1А след тези събития Бог постави Авраам на изпитание. „Аврааме!“ – призова го Бог. Той отговори: „Ето ме!“ (Евр 11:17; Як 2:21)2Бог продължи: „Вземи единствения си любим син Исаак, иди в земята Мория. Там, на една от планините, която Аз ще ти покажа, го принеси в жертва всеизгаряне.“3Авраам стана рано сутринта, оседла осела си, взе със себе си двама от своите роби, както и сина си Исаак. Нацепи дърва за всеизгаряне, стана и тръгна към мястото, за което Бог му беше говорил.4На третия ден Авраам вдигна очи и видя отдалеч това място.5Тогава Авраам нареди на робите си: „Останете вие тука с осела, а аз и синът ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.“6Авраам взе дърва за всеизгаряне и ги натовари на сина си Исаак. Взе в ръце също огниво и нож и двамата тръгнаха заедно.7Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: „Татко!“ Той отговори: „Да, синко.“ Исаак попита: „Имаме огниво и дърва, но къде е агнето за всеизгаряне?“8Авраам отговори: „Бог ще си предвиди, синко, агне за всеизгаряне.“ Така те двамата заедно вървяха нататък.9Най-после стигнаха до мястото, за което Бог му беше говорил. След това Авраам изгради там жертвеник и нареди дървата. Той свърза сина си Исаак, постави го върху дървата на жертвеника.10Тогава Авраам простря ръка и взе ножа, за да заколи сина си.11Но Господен ангел му викна от небето: „Аврааме, Аврааме!“ Той отговори: „Ето ме!“12„Не вдигай ръка върху момчето – заповяда ангелът – и не му прави нищо! Сега вече разбрах, че ти благоговееш пред Бога и не пожали за Мене своя единствен син.“13Авраам повдигна очи и видя: ето зад него стои овен, заплел рога в един храст. Авраам отиде, взе овена и го принесе в жертва всеизгаряне вместо сина си.14Авраам нарече онова място Яхве-Ире[1]. Оттук и поговорката „На планината Господ ще предвиди“.15Господният ангел повторно възвести от небето към Авраам:16„Кълна се в Самия Себе Си – казва Господ – затова, че ти постъпи така и не пожали да отдадеш в жертва единствения си син,17Аз ще те благословя изобилно, ще те даря с богато потомство – многобройно като небесните звезди и пясъка по морския бряг. То ще завладее градовете на враговете си. (Бит 12:2; Бит 15:5; Бит 16:10; Бит 24:60; Бит 26:3; Бит 32:13; Изх 32:13; Евр 6:13; Евр 11:12; Сир 44:21)18Чрез него ще бъдат благословени всички народи по земята затова, че ти послуша гласа Ми.“ (Бит 12:3; Бит 18:18; Бит 26:4; Д А 3:25)19След това Авраам се върна при робите си. Всички те отидоха заедно във Вирсавия и Авраам остана във Вирсавия.20След тези събития известиха на Авраам: „Ето и Милка роди синове на брат ти Нахор:21първородния му Уц, неговия брат Вуз, бащата на Арам Кемуил,22Кесед, Хазо, Пилдаш, Идлаф и Ватуил.“23От Ватуил се роди Ревека. Тези осем синове роди Милка на Авраамовия брат Нахор. (Бит 24:15; Бит 25:20; Бит 28:2)24Също и наложницата му, на име Реума, роди синове: Тевах, Гахам, Тахаш и Мааха.
Битие 22
Верен
от Veren1След тези събития Бог изпита Авраам и му каза: Аврааме! А той каза: Ето ме.2И Бог каза: Вземи сега сина си, единствения си син, когото обичаш, Исаак, и иди в местността Мория и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа!3И на сутринта Авраам подрани и оседла магарето си, и взе със себе си и двама от слугите си, и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал.4На третия ден Авраам повдигна очи и видя отдалеч мястото.5Тогава Авраам каза на слугите си: Вие останете тук с магарето, а аз и момчето ще отидем там, и като се поклоним, ще се върнем при вас.6И Авраам взе дървата за всеизгарянето и ги натовари на сина си Исаак, а той взе в ръката си огъня и ножа и двамата отидоха заедно.7Тогава Исаак продума на баща си Авраам и каза: Татко мой! А той каза: Ето ме, сине мой. И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето?8И Авраам каза: Сине мой, Бог ще си предвиди агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.9А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там олтар, нареди дървата и като върза сина си Исаак, го сложи на олтара върху дървата.10И Авраам протегна ръката си и взе ножа да заколи сина си.11Тогава Ангелът ГОСПОДЕН му извика от небето и каза: Аврааме, Аврааме! И той каза: Ето ме.12И Ангелът каза: Да не вдигнеш ръката си върху момчето и да не му направиш нищо; защото сега познах, че ти се боиш от Бога, понеже не задържа от Мен и сина си, единствения си син.13Тогава Авраам повдигна очи и видя, и ето, зад него един овен заплетен с рогата си в един храст. И Авраам отиде, взе овена и го принесе във всеизгаряне вместо сина си.14И Авраам нарече това място: ГОСПОД ще предвидиЙахве-ире. И според това се казва и до днес: На хълма ГОСПОД ще предвиди.15Тогава втори път Ангелът ГОСПОДЕН извика на Авраам от небето и каза:16В Себе Си се заклевам, заявява ГОСПОД, че понеже направи това нещо и не задържа сина си, единствения си син,17ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг, и потомството ти ще завладее портата на враговете си.18В твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.19И така, Авраам се върна при слугите си, и станаха и отидоха заедно във Вирсавее. И Авраам се засели във Вирсавее.20А след тези събития съобщиха на Авраам, като казаха: Ето, и Мелха роди синове на брат ти Нахор:21първородния му Уз, брат му Вуз, Камуил, бащата на Арам,22Кесед, Азав, Фалдес, Едлаф и Ватуил.23А Ватуил роди Ревека. Тези осем сина роди Мелха на Нахор, брата на Авраам.24И наложницата му, на име Ревма, роди Тевек, Гаам, Тахас и Мааха.