Откровение за Персийската и Гръцко-македонската монархия
1В третата година от управлението на персийския цар Кир беше дадено откровение на Даниил, който се наричаше с името Валтасар. Това откровение беше истинско и възвестяваше велика битка[1]. Той разбра това откровение и вникна във видението.2В онези дни аз, Даниил, тъгувах в продължение на три седмици пост. (Дан 9:3)3Не ядох вкусен хляб; в устата ми не влязоха месо и вино и не се мазах с мазила, докато не свършиха трите седмици.4В двадесет и четвъртия ден на първия месец се намирах на брега на голямата река Тигър.5Когато вдигнах очи, ето какво видях: пред мене стоеше един мъж, облечен в ленени дрехи, и бедрата му бяха препасани с най-чисто злато. (Отк 1:13)6Тялото му блестеше като благороден камък, лицето му – като светкавица, очите му – като огнени пламъци, ръцете и краката му – като бляскава мед, а звукът на речта му – като шум от много хора. (Ез 1:24; Отк 19:12)7Единствен само аз, Даниил, видях това видение, а хората около мене не го видяха. Но те изпаднаха в паника и избягаха, за да се скрият. (Д А 9:7)8Когато останах сам, аз съзерцавах това величествено видение, но силите ми ме напуснаха, станах смъртно бледен, не можах повече да се държа.9Но въпреки това чух гласа на думите на ангела. Когато го чух да говори, паднах на лицето си вцепенен и така лежах на земята. (Дан 8:16; Дан 9:21)10Обаче ръка ме хвана, изправи ме на крака и укрепи ръцете ми. (Отк 1:17)11И той ми каза: „Данииле, ти, който си мъж, възлюбен от Бога, обърни внимание на думите, които ще отправя към тебе, и застани прав, защото сега аз съм изпратен при тебе.“ След като ми изговори тези думи, аз се изправих разтреперан. (Дан 9:23; Дан 10:19)12Тогава той ми каза: „Не се страхувай, Данииле! Още от първия ден, когато ти се постара да постигнеш познание и се покая пред своя Бог, твоите думи бяха чути и аз дойдох да ти отговоря.13Но князът* на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дена, докато Михаил, един от върховните князе*, не дойде да ми помогне. Затова оставането ми при персийските царе беше ненужно. (Юда 1:9; Отк 12:7)14А сега дойдох да ти обясня какво ще сполети твоя народ в последните дни, защото и това видение също се отнася към онези далечни дни.“15Докато той ми говореше тези думи, аз паднах по лице на земята и онемях.16Но, ето един образ, приличащ на човек, се докосна до устните ми. Аз отново отворих устата си, заговорих и казах на този, който стоеше пред мене: „Господарю мой, това видение ми причини болка и не остана у мене сила. (Ис 6:7; Ер 1:9; Дан 7:13)17Как мога аз, служителят на моя господар, да говоря с моя господар, когато нямам сила, дъх не ми остана.“18Тогава този човешки образ отново се докосна до мене и ме укрепи19с думите: „Не се страхувай ти, възлюбен от Бога мъж! Бъди спокоен! Бъди мъжествен и се ободри!“ Когато той говореше с мене, силите ми се възвърнаха и казах: „Говори, господарю мой, защото ти ми даде сила.“ (Дан 9:23)20Той ми каза: „Знаеш ли защо дойдох при тебе? Първо ще се върна, за да се боря с княза[2] на Персия и когато свърша с него, ще се появи князът на Гърция.21Но аз ще ти известя какво е написано в книгата на истината, при все че няма никой, който стои на моя страна срещу онези освен вашия княз* Михаил.
Даниил 10
Верен
1В третата година на персийския цар Кир едно слово се откри на Даниил, който се нарича Валтасасар. И словото беше истинно и означаваше големи бедствия; и той разбра словото и проумя видението.2В онези дни аз, Даниил, жалеех три цели седмици.3Вкусна храна не ядях, нито месо, нито вино влизаше в устата ми, и нито веднъж не се помазах, докато не се изпълниха три цели седмици.4И на двадесет и четвъртия ден от първия месец бях на брега на голямата река, която е Тигър.5И повдигнах очите си и видях, и ето, един мъж, облечен в лен, а кръстът му – опасан с чисто злато от Уфаз.6Тялото му беше като хрисолит, а лицето му изглеждаше като светкавица и очите му – като огнени факли, а мишците и краката му бяха на вид като полиран бронз и гласът на думите му – като глас на множество.7И само аз, Даниил, видях видението; а мъжете, които бяха с мен, не видяха видението, но голям трепет ги нападна и те побягнаха да се скрият.8И аз останах сам да видя това голямо видение, но не остана в мен сила, защото цветът на лицето ми стана мъртвешки бледен и не ми остана сила.9И чух гласа на думите му. И когато слушах гласа на думите му, паднах на лицето си замаян, с лицето си към земята.10И ето, ръка се допря до мен и ме постави разтреперен на коленете ми и на дланите на ръцете ми.11И ми каза: Данииле, мъжо възлюбени, разбери думите, които ти говоря, и се изправи на мястото си, защото сега съм изпратен при теб. И когато изговори към мен това слово, аз се изправих разтреперен.12И ми каза: Не бой се, Данииле; защото от първия ден, откогато ти насочи сърцето си да търсиш разбиране и да се смириш пред своя Бог, думите ти бяха чути и аз дойдох заради думите ти.13Но князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дни; и ето, Михаил, един от първите князе, дойде да ми помогне; и аз останах там при персийските царе.14И дойдох да ти дам да разбереш какво ще се случи с народа ти в последните дни – защото видението е за далечни дни.15И когато ми говореше такива думи, аз насочих лицето си към земята и онемях.16И ето, един подобен на човешките синове се допря до устните ми; и аз отворих устата си и проговорих, и казах на стоящия срещу мен: Господарю мой, от видението ме обзеха болките ми и не ми остана сила.17И как може слугата на този мой господар да говори с този мой господар? А аз – отсега не остана сила в мен и дъх не остана в мен.18И отново се допря до мен един на вид като човек и ме укрепи.19И каза: Не бой се, мъжо възлюбени; мир на теб! Укрепи се! Да, укрепи се! И като ми говореше, аз се укрепих и казах: Нека говори господарят ми, защото ме укрепи[1].20Тогава каза: Знаеш ли защо дойдох при теб? И сега ще се върна да воювам с княза на Персияст. 13;. И когато изляза, ето, князът на Гърция ще дойде.21Но ще ти съобщя записаното в писанието на истината. И няма нито един, който да държи здраво с мен против тези сили освен вашия княз Михаил.