1Цар Валтацар даде голям пир на хиляда свои велможи и пиеше вино в присъствието на всички тях.2Упоен от виното, Валтацар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които дядо му Навуходоносор беше заграбил от Йерусалимския храм, за да пият от тях царят, велможите му, жените му и наложниците му. (Дан 1:2)3Тогава донесоха златните съдове, които бяха заграбени от храма, от Божия дом в Йерусалим. Царят и велможите му, жените му и наложниците му пиеха с тях,4пиеха вино и прославяха своите златни, сребърни, медни, железни, дървени и каменни богове. (Отк 9:20)5Още в същия миг се появиха пръсти от човешка ръка и пишеха нещо по мазилката на стената на царския дворец, която е срещу светилника. Царят видя тази част от ръката, която пишеше.6Тогава лицето на царя побледня, налетяха го тежки мисли, тялото му отмаля и коленете му затрепериха.7Царят извика със силен глас да доведат гадатели*, звездобройци* и прорицатели*. Тогава той каза на вавилонските мъдреци: „Който разчете този надпис и ми разтълкува значението му, ще бъде облечен в багреница, на шията му ще има златна верижка и ще бъде поставен на трето място по власт в царството ми.“ (Дан 2:2; Дан 5:16)8Всичките царски мъдреци дойдоха, но не можаха да разчетат надписа и да разтълкуват значението му пред царя.9Цар Валтацар се разтревожи много, лицето му побледня, също и велможите му се смутиха.10А царицата майка, когато чу думите на царя и на велможите му, влезе в залата, където беше пирът, и заговори: „О, царю, да живееш вечно! Да не те тревожат мислите ти и да не побледнява лицето ти.11В царството ти има човек, у когото действа духът на святите богове. Той още от времето на дядо ти беше известен с това, че у него има светлина, разум и мъдрост, подобна на мъдростта на боговете. Затова дядо ти Навуходоносор го постави за главен началник на вълшебниците*, гадателите*, звездобройците* и прорицателите*. О, царю, твоят собствен дядо извърши това,12защото у Даниил, когото царят преименува на Валтасар, имаше извънреден дух, знание и разум, беше способен да разкрива сънища, да тълкува загадъчното и да разрешава тежки въпроси. Затова нека повикат Даниил и той ще разясни значението на надписа.“13Тогава Даниил беше доведен пред царя и царят го попита: „Ти ли си Даниил, един от пленниците юдеи, които царственият ми дядо доведе от Юдея?14Слушал съм за тебе, че у тебе действа духът на боговете и у тебе се намират светлина, разум и необикновена мъдрост. (Дан 4:5)15Ето доведоха ми мъдреци и гадатели*, за да разчетат този надпис и да ми разтълкуват значението му, но те не можаха да ми го разтълкуват.16А за тебе чух, че можеш да тълкуваш значението и да разрешаваш тежки въпроси. Затова, ако можеш да разчетеш надписа и да ми разтълкуваш значението му, ще бъдеш облечен в багреница, златна верижка ще има на шията ти и ще бъдеш поставен на трето място в царството по власт.“17Даниил отговори на царя с думите: „Задръж даровете си при тебе и наградите дай на друг. А надписа ще разчета на царя и ще разтълкувам значението му. (Дан 2:6)18Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносор царско достойнство и мощ, величие и слава.19Всички народи и раси, говорещи различни езици, трепереха пред мощта, която Той му беше дал, и се бояха от него. Убиваше, когото искаше, и когото искаше, запазваше жив; въздигаше, когото искаше, и унижаваше, когото искаше.20Но когато сърцето му се възгордя и духът му надменно се ожесточи, той беше свален от царския си престол и славата му беше отнета.21Той беше отстранен от общение с хората, сърцето му се уподоби на животинско и той живя с дивите осли; храниха го с трева, както хранят волове, и тялото му се оросяваше от небесната роса, докато разбра, че Всевишният Бог владее над човешкото царство и поставя над него, когото поиска.22И ти, Валтацаре, негов внук, не смири сърцето си, макар и да знаеше всичко това,23а горделиво се обяви против Небесния Господ: донесоха ти съдовете от Неговия храм и ти, и твоите велможи, твоите жени и наложници пихте с тях вино и ти прославяше сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират, а не прослави Бога, в Чиято ръка е твоето жизнено дихание и всички твои пътища. (Йов 12:10; Пс 115:4; Пс 135:15; Дан 5:4; Отк 9:20)24Заради това Той изпрати тази ръка с пръсти, която написа този надпис.25А надписът гласи: ‘Менѐ, Менѐ, Текѐл и Парсѝн.’*26Ето и значението на думите: Менѐ – Бог преброи дните на царството ти и му определи край;27Текѐл – претеглен си на везните и си намерен твърде лек;28Перѐс – царството ти е разделено и дадено на мидийците и персите.“29Тогава Валтацар заповяда да облекат Даниил в багреница, да окачат златна верижка на шията му и го провъзгласиха за трети по власт в царството.30Още в същата нощ халдейският цар Валтацар беше убит.
Даниил 5
Верен
1Цар Валтасар направи голям пир на хиляда от големците си и пиеше вино пред хилядата.2Когато вкуси виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които баща му Навуходоносор беше изнесъл от храма, който беше в Ерусалим, за да пият от тях царят и големците му, жените му и наложниците му.3Тогава донесоха златните съдове, които бяха изнесени от храма на Божия дом, който беше в Ерусалим; и царят и големците му, жените му и наложниците му пиеха от тях.4Пиеха вино и хвалеха боговете от злато, сребро, бронз, желязо, дърво и камък.5В същия час се появиха пръсти на човешка ръка и пишеха срещу светилника по мазилката на стената на царския дворец; и царят видя частта от ръката, която пишеше.6Тогава лицето на царя пребледня и мислите му го уплашиха, така че ставите на бедрата му се разхлабиха и коленете му се удряха едно в друго.7Царят извика силно да въведат гадателите, халдейците и гледачите. И царят проговори и каза на вавилонските мъдреци: Който прочете това писание и ми изяви значението му, ще бъде облечен в мораво, златна огърлица ще се окачи на шията му и ще бъде третият властник в царството.8Тогава влязоха всичките царски мъдреци, но не можаха да прочетат писанието, нито да известят на царя значението му.9Тогава цар Валтасар много се изплаши, лицето му пребледня, а големците му се смаяха.10Поради думите на царя и на големците му царицата майка влезе в дома на пира. И царицата майка проговори и каза: Царю, да си жив до века! Нека не те плашат мислите ти и да не пребледнява лицето ти!11Има мъж в царството ти, в когото е духът на светите богове. И в дните на баща ти в него се намериха просветление, разум и мъдрост като мъдростта на боговете. И цар Навуходоносор, баща ти, го постави за началник на книжниците, на гадателите, на халдейците и на гледачите, царю,12защото превъзходен дух и знание, разум, тълкуване сънища, изясняване на гатанки и разрешаване на трудности се намираха у този Даниил, на когото царят даде името Валтасасар. Нека сега бъде повикан Даниил, и той ще изяви значението.13Тогава Даниил беше въведен пред царя. Царят проговори и каза на Даниил: Ти ли си Даниил, от пленените от Юда, които баща ми, царят, доведе от Юда?14Чух за теб, че духът на боговете бил в теб и че просветление, разум и превъзходна мъдрост се намирали в теб.15И сега мъдреците и гадателите бяха въведени пред мен, за да прочетат този надпис и да ми известят значението му, но не можаха да изявят значението на това нещо.16И аз чух за теб, че си могъл да тълкуваш и да разрешаваш трудности; ако можеш сега да прочетеш написаното и да ми съобщиш значението му, ще бъдеш облечен в мораво, златна огърлица ще се окачи на шията ти и ще бъдеш третият властник в царството[1].17Тогава Даниил отговори и каза пред царя: Нека даровете ти останат за теб и дай подаръците си на друг! Но все пак аз ще прочета на царя написаното и ще му съобщя значението му.18О, царю, Всевишният Бог даде на баща ти Навуходоносор царство и величие, слава и великолепие.19И поради величието, което му даде, всичките народи, племена и езици трепереха и се бояха пред него. Когото искаше, убиваше и когото искаше, оставяше жив; когото искаше, възвишаваше и когото искаше, унижаваше.20Но когато сърцето му се надигна и духът му закоравя в гордостта, той беше свален от царския си престол и славата му се отне от него.21И беше изгонен измежду хората, сърцето му стана като на животните и жилището му беше между дивите магарета; хранеха го с трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, докато позна, че Всевишният Бог владее над царството на хората и поставя над него когото иска.22А ти, негов сине, Валтасаре, не си смирил сърцето си, въпреки че знаеше всичко това,23а си се надигнал над Господаря на небесата. И донесоха пред теб съдовете на дома Му и ти и големците ти, жените и наложниците ти пихте вино от тях; и ти хвали боговете от сребро, от дърво и от камък, които не виждат, нито чуват, нито разбират – а Бога, в чиято ръка е дишането ти, и в чиято власт са всичките ти пътища, не прослави.24Затова, от него е била изпратена частта от ръката и е било написано това писание.25И това е писанието, което е било написано: Мене, мене, текел, уфарсин.26Това е значението на това нещо: Мене: Бог е преброил дните на царството ти и ги е свършил.27Текел: Претеглен си на везните и си намерен недостатъчен.28Перес[2]: Царството ти се раздели и се даде на мидяните и персите.29Тогава Валтасар заповяда и облякоха Даниил в мораво, окачиха златна огърлица около шията му и прогласиха за него, че ще бъде третият властник в царството.30В същата нощ Валтасар, царят на халдейците, беше убит.31И мидянинът Дарий получи царството, когато беше на шестдесет и две години.