1[1] „Аз, Навуходоносор[2], живях безгрижно в дома си и се радвах на благополучие в палата си.2Но имах сън, който ме уплаши, докато лежах в леглото си; размишленията и виденията, които нахлуха в главата ми, ме смутиха.3Затова издадох заповед да повикат при мене всички вавилонски мъдреци, за да ми изтълкуват значението на този сън.4Тогава дойдоха вълшебници*, гадатели*, звездобройци* и прорицатели* и аз им разказах съня, но те не можаха да ми го разтълкуват. (Дан 2:2)5Най-после влезе при мене Даниил, който беше наречен Валтасар, по името на моя бог и в когото действа духът на светите богове. На него аз разказах съня с думите: (Дан 5:14)6‘Валтасаре, ти, който си началник на мъдреците! Аз зная, че у тебе действа духът на светите богове и никаква тайна не те затруднява; разтълкувай ми видяното в моя сън и какво е значението му.7А виденията, които видях на леглото си, бяха такива: видях – ето посред земята имаше необикновено високо дърво. (Ез 31:3)8Това дърво израсна голямо и яко и височината му достигаше до небето, и то се виждаше до краищата на цялата земя.9Листата му бяха прекрасни и плодовете му – изобилни, и то даваше храна на всички; под него намираха защита полските зверове и в клоните му се укриваха небесните птици, и от него се хранеше всяко живо същество. (Ез 17:23)10И във виденията, които съзерцавах на леглото си, видях – и ето от небето слезе един свят Страж.11Той извика с мощен глас и каза: «Отсечете това дърво, окастрете клоните му, обрулете листата му и разхвърляйте плодовете му; нека изчезнат зверовете под него и птиците от неговите клони.12Но оставете в земята ствола с корена му и нека бъде стегнат в железен и меден обръч. Нека да се напоява с небесна роса сред полската трева и нека участта му да бъде с животните в тревата.13Разумът му да не бъде повече човешки разум, а да му се даде зверски разум и да преминат над него седем години.14Това е определено по възвестена от Стражите* заповед и е отредено по присъда на Светиите*, за да знаят живите: Всевишният владее над човешкото царство. Той го дава на този, на когото пожелае и поставя над него най-нищожния между хората».’ (Йов 36:7; Ер 27:5)15Такъв сън видях аз, цар Навуходоносор. А ти, Валтасаре, разкрий какво е значението му, понеже никой от мъдреците в моето царство не можа да разтълкува значението му, а ти можеш, защото у тебе действа духът на святите богове.“16Тогава Даниил, чието име е Валтасар, остана смаян известно време и изпита страх поради мислите си. Но царят каза: „Валтасаре, не се страхувай от този сън и от значението му.“ Валтасар отговори: „Господарю мой! Този сън нека бъде за твоите врагове и значението му – за твоите противници!17Дървото, което си видял, че е израснало голямо и яко, чиято височина достигала до небето и се виждало по цялата земя,18листата на което са били прекрасни, с изобилни плодове за храна за всички, под което живеели полски зверове и в чиито клони се укривали небесните птици,19това си ти, царю! Ти си велик и мощен; твоето величие се е извисило и се простира до небето, а властта ти – до последните предели на земята.20А това, че царят е видял един свят Страж*, Който слизал от небето и казал: ‘Отсечете това дърво и го сломете, само ствола с корена му оставете в земята; нека той, стегнат в железен и меден обръч, да се напоява с небесна роса сред полската трева и с полските зверове да бъде участта му, докато не преминат над него седем години’21– ето царю, значението на всичко това: то е решение на Всевишния, което се отнася за моя господар – царя.22Ти ще бъдеш отстранен от общение с хората и ще живееш с полските зверове; ще те хранят с трева, както хранят воловете, ще бъдеш напояван с небесна роса; така над тебе ще преминат седем години[3], докато най-после разбереш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава на този, на когото пожелае.23А това, че е заповядано да се остави стволът на дървото, това означава, че твоето царство се запазва и ще ти бъде върнато, щом признаеш небесната власт.24Затова, царю, приеми моя съвет: заличи греховете си със справедливи дела и беззаконията си чрез милосърдие към бедните с надежда, че твоето благоденствие ще продължи.“ (Тов 12:9; Сир 3:30)25Всичко това се сбъдна с цар Навуходоносор.26Дванайсет месеца по-късно той се разхождаше по покрива на царския палат във Вавилон.27Тогава царят се възхити и каза: „Не е ли това величественият Вавилон, който аз съградих със силата на своята мощ като царствен град за прослава на моето величие!“28Тези думи бяха още в устата на царя, когато прозвуча глас: „На тебе, царю Навуходоносоре, се известява: царството се отнема от тебе!29Ти ще бъдеш отстранен от общение с хората и ще живееш с полските зверове; ще те хранят с трева, както хранят воловете; така над тебе ще преминат седем години, докато най-после разбереш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава на този, на когото пожелае!“30В същия миг тази присъда над Навуходоносор се изпълни: той беше отстранен от общение с хората, ядеше трева, както се хранят воловете, и тялото му се напояваше с небесна роса, така че косата му порасна като орлови пера, а ноктите му – като на птица.31„След като отминаха определените дни, аз, Навуходоносор, вдигнах очи към небето и разумът ми се възвърна. Тогава възвеличих Всевишния, възхвалих и прославих вечно Живеещия, Чието могъщество е вечно могъщество и Чието царство надживява родовете.32Всички живеещи на земята са нищо. Той владее над небесното войнство, както и над живеещите на земята така, както пожелае. Никой не може да Го възпрепятства и да Го попита: ‘Защо Ти направи това?’ (Йов 9:12; Екл 8:4; Ис 40:17; Ис 45:9)33В същото време разумът ми се възвърна и за слава на моето царство се възвърнаха величието ми и царският ми блясък. Тогава моите съветници и велможи ме потърсиха, аз бях възстановен в царското си достойнство и величието ми още повече се увеличи.34Затова аз, Навуходоносор, възхвалявам, прославям и величая Небесния Цар, Който върши всичко справедливо, делата Му са справедливи и има силата да смири онези, които постъпват горделиво.“ (Вт 32:4)
Даниил 4
Верен
1Цар Навуходоносор към всички народи, племена и езици, които живеят по цялата земя: Мир да ви се умножи!2Беше ми угодно да оповестя знаменията и чудесата, които Всевишният Бог ми направи.3Колко велики са знаменията Му и колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно царство и Неговото владичество – от поколение в поколение.4Аз, Навуходоносор, бях спокоен в дома си и благополучен в двореца си.5Видях сън, който ме уплаши, и размишленията на леглото ми и виденията на главата ми ме уплашиха.6И издадох указ да се въведат пред мен всичките вавилонски мъдреци, за да ми известят тълкуванието на съня.7Тогава влязоха книжниците, гадателите, халдейците и гледачите, и аз разказах съня пред тях, но не ми известиха тълкуванието му.8А накрая дойде пред мен Даниил, чието име е Валтасасар, по името на моя бог, и в когото е духът на светите богове[1]; и аз разказах съня пред него:9Валтасасаре, началнико на книжниците, понеже зная, че духът на светите богове е в теб[2] и никаква тайна не ти е трудна, обясни ми виденията на съня ми, който видях, и тълкуванието му.10Ето какви бяха виденията на главата ми и на леглото ми: Гледах, и ето, дърво сред земята, а височината му беше огромна.11Дървото стана голямо и здраво, височината му стигаше до небето и то се виждаше до краищата на цялата земя.12Листата му бяха хубави, плодът му – изобилен и на него имаше храна за всички; полските животни намираха сянка под него и небесните птици живееха в клоните му, и от него се хранеше всяко създание.13Видях във виденията на главата си на леглото си, и ето, един свят страж[3] слезе от небето.14Той извика силно и каза така: Отсечете дървото и изсечете клоните му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека бягат животните изпод него и птиците от клоните му!15Но пъна с корените му оставете в земята, и то стегнат с обръч от желязо и бронз сред полската зеленина; и нека се мокри от небесната роса и нека участва с животните в тревата на земята.16Нека човешкото му сърце се измени и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена.17Чрез решение на стражите[4] е дошло това послание и делото е по думата на светите, за да разберат живите, че Всевишният владее над царството на хората и го дава на когото иска[5], и поставя над него най-нищожния измежду хората.18Този сън видях аз, цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, кажи тълкуванието му, защото нито един от мъдреците на царството ми не може да ми извести тълкуванието, а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебст. 8-9;.19Тогава Даниил, чието име беше Валтасасар, остана смаян за известно време и размислите му го плашеха. Царят проговори и каза: Валтасасаре, сънят и тълкуванието му да не те плашат! Валтасасар каза в отговор: Господарю мой, сънят нека бъде за онези, които те мразят, и тълкуванието му – за враговете ти!20Дървото, което си видял, че е станало голямо и здраво, чиято височина е стигала до небето и което се е виждало от цялата земя,21чиито листа са били хубави и плодът му – изобилен и на което е имало храна за всички, и под което са живеели полските животни, и по чиито клони са се подслонявали небесните птици –22това си ти, царю, който си станал голям и здрав; защото величието ти е станало голямо и е стигнало до небето и владичеството ти – до края на земята.23А това, че царят е видял един свят стражили: ангел да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го унищожете, но пъна с корените му оставете в земята, и то стегнат с обръч от желязо и бронз сред полската зеленина; и нека се мокри от небесната роса и нека участва с полските животни, докато минат над него седем времена! –24това е тълкуването му, царю, и това е решението на Всевишния, което ще постигне господаря ми, царя:25Ще бъдеш изгонен измежду хората и жилището ти ще бъде с полските животни, ще бъдеш хранен с трева като говедата и ще бъдеш мокрен от небесната роса; и ще минат над теб седем времена, докато познаеш, че Всевишният владее над царството на хората и го дава на когото иска[6].26А това, че е било казано да се остави пънът с корените на дървото, значи, че царството ще ти остане, щом познаеш, че небесата владеят.27Затова, царю, нека ти бъде угоден моят съвет да оставиш греховете си чрез правда и беззаконията си – чрез милост към бедните, ако искаш да се продължи благоденствието ти.28Всичко това постигна цар Навуходоносор.29След дванадесет месеца, като ходеше по царския дворец във Вавилон,30царят проговори и каза: Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих за седалище на царството с мощната си сила и за славата на великолепието си!31Думата беше още в устата на царя, когато от небесата дойде глас: На теб се казва, царю Навуходоносор: Царството се отне от теб!32И ще бъдеш изгонен измежду хората и жилището ти ще бъде с полските животни, и ще бъдеш хранен с трева като говедата; и ще минат над теб седем времена, докато познаеш, че Всевишният владее над царството на хората и го дава на когото иска[7].33В същия час това слово се изпълни над Навуходоносор; той беше изгонен измежду хората и ядеше трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса, докато космите му пораснаха като орлови пера и ноктите му – като птичи нокти.34А в края на дните аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небесата и разумът ми се възвърна. И аз благослових Всевишния и възхвалих и прославих Вечно Живия, чието владичество е вечно владичество, чието царство е от поколение в поколение.35И всичките земни жители се считат като нищо пред Него; по волята Си Той постъпва с небесната войска и със земните жители и никой не може да спре ръката Му или да Му каже: Какво правиш Ти?36В същото време, когато разумът ми се възвърна, ми се възвърнаха и великолепието ми и блясъкът ми за славата на царството ми; и съветниците ми и големците ми ме търсеха и аз бях отново утвърден в царството си и ми се добави превъзходно величие.37Сега аз, Навуходоносор, възхвалявам и величая, и прославям небесния Цар, чиито дела всички са истинни и чиито пътища са справедливи, и който може да смири ходещите горделиво.