Битие 21 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Библия, нов превод от оригиналните езици

Раждането на Исаак

1 А Господ, както беше обещал, си спомни за Сарра; и Господ изпълни обещанието Си към нея. 2 Сарра зачена и роди син на Авраам в старините му, в определеното от Бога време. (Гал 4:22; Евр 11:11) 3 Авраам нарече с името Исаак сина си, който му се роди от Сарра. 4 На осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както Бог му беше заповядал. (Бит 17:12; Д А 7:8) 5 Авраам беше на сто години, когато му се роди неговият син Исаак. 6 А Сарра каза: „Смях породи у мене Бог. Който чуе за мене, ще се разсмее.“ 7 И добави: „Кой би могъл да каже на Авраам: ‘Сарра ще кърми деца’? Защото родих син в старините му.“ 8 Детето порасна и го отбиха. Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха Исаак. (Бит 16:5)

Агар и нейният син Измаил

9 Сарра видя, че синът на египтянката Агар, когото тя беше родила на Авраам, се присмива^[1]. 10 Затова тя каза на Авраам: „Прогони тази робиня и сина ѝ. Синът на тази робиня не трябва да получи наследство заедно с моя син Исаак.“ (Гал 4:30) 11 Авраам изживя това много болезнено заради сина си Измаил. 12 Но Бог каза на Авраам: „Не се огорчавай за момчето и робинята си. Постъпи така, както ти каже Сарра, защото твоят род ще продължи чрез Исаак. (Рим 9:7; Евр 11:18) 13 Но Аз ще направя сина на робинята родоначалник на цял народ, защото той също е твое дете.“ 14 Авраам стана рано сутринта, взе хляб и мех с вода. Той ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ. След това ѝ даде и момчето и я изпрати. Тя тръгна, но се заблуди в пустинята Вирсавия. 15 Водата в меха обаче свърши. Агар остави детето под един храст. 16 След това се отдалечи колкото един хвърлей на стрела*, защото си каза: „Не искам да видя как детето умира.“ И като седна насреща, тя заплака с висок глас. 17 Но Бог чу как плаче детето и Божий ангел извика от небето на Агар: „Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е то. 18 Стани, вдигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще направя от него родоначалник на голям народ.“ 19 Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода. Отиде, напълни меха с вода и даде на момчето да пие. 20 Оттогава Бог не изостави момчето. То порасна, засели се в пустинята и стана стрелец с лък. 21 Засели се в пустинята Фаран и майка му му доведе съпруга от Египет.

Авраам в спор с Авимелех

22 В същото това време Авимелех, съпроводен от военачалника си Фихол, каза на Авраам: „Бог е с тебе във всичко, каквото вършиш. (Бит 26:26) 23 А сега закълни ми се тук пред Бога, че няма да постъпиш коварно нито с мене, нито с моя син, нито с внука. Както аз постъпвах добре с тебе, така и ти ще постъпваш с мене и със земята, която те е приютила като пришълец.“ 24 Авраам отговори: „Заклевам се.“ 25 Тогава Авраам се оплака на Авимелех за водния кладенец, който му бяха отнели Авимелеховите роби. 26 Но Авимелех обясни: „Не зная кой е сторил това, а и ти нищо не си ми казал – чувам за това едва днес.“ 27 Тогава Авраам взе дребен и едър добитък и ги подари на Авимелех. Така двамата сключиха съюз. 28 Авраам отдели седем женски агнета от стадото на дребния добитък. 29 Авимелех запита Авраам: „За какво са тук тези седем женски агнета, които ти си отделил?“ 30 Авраам отговори: „Вземи от ръката ми тези седем женски агнета като знак на това, че аз съм изкопал този кладенец.“ 31 Затова Авраам нарече това място Вирсавия^[2], понеже там се заклеха и двамата. 32 След като сключиха съюз във Вирсавия, Авимелех заедно с военачалника си Фихол се завърна във филистимската земя. 33 Авраам насади във Вирсавия свещена дъбрава и призова там името на Господ, Вечния Бог*. 34 И живя Авраам във филистимската земя като странник дълго време.

Верен

1 И ГОСПОД посети Сара, както беше казал; и ГОСПОД направи на Сара, както беше говорил. 2 И Сара забременя и роди син на Авраам в старините му, в определеното му от Бога време. 3 И Авраам нарече сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак. 4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както му беше заповядал Бог. 5 А Авраам беше на сто години, когато му се роди синът му Исаак. 6 И Сара каза: Бог ми направи смях; всеки, който чуе, ще се смее заедно с мен. 7 Каза още: Кой би казал на Авраам, че Сара ще кърми синове – защото му родих син в старините му. 8 А когато детето порасна, го отбиха. И в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение. 9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраам, се присмива, 10 затова каза на Авраам: Изпъди тази слугиня и сина ѝ, защото синът на тази слугиня няма да наследи с моя син Исаак! 11 Но тази дума се видя твърде тежка на Авраам поради сина му Исмаил. 12 Но Бог каза на Авраам: Да не ти се вижда тежко за момчето и за слугинята ти; за всичко, което ти каза Сара, послушай гласа ѝ, защото по Исаак ще се нарече твоето потомство. 13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое потомство. 14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ; даде ѝ и детето и я изпрати. А тя отиде и се скиташе в пустинята Вирсавее. 15 Но водата в меха се свърши; и тя хвърли детето под един храст, 16 и отиде и седна насреща, на един хвърлей на стрела разстояние, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака. 17 А Бог чу гласа на момчето. И Божият Ангел извика към Агар от небето и каза: Какво ти е, Агар? Не се бой, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е. 18 Стани, вдигни момчето и го крепи с ръката си, защото ще направя от него велик народ. 19 Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода, и отиде и напълни меха с вода, и даде на момчето да пие. 20 А Бог беше с момчето и то порасна и се засели в пустинята, и стана стрелец. 21 Засели се в пустинята Фаран и майка му му взе жена от египетската земя. 22 По онова време Авимелех и военачалникът му Фихол говориха на Авраам и казаха: Бог е с теб във всичко, което правиш. 23 И сега, закълни ми се тук в Бога, че няма да постъпваш невярно нито с мен, нито с рода ми, нито с потомството ми; а според благостта, която съм показал към теб, ще показваш и ти към мен и към земята, в която пребиваваш като чужденец. 24 И Авраам каза: Заклевам се. 25 А Авраам изобличи Авимелех за водния кладенец, който слугите на Авимелех бяха отнели насила. 26 Но Авимелех каза: Не знам кой е направил това нещо, нито ти си ми казал за това, нито аз съм чул, освен днес. 27 Тогава Авраам взе овце и говеда и ги даде на Авимелех, и двамата сключиха договор. 28 И Авраам отдели седем женски агнета от стадото. 29 И Авимелех каза на Авраам: Какви са тези женски агнета, които си отделил? 30 А той каза: Тези седем женски агнета ще вземеш от мен, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал този кладенец. 31 Затова той нарече онова място Вирсавее^[1], защото там двамата се заклеха. 32 Така те сключиха договор във Вирсавее. И Авимелех и военачалникът му Фихол станаха и се върнаха във филистимската земя. 33 И Авраам насади боже дърво във Вирсавее и там призова Името на ГОСПОДА, Вечния Бог^[2]. 34 И Авраам остана като чужденец във филистимската земя много дни.