,37имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред апостолите.
Деяния 4
Верен
1И когато те говореха на народа, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите дойдоха при тях,2възмутени за това, че те поучаваха народа и проповядваха в Името на Иисус възкресението от мъртвите.3И те сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража за следващия ден, защото беше вече привечер.4А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.5И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците,6първосвещеникът Анна и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.7И като ги поставиха на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име вие извършихте това?8Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им каза: Началници народни и старейшини,9ако ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той беше изцелен,10нека да знаете всички вие и целият народ Израил, че в Името на Иисус Христос Назарянина, когото вие разпънахте, когото Бог възкреси от мъртвите – в това Име този човек стои пред вас здрав.11Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.12И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между хората, чрез което трябва да се спасим.13А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и бяха вече забелязали, че са неучени и необразовани хора, се чудеха и познаха, че са били с Иисус.14Но като виждаха изцеления човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.15И като им заповядаха да излязат вън от Синедриона, се съвещаваха помежду си,16казвайки: Какво да направим на тези хора, защото на всички ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях, и не можем да го отречем.17Но за да не се разнася повече между народа, нека строго да ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.18И те ги повикаха и им заповядаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Името на Иисус.19Но Петър и Йоан в отговор им казаха: Правилно ли е пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога – вие отсъдете;20защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.21А те, като ги заплашиха още повече, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат заради народа, защото всички славеха Бога за станалото.22Защото човекът, върху когото се извърши това знамение на изцеление, беше на повече от четиридесет години.23И когато ги пуснаха, те отидоха при своите и известиха всичко, което им бяха казали главните свещеници и старейшините.24А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владетелю, Ти си Бог, който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях.25Ти чрез Светия Дух и чрез устата на баща ни Давид, Твоя слуга, си казал: „Защо се разяряваха езичниците и народите намисляха суети?26Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“27Защото наистина против Твоя свят Слуга Иисус, когото Ти си помазал, се събраха в този град и Ирод, и Пилат Понтийски с езичниците и народа на Израил,28за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са предопределили да стане.29И сега, Господи, погледни на техните заплашвания и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,30като Ти простираш ръката Си за изцеление и да стават знамения и чудеса чрез Името на Твоя свят Слуга Иисус[1].31И като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси и всички бяха изпълнени със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.32А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, а всичко им беше общо.33И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Иисус и голяма благодат беше върху всички тях.34А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото,35и я слагаха при краката на апостолите; и се разпределяше на всекиго, според колкото имаше нужда.36Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което се превежда Син на утешение, левит, родом от Кипър,37като имаше нива, я продаде, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.