1Авраам остаря много и стана на преклонна възраст. Благословението Господне съпътстваше Авраам във всичко. (Бит 12:2)2Тогава Авраам нареди на най-стария роб в дома си, който управляваше цялото му стопанство: „Докосни се до бедрото ми (Бит 47:29)3и аз ще те закълна в Господ, Бога на небето и Бога на земята, че няма да вземеш за сина ми[1] жена от дъщерите на ханаанците, между които живея. (Бит 28:1)4Но ти ще отидеш в моето отечество, в родното ми място и оттам ще вземеш жена за сина ми Исаак.“5Този роб попита: „Може би тази жена няма да пожелае да дойде с мене тук – трябва ли да върна твоя син в страната, от която ти си излязъл?“6Авраам му отговори: „Внимавай да не върнеш сина ми там.7Господ, небесният Бог, Който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя, Който ми говори и се кле пред мене, че ще даде на потомството ми тази земя – нека Той изпрати Своя ангел пред тебе, за да вземеш оттам жена за сина ми.8Ако жената не пожелае да тръгне с тебе, тогава ти си свободен от тази моя клетва. Само не връщай сина ми там.“9Тогава този роб докосна с ръка бедрото на своя господар Авраам и се закле пред него за това нещо.10Той взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна, като носеше от всички богатства на господаря си. Отправи се на път и отиде в Месопотамия, в града, където живееше Нахор.11Надвечер разположи камилите си вън от града, при кладенеца, по време, когато жените излизат да налеят вода. (Бит 29:2; Изх 2:16)12Тогава той се помоли: „Господи, Боже на господаря ми Авраам! Моля Те, дай ми днес успех, бъди милостив към моя господар Авраам.13Ето аз стоя при водния извор, където дъщерите на градските жители идват да налеят вода.14Нека девойката, на която аз кажа: ‘Наведи стомната си да пия’, и която ми отговори: ‘Пий, аз ще налея и за камилите ти да пият’ – нека тя бъде тази, която си избрал за Своя роб Исаак. Нека това бъде знак, че Ти си милостив към моя господар.“15Още не беше успял да изрече това и ето – със стомна на рамо се зададе Ревека, дъщеря на Ватуил, син на Милка и на Авраамовия брат Нахор.16Тя беше много красива, още девойка, която никой мъж не беше познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и се изкачи.17А робът побърза към нея и рече: „Дай ми да пия малко вода от твоята стомна.“18Тя отговори: „Пий, господарю!“ И веднага свали стомната в ръцете си и му даде да пие.19А когато той се напи, тя каза: „Аз ще налея вода и за твоите камили, докато утолят жаждата си.“20Тя бързо изля водата от стомната си в поилото за добитъка и пак се затече към кладенеца да налее вода за всичките му камили.21Авраамовият роб я наблюдаваше мълчаливо и искаше да разбере дали Господ му е дал успех или не.22След като камилите се напиха, той ѝ даде една златна обеца, тежка половин сикла, както и две златни гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикли.23Попита я: „Кажи ми чия дъщеря си ти? Дали в бащиния ти дом има място за пренощуване?“24А тя му отговори: „Дъщеря съм на Ватуил, син на Милка и Нахор.“25След това добави: „У нас има много слама и храна за добитъка. Има и място за нощуване.“26Тогава той се наведе, поклони се пред Господ27с думите: „Благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от Своята милост и истина! Господ ме доведе право при роднините на моя господар.“28Ревека побърза към къщи при майка си и разказа всичко това.29Тя имаше брат на име Лаван. Лаван се затече към извора при новодошлия,30защото беше видял обецата и гривните на сестрините си ръце и беше чул разказаното от сестра си Ревека, която твърдеше: „Така ми говори този човек!“ Затова Лаван отиде при него, а той стоеше при камилите до извора.31Каза му: „Добре дошъл, благословен от Господ! Защо стоиш тук? Аз вече приготвих къщата, както и място за камилите!“32Тогава Авраамовият роб влезе. Лаван разтовари камилите, даде им слама и храна. Донесе и вода, за да умият краката си той и хората, които бяха с него.33Сложиха пред него да яде. Но той каза: „Няма да ям, докато не разкажа за какво съм дошъл.“ Отговориха му: „Казвай.“34Той започна да разказва: „Аз съм Авраамов роб.35Господ щедро благослови моя господар и той стана велик. Даде му овце и волове, сребро и злато, роби и робини, камили и осли.36Сарра, жената на моя господар, роди на господаря ми син вече на старини. На него той предаде всичко, което имаше.37Моят господар ме закле с думите: ‘Не взимай за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято страна живея,38а иди в бащиния ми дом и при сродниците ми – оттам вземи жена за сина ми.’39Аз казах на господаря си: ‘Може би тази жена няма да пожелае да дойде с мене тук.’40Но той ми отговори: ‘Господ, пред Когото премина животът ми, нека Той изпрати с тебе Своя ангел, Той да направи пътуването ти успешно, за да вземеш жена за моя син от сродниците ми, от бащиния ми дом.41Само тогава си свободен от тази моя клетва, когато отидеш при сродниците ми. Ако те не ти я дадат, ти си свободен от клетвата ми.’42Така аз дойдох днес при извора и се помолих: ‘Господи, Боже на господаря ми Авраам! Ако си благоволил да направиш пътуването ми успешно,43то ето аз стоя при извора. Нека девойката, която излезе да налее вода и на която кажа: «Дай ми да пия малко от твоята стомна»,44и която ми отговори: «Пий ти, а също и за камилите ти ще налея» – нека тя бъде тази, която Господ е избрал за жена на сина на моя господар.’45Още не бях успял да изрека това – ето зададе се със стомна на рамо Ревека и слезе при извора да налее вода. Аз я помолих: ‘Дай ми да пия.’46Тя веднага свали стомната от рамо и предложи: ‘Пий ти, а аз ще напоя и камилите ти.’ Аз пих, а тя напои камилите ми.47Аз я попитах: ‘Кажи ми чия дъщеря си.’ Тя отговори: ‘Дъщеря съм на Ватуил, син на Нахор, когото Милка му роди.’ Тогава аз ѝ дадох златна обеца и гривни за ръцете ѝ.48Наведох се, поклоних се пред Господ и благослових Господ, Бога на господаря ми Авраам, Който пряко ме води дотук, за да взема за жена на сина му братовата дъщеря на моя господар.49Сега ви питам: Ще окажете ли милост и правда на моя господар или не? Кажете ми и аз ще си тръгна надясно или наляво.“50Лаван и Ватуил казаха: „От Господ дойде това. За доброто ние не можем да кажем, че е лошо.51Ето Ревека е пред тебе – вземи я и върви. Нека тя бъде жена на сина на твоя господар.“52Когато Авраамовият роб чу думите им, поклони се пред Господ до земята.53Тогава той извади сребърни и златни накити и дрехи, даде ги на Ревека, като даде също скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ.54След това той и хората, които го придружаваха, ядоха и пиха, и пренощуваха там. А когато станаха сутринта, Аврамовият роб каза: „Позволете ми да се върна при господаря си.“55Но брат ѝ и майка ѝ отговориха: „Нека девойката поостане при нас още десетина дена. Тогава ще се върнеш.“56Но той настоя пред тях: „Не ме задържайте, защото Господ направи пътуването ми успешно. Позволете ми да се върна при господаря си.“57Те предложиха: „Да повикаме девойката и да я попитаме какво ще каже.“58Повикаха Ревека и я попитаха: „Тръгваш ли с този човек?“ Тя отговори: „Тръгвам.“59Тогава те пуснаха сестра си Ревека, бавачката ѝ, Авраамовия роб и придружаващите го,60като благословиха Ревека с тези думи: „Сестро наша, да се народят от тебе хиляди по хиляди и потомството ти да завладее жилищата на враговете си!“ (Бит 22:17)61След това Ревека и робините ѝ възседнаха камилите и тръгнаха след Авраамовия роб. Така той взе Ревека и си замина.62А Исаак току-що се беше върнал от Беер-Лахай-Рои, защото живееше в Негев. (Бит 16:13)63Привечер Исаак излезе по полето да се разведри. Погледна и видя да се приближава керван от камили.64Ревека видя Исаак и скочи от камилата.65Тя попита Авраамовия роб: „Що за човек е този, който идва срещу нас по полето?“ Той отговори: „Това е моят господар.“ Тогава Ревека взе булото и се покри.66Авраамовият роб разказа на Исаак за всичко, което беше направил.67Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сарра и я взе. Тя му стана жена и той я обикна. Така стихна скръбта на Исаак по смъртта на майка му Сарра.
Битие 24
Верен
1А когато Авраам беше стар, в напреднала възраст, и ГОСПОД беше благословил Авраам във всичко,2Авраам каза на най-възрастния слуга в дома си, който беше настоятел на целия му имот: Сложи, моля те, ръката си под бедрото ми,3и ще те закълна в ГОСПОДА, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;4а да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам да вземеш жена за сина ми Исаак!5А слугата му каза: Може да не иска жената да дойде след мен в тази земя. Трябва ли да заведа сина ти в онази земя, откъдето си излязъл?6Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там!7ГОСПОД, небесният Бог, който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя, и който ми говори, и който ми се закле, като каза: На твоето потомство ще дам тази земя; Той ще изпрати Своя Ангел пред теб; и оттам ще вземеш жена за сина ми[1].8Но ако жената не иска да дойде след теб, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване. Само да не върнеш сина ми там!9Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това нещо.10И така, слугата взе десет камили от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си. Стана и отиде в Месопотамия, в града на Нахор.11И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.12Тогава каза: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля Те, дай ми добра среща днес и окажи милост на господаря ми Авраам!13Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на градските жители излизат да си наливат вода.14Нека момичето, на което кажа: Я наведи водоноса си да пия! – и то каже: Пий, и ще напоя и камилите ти! – то нека е онова, което си отредил за слугата си Исаак. От това ще позная, че си оказал милост на господаря ми.15Докато той още говореше, ето Ревека, която се беше родила на Ватуил, сина на Мелха, жената на Нахор, брата на Авраам, излезе с водоноса си на рамото си.16Момичето беше твърде красиво на глед, девица, която никой мъж не беше познал. Тя слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.17А слугата изтича да я посрещне и каза: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти!18А тя каза: Пий, господарю мой! – и бързо свали водоноса си на ръката си и му даде да пие.19И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще извадя, докато се напоят.20И като изля бързо водоноса си в поилото, изтича на кладенеца да извади още и извади за всичките му камили.21А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да познае дали ГОСПОД е направил пътуването му успешно, или не.22И когато камилите бяха напоени, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикъла злато, и каза:23Чия дъщеря си ти, я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?24А тя му каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор.25Каза му още: У нас има и слама, и храна много, и място за пренощуване.26Тогава човекът се наведе и се поклони на ГОСПОДА[2].27И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Бог на господаря ми Авраам, който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи ГОСПОД пътя ми в дома на братята на господаря ми!28А момичето изтича и разказа тези неща в дома на майка си.29А Ревека имаше брат на име Лаван, и Лаван изтича вън при човека на извора.30Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът. – той отиде при човека. И ето, той стоеше при камилите до извора.31И каза: Влез, ти, благословен от ГОСПОДА, защо стоиш вън? Приготвих къщата и място за камилите.32И така, човекът влезе вкъщи; и камилите се разтовариха и се даде слама и храна за камилите и вода за измиване на краката му и на краката на мъжете, които бяха с него.33И сложи се пред него да яде, но той каза: Не искам да ям, докато не кажа думите си. А Лаван рече: Казвай!34Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраам.35ГОСПОД е благословил господаря ми премного, и той стана велик. Дал му е овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и магарета.36И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има.37И господарят ми ме закле, като каза: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея,38а да отидеш в бащиния ми дом и при рода ми и оттам да вземеш жена за сина ми.39И казах на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мен.40Но той ми каза: ГОСПОД, пред когото ходя, ще изпрати Своя Ангел с теб и ще направи пътуването ти успешно, и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом[3].41Тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми: когато отидеш при рода ми и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.42И като пристигнах днес на извора, казах: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля Те, ако правиш успешно пътуването ми, по което ходя,43ето, аз стоя при водния извор, и нека момичето, което излезе да налее вода, и аз му кажа: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти! –44и то ми каже: И ти пий, и ще извадя и за камилите ти! – тя да е жената, която ГОСПОД е определил за сина на господаря ми.45Докато още говорех[4] в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, аз ѝ казах: Дай ми да пия.46И тя бързо сне водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И аз пих, а тя напои и камилите.47Тогава я попитах и казах: Чия дъщеря си? А тя каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, сина на Нахор, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на носа ѝ и гривните на ръцете ѝ,48и се наведох, и се поклоних на ГОСПОДА, и благослових ГОСПОДА, Бога на господаря ми Авраам, който ме доведе по правия път, за да взема за сина му дъщерята на брата на господаря ми.49И сега, ако искате да окажете милост и вярност на господаря ми, кажете ми; и ако не, кажете ми, за да се обърна надясно или наляво.50А Лаван и Ватуил в отговор казаха: От ГОСПОДА стана това; ние не можем да ти кажем нито зло, нито добро.51Ето Ревека пред теб: вземи я и си иди, нека бъде жена на сина на господаря ти, както ГОСПОД е говорил.52Като чу думите им, слугата на Авраам се поклони на ГОСПОДА до земятаст. 26;.53И слугата извади сребърни и златни украшения и облекла и ги даде на Ревека; даде също и скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ.54После той и мъжете, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха. И като станаха сутринта, каза: Изпратете ме при господаря ми.55А брат ѝ и майка ѝ казаха: Нека поседи момичето с нас известно време, десетина дни, и после нека отиде!56Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като ГОСПОД е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да отида при господаря си.57А те казаха: Да повикаме момичето и да го попитаме какво ще каже.58И така, повикаха Ревека и ѝ казаха: Отиваш ли с този човек? А тя каза: Отивам.59И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката ѝ и слугата на Авраам с мъжете му.60И благословиха Ревека, като ѝ казаха: Сестро наша, да се родят от теб хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си!61И Ревека и слугините ѝ станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина.62А Исаак идваше от Вир-Лахай-Рои, защото живееше в южната земя.63И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, повдигна очи и видя, и ето, приближаваха се камили.64И Ревека повдигна очи и видя Исаак, и слезе от камилата.65И каза на слугата: Кой е онзи човек, който идва през полето насреща ни? И слугата каза: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.66И слугата разказа на Исаак всичко, което беше извършил.67Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.