1В първата година от управлението на Дарий, син на Асуир, по рождение мидиец, който беше поставен за цар над Халдейското царство – (Дан 6:1)2в първата година на неговото царуване аз, Даниил, размишлявах върху свещените книги за броя на годините, възвестени в словото на Господа, отправено към пророк Йеремия: че седемдесет години ще продължи разорението на Йерусалим. (Ер 25:11; Ер 29:10)3И отправих молитвата и молбата си към Господа Бога при спазване на пост, във вретище* и пепел.4Молих се на Господа, своя Бог, изповядах нашата вина с думите: „О, Господи, Ти, Който си велик и пораждаш благоговение, Ти си верен към завета с тези, които Те обичат и които спазват Твоите заповеди! (Лев 26:40; Вт 7:9; Неем 1:5)5Съгрешихме, постъпвахме беззаконно, вършихме нечестиви дела, упорствахме и се отклонихме от Твоите заповеди и от Твоите наредби; (3 Цар 8:47; Вар 1:17)6не слушахме Твоите служители, пророците, които от Твое име говореха на нашите царе и князе, на предците ни и на всички обитатели на страната. (Неем 9:34; Ер 7:25)7Ти, Господи, постъпваш справедливо, а ние носим върху себе си срама – ние, юдеите, жителите на Йерусалим, а и цял Израил: в близост и надалече, по всички страни, където си ги прогонил поради отстъплението им, с което те съгрешиха пред Тебе. (Вт 28:64; Вар 1:15)8Господи, ние носим върху себе си срама, както и нашите царе, князе и предците ни, защото съгрешихме пред Тебе.9А на Господа, нашия Бог, принадлежат милосърдието и прошката, макар че ние се разбунтувахме против Него (Неем 9:17)10и не се водехме по гласа на Господа, нашия Бог, за да постъпваме според Неговите закони, които ни е дал чрез служителите Си – пророците.11Цял Израил наруши Твоя закон и се отклони, за да не се вслушва в Твоя глас. Затова върху нас се струпаха проклятие и клетва, които са написани в Закона на Твоя служител Мойсей, защото съгрешихме пред Тебе. (Лев 26:14; Вт 28:15; Вар 1:20)12Бог изпълни заплашителното Си слово, което отправи против нас и против владетелите ни, които ни управляваха, като изпрати против нас голямо бедствие, тъй като никъде под небето не е ставало това, което постигна Йерусалим.13Цялото това нещастие ни постигна съгласно писаното в Мойсеевия закон, но ние въпреки това не молихме Господа, нашия Бог, за да се отвърнем от греховете си и да вникнем в Неговата истина.14Господ допусна това нещастие и ни го изпрати, защото Господ, нашият Бог, е справедлив във всичко, което извършва, но ние не се водехме по гласа Му. (Неем 9:33)15А сега, Господи, Боже наш, Който със силна ръка си извел народа Си от Египет и така си придобил славно име, дори до днес съгрешавахме, вършехме нечестиви дела. (Вт 6:21; Ер 32:20; Вар 2:11)16Господи, съобразно всички Твои предишни милосърдни дела, нека се прекратят гневът и яростта Ти спрямо Твоя град, Йерусалим, и святата Ти планина; защото поради собствените ни грехове и поради злодеянията на предците ни Йерусалим и Твоят народ станаха за посмешище сред всички, които живеят около нас. (Пс 44:14)17Затова чуй сега, Боже наш, молитвата и молбата на Своя служител и заради Тебе, Господи, погледни със святлото Си лице към опустошеното Свое светилище. (Вар 2:14)18Наклони, Боже мой, ухото Си и ме послушай, отправи поглед и погледни нашите развалини и разрухата на закриляния от Тебе град; защото ние поднасяме молбата си пред Тебе Самия, надявайки се не на нашите добри дела, а на Твоето голямо милосърдие. (4 Цар 19:16; Ис 37:17)19Господи, послушай! Господи, прости! Господи, обърни внимание и започни да действаш, не се бави заради Тебе Самия, Боже мой, защото Ти закриляш Своя град и Своя народ!“ (Пс 40:18)20Така говорех, молех се и изповядвах греха си и греха на моя народ Израил, и поднасях молбата си пред Господа, моя Бог, за святата планина на своя Бог.21Докато още мълвях молитвата си, тогава – то беше по време на вечерната жертва – до мене с бърз летеж се приближи мъжът Гавриил, когото бях видял в предишното си видение. (Дан 8:15; Лк 1:19)22Той ясно се обърна към мене с думите: „Данииле, явих се при тебе, за да те науча да разбираш.23В началото на твоята молитва се яви Божие слово за тебе и аз дойдох да ти го възвестя, защото ти си мъж, възлюбен от Бога. Затова размисли върху това слово и се постарай да разбереш това видение: (Дан 10:11)24Седемдесет пъти по седем години са определени за твоя народ и за святия твой град, докато бъде прекратено отстъплението, запечатани греховете и изкупена вината, за да бъде въведена вечната справедливост, да бъдат прекратени видението и пророчеството и да бъде помазан Всесвятият[1].25Но знай и размисли: от времето, когато излезе заповед за връщането на народа и за възстановяването на Йерусалим, до появата на Помазаника Княз има седем пъти по седем години и шестдесет и двата пъти по седем години; тогава отново ще се съградят улиците и стените, но в трудни времена.26В края на шестдесет и два пъти по седем години Помазаникът ще бъде предаден на смърт, но без съдебна присъда[2]; градът и храмът[3] ще бъдат разрушени от народа на вожда, който ще дойде, а потоп ще подготви неговия край; и до завършека е определено да има война и опустошения.27В продължение на седем години Той[4] ще сключи сигурен завет с мнозина, а в половината на седемте години ще отмени кръвните жертви и безкръвните приношения. Тогава ще настъпи чудовищно оскверняване[5] на храма[6], докато накрая предопределената гибел ще постигне и опустошителя.“ (Дан 11:31; Дан 12:11; Мт 24:15; Мк 13:14; 1 Мак 1:54)
Даниил 9
Верен
1В първата година на Дарий, сина на Асуир, от рода на мидяните, който се възцари над царството на халдейците,2в първата година от царуването му аз, Даниил, разбрах от книгите броя на годините, за които беше ГОСПОДНОТО слово към пророк Еремия, че ще се изпълнят седемдесет години за запустението на Ерусалим.3И обърнах лицето си към Господа, Бога, за да Го потърся в молитва и молби, с пост и вретище, и пепел.4И се помолих на ГОСПОДА, своя Бог, и изповядах, и казах: О, Господи, велики и страшни Боже, който пазиш завета и милостта Си за онези, които Те любят и пазят Твоите заповеди!5Съгрешихме, постъпихме неправедно и безбожно, бунтувахме се и се отклонихме от Твоите заповеди и от Твоите правила.6И не послушахме Твоите слуги, пророците, които говориха в Твое Име на царете ни, първенците ни и бащите ни, и на целия народ на земята.7При Теб, Господи, е правдата, а при нас – срамът на лицето, както е и днес; при юдовите мъже и при ерусалимските жители, и при целия Израил, при близките и далечните, по всички страни, където си ги изгонил заради престъплението, което извършиха против Теб.8ГОСПОДИ, при нас е срамът на лицето – при царете ни, първенците ни и бащите ни – защото съгрешихме против Теб[1].9При Господа, нашия Бог, са милостта и прошката, защото се разбунтувахме против Него,10и не послушахме гласа на ГОСПОДА, своя Бог, да ходим в Неговите закони, които положи пред нас чрез Своите слуги, пророцитест. 6;.11И целият Израил престъпи закона Ти и се отклони, така че не послуша гласа Ти. Затова се изля върху нас проклятието и клетвата, записана в закона на Божия слуга Мойсей, защото съгрешихме против Него.12Той изпълни Своите думи, които говори против нас и против нашите съдии, които ни съдеха – да докара върху нас голямо зло, каквото не е ставало никъде под небето, както стана в Ерусалим.13Както е писано в закона на Мойсей, цялото това зло дойде върху нас[2]; но ние не се молихме пред ГОСПОДА, своя Бог, да се върнем от беззаконията си и да обърнем внимание на Твоята истина.14Затова ГОСПОД се погрижи за това зло и го докара върху нас; защото ГОСПОД, нашият Бог, е справедлив[3] във всичките Си дела, които върши; а ние не послушахме гласа Му.15И сега, Господи, Боже наш, който изведе народа Си от египетската земя със силна ръка и Си създаде име, каквото е днес! Съгрешихме и вършихме безбожие[4].16Господи, според цялата Ти правда, моля Те, нека гневът Ти и яростта Ти се отвърнат от Твоя град Ерусалим, светия Ти хълм – защото заради нашите грехове и заради беззаконията на бащите ни Ерусалим и Твоят народ станаха за присмех на всички, които са около нас.17И сега, чуй, Боже наш, молитвата на слугата Си и молбите му, и осияй с лицето Си над запустялото Си светилище – заради Господа!18Боже мой, приклони ухото Си и чуй; отвори очите Си и виж опустошенията ни и града, който се нарича с Твоето Име! Защото не заради своята правда принасяме молбите си пред Теб, а заради многото Твои милосърдия.19Господи, чуй! Господи, прости! Господи, обърни внимание и подействай! Не забавяй заради Себе Си, Боже мой, защото с Твоето Име се наричат градът Ти и народът Ти!20И докато още говорех и се молех, и изповядвах своя грях и греха на народа си Израил, и принасях молбата си пред ГОСПОДА, своя Бог, за светия хълм на своя Бог,21докато още говорех в молитвата, мъжът Гавриил, когото бях видял във видението в началото, се докосна до мен, когато бях напълно изтощен[5], около часа на вечерния принос.22И ми даде да разбера и говори с мен, и каза: Данииле, сега излязох, за да те науча да разбираш.23Когато ти започна да се молиш, излезе слово и аз дойдох да ти кажа, защото ти си възлюбен; затова обърни внимание на словото и разбери видението.24Седемдесет седмици са определени за народа ти и за светия ти град за свършване на престъплението и за слагане на край на греховете, и за правене на умилостивение за беззаконието, и за въвеждане на вечна правда, за запечатване на видение и пророчество, и за помазване на Пресвятото място.25И така, знай и разбирай: От излизането на словото да се възстанови и съгради Ерусалим до Помазаника, Княза, ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще бъде възстановен и съграден, с улици и окоп, и то в размирни времена.26И след шестдесет и две седмици Помазаникът ще бъде отмахнат и няма да има нищо. И народът на идващия княз ще разруши града и светилището; и краят му ще бъде чрез наводнение; и до края: война, определени опустошения.27И той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще прекрати жертвата и приноса; и на крилото на мерзостите идва един запустител, докато решеното унищожение се излее върху запустителя[6].