Битие 29 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Библия, нов превод от оригиналните езици

Яков в дома на Лаван

1 След това Яков продължи пътя си и отиде в земята на източните народи. 2 Той видя в полето кладенец и там три стада дребен добитък, налягали около него, защото от този кладенец пояха стадата. Отгоре на кладенеца стоеше голям камък, който го затваряше. (Бит 24:11; Изх 2:16) 3 Когато там се съберяха всичките стада, пастирите отместваха камъка от кладенеца и пояха овцете. После пак слагаха камъка на мястото му върху кладенеца. 4 Яков попита пастирите: „Откъде сте, братя?“ Те отговориха: „От Харан сме.“ 5 Тогава той ги попита: „Познавате ли Нахоровия син Лаван?“ Те отговориха: „Познаваме го.“ 6 Той продължи: „Здрав ли е?“ В отговор те казаха: „Здрав е, ето дъщеря му Рахил идва с овцете.“ 7 Яков добави: „Още е много рано. Не е време да се прибира добитъкът. Напоете овцете и идете да ги пасете.“ 8 Те казаха: „Не можем, докато не се съберат всички стада и докато не отместим камъка от кладенеца – тогава ще поим овцете.“ 9 Докато той говореше с тях, дойде Рахил^[1] с дребния добитък на баща си, понеже тя пасеше стадото. 10 Когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо му Лаван, и овцете му, приближи се, отмести камъка от кладенеца и напои овцете. 11 Тогава Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. 12 Той каза на Рахил, че е роднина на баща ѝ и син на Ревека. А тя се затича към къщи и предаде това на баща си. 13 Като чу за своя племенник Яков, Лаван отиде да го посрещне и го прегърна. Целуна го и го заведе у дома си. Яков разказа на Лаван всичко за себе си. 14 Тогава Лаван му каза: „Наистина ти си моя кост и моя плът.“ Затова Яков живя при него цял месец.

Женитбата на Яков в Харан за Лия и Рахил

15 След това Лаван каза на Яков: „Нима, като си ми роднина, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата?“ 16 А Лаван имаше две дъщери – по-голямата се казваше Лия, по-малката Рахил. 17 Очите на Лия бяха болнави, но Рахил беше прекрасна по лице и по снага. 18 Яков обикна Рахил и каза на Лаван: „Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.“ 19 Лаван отговори: „По-добре на тебе да я дам, отколкото на някой друг. Остани да живееш при мене.“ 20 За Рахил Яков работи седем години. Но те му се видяха като няколко дена – толкова я беше обикнал. 21 След това Яков каза на Лаван: „Дай ми девойката, защото дойде вече време да я взема за жена.“ 22 Лаван повика всички съседи и даде гощавка. 23 А когато се стъмни, той взе дъщеря си Лия и я въведе при него. Така Яков легна при нея. 24 Лаван даде робинята си Зелфа за робиня на дъщеря си Лия. 25 Но на сутринта се оказа, че това е било Лия. Яков викна към Лаван: „Какво направи ти с мене? Нали за Рахил ти работих? Защо ме измами?“ 26 Лаван отговори: „В нашия край няма обичай по-малката дъщеря да се дава преди по-голямата. 27 Като приключи сватбената седмица на тази ми дъщеря, тогава ще ти дадем и другата, но за нея ще ми работиш още седем години.“ 28 Яков така и направи. Когато приключи сватбената седмица на Лия, Лаван му даде за жена дъщеря си Рахил. 29 Лаван даде и робинята си Вала за робиня на дъщеря си Рахил. 30 Яков легна с Рахил. Той обичаше Рахил повече, отколкото Лия. За нея работи още седем години.

Потомството на Яков

31 Понеже видя, че Лия беше нелюбима, Господ направи утробата ѝ плодовита, а Рахил се оказа безплодна. 32 Лия зачена и роди син. Тя го нарече Рувим^[2], като каза: „Господ милостно погледна на нещастието ми. Сега вече мъжът ми ще ме обича.“ 33 Лия отново зачена и роди син. Тя каза: „Понеже Господ чу, че не съм обичана, даде ми и този син.“ Затова го нарече Симеон^[3]. 34 Зачена пак и роди син, като си рече: „Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима синове.“ Затова нарече новороденото Левий*. 35 Лия отново зачена и роди син. За него каза: „Сега аз ще възхваля Господ.“ Затова го нарече с името Юда^[4]. След това тя престана да ражда.

Верен

1 И Яков тръгна и отиде в земята на източните жители. 2 И видя, и ето, кладенец на полето, и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец пояха стадата. А върху отвора на кладенеца имаше голям камък. 3 И когато всичките стада се събираха там, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха овцете, и после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца. 4 И Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те казаха: От Харан сме. 5 И им каза: Познавате ли Лаван, сина на Нахор? Отговориха: Познаваме го. 6 И им каза: Здрав ли е? А те казаха: Здрав е, и ето, дъщеря му Рахил идва с овцете. 7 А той каза: Ето, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът, напойте овцете и идете да ги пасете. 8 А те казаха: Не можем, докато не се съберат всичките стада; тогава отместват камъка от отвора на кладенеца и напояваме овцете. 9 Докато той още говореше с тях, дойде Рахил с овцете на баща си, защото тя ги пасеше. 10 А когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца и напои овцете на вуйчо си Лаван. 11 И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. 12 И Яков каза на Рахил, че е брат на баща ѝ, и че е син на Ревека, а тя изтича и каза на баща си. 13 А Лаван, като чу за Яков, сестриния си син, изтича да го посрещне. И го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа всичко на Лаван. 14 И Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец. 15 След това Лаван каза на Яков: Нима като си ми брат, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата. 16 А Лаван имаше две дъщери. Името на по-голямата беше Лия, а името на по-малката – Рахил. 17 На Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и беше хубава на глед. 18 И Яков обикна Рахил и каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил. 19 И Лаван каза: По-добре да я дам на теб, отколкото да я дам на друг мъж. Живей при мен. 20 И така, Яков работи за Рахил седем години^[1], но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни. 21 След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да вляза при нея. 22 И така, Лаван събра всичките мъже от това място и даде угощение. 23 А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе, и той влезе при нея. 24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия. 25 И на сутринта, ето че беше Лия. И Яков каза на Лаван: Какво е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга? 26 А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди първородната. 27 Свърши сватбената седмица с тази, и ще ти дадем и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години^[2]. 28 И Яков направи така. Свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена. 29 И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил. 30 И Яков влезе и при Рахил и обикна и Рахил повече от Лия. И работи на Лаван още седем години^[3]. 31 А ГОСПОД, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата ѝ. А Рахил беше бездетна. 32 И така, Лия забременя и роди син, и го нарече Рувим^[4], защото си казваше: ГОСПОД погледна на нещастието ми, сега мъжът ми ще ме обикне. 33 И пак забременя и роди син, и каза: Понеже чу ГОСПОД, че не съм обичана, затова ми даде и този. И го нарече СимеонЧуване. 34 И пак забременя и роди син, и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мен, защото му родих трима сина. Затова го нарече Леви^[5]. 35 И пак забременя и роди син, и каза: Този път ще славословя ГОСПОДА. Затова го нарече Юда^[6]. И престана да ражда.