1Яков живееше в чужда земя, в която баща му беше пришълец – в земята Ханаан.2Ето какво потомство имаше Яков. Още като седемнадесетгодишно момче Йосиф пасеше добитъка заедно с братята си, синовете на бащините му жени Вала и Зелфа. Йосиф разказваше на баща си за слухове, които се носят за братята му.3Израил обичаше Йосиф повече от другите си синове, защото се беше родил в старините му, и специално за него направи шарена дреха. (Бит 37:23)4Когато видяха братята му, че баща им го обича повече от всички тях, намразиха го и не можеха да говорят с него братски.5Йосиф имаше сън и го разказа на братята си, за което те го намразиха още повече.6„Чуйте какво сънувах! – каза им Йосиф –7Ето връзваме снопи на полето и моят сноп се вдигна и се изправи. А вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.“8А братята му казаха: „Нима ти ще царуваш над нас и ще ни владееш?“ И го намразиха още повече заради сънищата и думите му.9Той имаше и друг сън и отново разказа на братята си какво е сънувал: „Ето слънцето, луната и единадесет звезди ми се поклониха.“10Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри: „Какъв е този сън, който си имал? Да не би аз, майка ти и братята ти да дойдем и ниско да ти се поклоним?“ (Бит 42:9)11Братята му се разгневиха, а баща му запомни тези думи.12След време братята му отидоха да пасат бащиния добитък в Сихем. (Прем 10:13)13Израил рече на Йосиф: „Нали братята ти пасат стадата в Сихем? Искам да отидеш при тях.“ Йосиф се съгласи.14Баща му каза още: „Иди, виж здрави ли са братята ти, цяло ли е стадото и се върни да ми кажеш.“ И го изпрати от Хевронската долина към Сихем.15И докато Йосиф се луташе из полето, срещна го един човек и го попита: „Какво търсиш?“16Той отговори: „Търся братята си. Кажи ми къде пасат стадата?“17Непознатият рече: „Те се махнаха оттук. Чух да казват, че отиват в Дотан.“ Тогава Йосиф последва братята си и ги намери в Дотан.18А те го видяха отдалече и докато той се приближаваше, сговориха се да го убият.19И си рекоха: „Съновидецът идва.20Хайде да го убием и да го хвърлим в някоя яма. Ще кажем, че го е изял див звяр, и да видим тогава как ще се сбъднат сънищата му.“21Рувим чу това и искаше да избави Йосиф. Каза им: „Нека да не го убиваме!“22И продължи: „Не проливайте кръв! Хвърлете го в онази яма в пустинята и не го погубвайте.“ Рувим искаше да го спаси и да го върне на баща му. (Бит 42:22)23Когато Йосиф дойде при братята си, те му съблякоха шарената дреха, с която беше облечен,24и го хвърлиха в ямата, която беше празна, в нея нямаше вода.25И седнаха да ядат, но като погледнаха, видяха, че от Галаад се приближава керван, воден от измаилтяни. Камилите им бяха натоварени с благовонни смоли, балсам и смирна, които носеха за Египет.26Тогава Юда попита братята си: „Защо да убиваме брат си и да прикриваме делото си?27Хайде да го продадем на измаилтяните и да не го погубваме, защото е наш брат, наша плът.“ Братята го послушаха28и когато минаваха мадиамските търговци, извадиха Йосиф от ямата и го продадоха на измаилтяните за двадесет сребърника. Търговците отведоха Йосиф в Египет. (Д А 7:9)29Рувим се върна при ямата и видя, че Йосиф го нямаше там. И той раздра дрехите си,30дойде при братята си и им каза: „Момчето го няма. Какво ще правя сега?“31И взеха Йосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв.32Изпратиха шарената дреха да я дадат на баща им с вестта: „Намерихме това. Виж, тази дреха не е ли на сина ти?“33Той я позна и каза: „Това е дрехата на сина ми. Сигурно Йосиф е мъртъв, див звяр го е разкъсал.“34И от мъка Яков раздра дрехите си, препаса с вретище* кръста си и оплаква сина си дълго време.35А всичките му други синове и дъщери се мъчеха да го утешат, но той не намираше утеха и казваше: „С тази мъка ще си отида при сина си в преизподнята.“ Така го оплакваше баща му.36А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на фараоновия царедворец и началник на охраната Потифар.
Битие 37
Верен
1А Яков живееше в ханаанската земя, земята, в която баща му беше чужденец.2Ето родословието на Яков. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му. И Йосиф съобщаваше на баща им за лошите слухове за тях.3А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си синове, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.4Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно.5И Йосиф видя сън и го разказа на братята си, а те го намразиха още повече.6Той им каза: Чуйте, моля ви, този сън, който сънувах:7Ето, ние връзвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и ето, вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.8А братята му казаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или ще владееш над нас? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.9А той видя и друг сън и го разказа на братята си, като каза: Ето, видях още един сън, и ето, слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.10Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмри, като му каза: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?11И братята му му завиждаха, но баща му запомни това нещо.12А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,13Израил каза на Йосиф: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той каза: Ето ме.14И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от хевронската долина и той дойде в Сихем.15И един човек го намери, като се луташе из полето, и човекът го попита, и каза: Какво търсиш?16А той каза: Търся братята си. Кажи ми, моля те, къде пасат стадото.17И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Да отидем в Дотан. И Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.18А те, като го видяха отдалеч, докато още не се беше приближил при тях, се сговориха против него да го убият.19Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.20Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове, и да кажем: Свиреп звяр го е изял. И ще видим какво ще излезе от сънищата му!21Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме!22И Рувим им каза: Не проливайте кръв; хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но не вдигайте ръка на него! Той каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.23И когато Йосиф дойде при братята си, съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше,24и го взеха, и го хвърлиха в рова, а ровът беше празен, нямаше вода.25После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.26Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?27Елате да го продадем на исмаиляните, но да не бъде ръката ни върху него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.28И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Йосиф от рова и продадоха Йосиф на исмаиляните за двадесет сребърника. А те заведоха Йосиф в Египет.29А Рувим се върна при рова, и ето, Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.30И се върна при братята си и каза: Няма го детето! А аз, аз къде да ида?31Тогава взеха дрешката на Йосиф, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта,32изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им и да кажат: Намерихме това. Познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.33И той я позна и каза: Това е дрешката на сина ми! Свиреп звяр го е изял. Несъмнено Йосиф е разкъсан.34И Яков раздра дрехата си, сложи вретище около кръста си и дълго време оплаква сина си.35И всичките му синове и всичките му дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши и казваше: Със скръб ще сляза при сина си в Шеол[1]. Така баща му го оплака.36А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, придворен на фараона, началник на телохранителите.