1След това Бог заповяда на Яков: „Стани, иди във Ветил и се засели там. И там издигни жертвеник на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от брат си Исав.“ (Бит 28:11)2Затова Яков нареди на домашните си и на всички свои хора: „Премахнете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и се преоблечете!3Да станем и да отидем във Ветил. Там ще издигна жертвеник на Бога, Който послуша молбата ми в деня на бедствието ми и ме придружаваше при пътуването ми.“4Те дадоха на Яков всичките чужди богове, които бяха в ръцете им, както и обеците от ушите си. Яков ги зарови под дъба, който беше близо до Сихем.5След това всички потеглиха на път. Обхванати от страх Божий, жителите на околните градове не преследваха Якововите синове.6Така Яков дойде в Луз, който се намира в ханаанската земя, сега наречен Ветил – сам той и всички хора, които бяха с него. (Бит 28:19)7Там издигна жертвеник. Това място той нарече Ел-Ветил*, защото там му се беше явил Бог при бягството му от брат му Исав.8Тогава умря Ревекината кърмачка Девора. Погребаха я близо до Ветил, под дъба, който Яков нарече Алин-Бехут*.9След връщането от Месопотамия Бог отново се яви на Яков и го благослови.10Бог му каза: „Твоето име е Яков. Но отсега няма вече да се наричаш Яков, а името ти ще бъде Израил.“ Затова го нарече Израил. (Бит 32:29)11Още му каза Бог: „Аз съм Бог Всемогъщи. Плоди се и се размножавай! Ти ще бъдеш родоначалник на народ, и то на много народи, както и на царе. (Бит 17:1)12Земята, която дадох на Авраам и Исаак, нея ще предам на тебе и на потомството ти след тебе.“ (Бит 17:4)13Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където му беше говорил.14Затова Яков издигна паметник на мястото, където му беше говорил Бог – каменен паметник. Върху него той принесе възлияние и изля масло.15Мястото, където Бог му беше говорил, Яков нарече Ветил. (Бит 28:18)
Раждането на Вениамин и смъртта на Рахил
16След това те тръгнаха от Ветил. А когато наближиха Ефрата̀, Рахил роди, но много се мъчи при раждането.17При родилните болки бабата ѝ каза: „Не бой се, защото имаш още един син.“18Докато береше душа, умиращата Рахил нарече новороденото Бенони*. Но баща му го нарече Вениамин*.19Така умря Рахил. Погребаха я на пътя за Ефрата̀, тоест Витлеем.20На гроба ѝ Яков издигна паметник. Това е и до днес надгробният паметник на Рахил.21Израил продължи своя път и разположи шатрата си зад кулата Гадер.22По време на престоя на Израил в онази страна Рувим отиде и спа с Вала, наложницата на баща си. Израил разбра това. А Яков имаше дванадесет синове. (Бит 49:3)23Синове от Лия: първородният на Яков Рувим, след него Симеон, Левий, Юда, Исахар и Завулон. (Бит 29:31)24Синове от Рахил: Йосиф и Вениамин.25Синове от Вала, робинята на Рахил: Дан и Нефталим.26Синове от Зелфа, робинята на Лия: Гад и Асир. Това са синовете на Яков, които му се родиха в Месопотамия.
Смърт и погребение на Исаак
27След това Яков се завърна при баща си Исаак в Мамрѐ, в Кириат-Арба, тоест Хеврон, където някога бяха живели Авраам и Исаак. (Бит 13:18)28Исаак проживя сто и осемдесет години.29Исаак издъхна и умря. При своите праотци той се прибра стар и наситен на живот. Погребаха го синовете му Исав и Яков. (Бит 49:31)
Битие 35
Верен
1След това Бог каза на Яков: Стани, иди във Ветил[1] и живей там. И там издигни олтар на Бога, който ти се яви, когато бягаше от лицето на брат си Исав.2Тогава Яков каза на дома си и на всички, които бяха с него: Изхвърлете чуждите богове, които са между вас, очистете се и сменете дрехите си,3и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мен в пътя, по който ходих.4И така, те дадоха на Яков всичките чужди богове, които бяха в ръцете им, и обиците, които бяха на ушите им[2], и Яков ги скри под дъба, който беше при Сихем.5След това тръгнаха. И страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха синовете на Яков.6И така, Яков дойде в Луз, в ханаанската земя, който е Ветил, той и целият народ, който беше с него.7И там издигна олтар[3] и нарече мястото Ел-Ветил[4], защото там му се яви Бог, когато бягаше от лицето на брат си.8И Девора, бавачката на Ревека, умря и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил, затова се нарече Дъб на плача.9И Бог пак се яви на Яков след завръщането му от Падан-Арам и го благослови.10И Бог му каза: Името ти е Яков, но няма вече да се наричаш Яков, а името ти ще бъде Израил. И го нарече Израил.11И Бог му каза: Аз съм Бог, Всемогъщият. Бъди плодовит и се умножавай; народ, даже множество народи ще произлязат от теб и царе ще излязат от семенниците ти;12и земята, която дадох на Авраам и Исаак, ще я дам на теб и на потомството ти след теб ще дам земята.13Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където говори с него.14И Яков издигна стълб на мястото, където говори с него, каменен стълб, и принесе възлияние на него и го поля с масло.15И Яков нарече мястото, където Бог говори с него, Ветилст. 1-7;.16След това тръгнаха от Ветил, а като стигнаха близо до Ефрат, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.17А като се мъчеше да роди, акушерката ѝ каза: Не се бой, защото и той ти е син.18А като предаваше душа – защото умря – Рахил го нарече Венони[5], а баща му го нарече Вениамин[6].19Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрат, който е Витлеем.20И Яков издигна стълб над гроба ѝ. Той е стълб на гроба на Рахил и до днес.21След това Израил тръгна и разпъна шатрата си отвъд Мигдал-Едер.22И когато Израил живееше в онази земя, Рувим отиде и лежа с Вала, наложницата на баща си. И Израил научи за това. А синовете на Яков бяха дванадесет:23Синовете на Лия: Рувим, първородният на Яков, и Симеон, Леви, Юда, Исахар и Завулон.24Синовете на Рахил: Йосиф и Вениамин.25Синовете на Вала, слугинята на Рахил: Дан и Нефталим.26Синовете на Зелфа, слугинята на Лия: Гад и Асир. Тези са синовете на Яков, които му се родиха в Падан-Арам.27После Яков дойде при баща си Исаак в Мамврий, в Кириат-Арва, който е Хеврон, където Авраам и Исаак бяха живели като чужденци.28И дните на Исаак станаха сто и осемдесет години.29И Исаак издъхна, умря стар и сит от дни и се прибра при народа си. И синовете му Исав и Яков го погребаха.